Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЧАСТНОТО БАНКИРАНЕ Е ДИВА ЗЕМЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФИНАНСОВ ПАЗАР

Частното банкиране е едно от екзотичните животни на българския финансов пазар. Единици са банките у нас, които са въвели тази услуга. А тя е особено популярна в развитите страни. И хората у нас (извън банковия сектор), които знаят какво предлага тя, са изключително малко. За частно банкиране, или т. нар. прайвит банкинг, се говори, когато кредитната институция поеме ангажимент да управлява средствата на своя клиент. И от негово име и за негова сметка инвестира парите му във всякакъв вид акции и облигации, които се котират на българските и световните борси, както и в много други финансови инструменти. Банките предлагат също възможности за инвестиране в една или друга стока, валута, лихвен продукт и дори борсов индекс (на базата на прогнозата за поскъпването или поевтиняването). Освен това на този тип клиенти банките предлагат всички видове консултации и правни услуги. В тях влиза дори откриването на сметка в офшорни финансови институции или създаването на фирма в офшорна зона.В Българиячастното банкиране си остава неразработен пазарПричината за това е повече от тривиална - ниският среден размер на доходите (около 292 лв. месечно) и на спестяванията на населението (523.6 лв. в края на 2002 година). За частните фирми статистиката също е отчайваща. Според данните на БНБ в края на 2002-ра средният размер на депозитите на дружествата е 2437.5 лева. А повечето банки не приемат за управление по-малко от 5 хил. щ. долара. Вярно е, че има фирми и граждани, които разполагат с много повече свободни пари. Техният брой обаче не е голям. Според статистиката на БНБ, в края на 2002-ра в банките е имало близо 30 хиляди депозита, средната сума по които е 40 хил. лева. Точно хората, притежаващи подобни спестявания, са целевата група за институциите, занимаващи се с прайвит банкинг. Но при привличането на повечето от тези люде банките се сблъскват с един голям проблем. И той е, че малко българи са свикнали да плащат за акълОсобено когато получават само съвет от банката къде и колко да инвестират, но не и гаранции, че ще получат някакъв доход - за предпочитане голям. Защото от инвестиции в чуждестранни акции и облигации могат да се получат добри печалби, но съществува и риск клиентът да претърпи загуби, особено ако попадне на някой банков чиновник, който смята, че може да играе с чуждите пари като в казино. Затова банките би трябвало много внимателно и обстойно да обясняват на клиентите си какво точно им предлагат. От три години насам БНП-Париба (България) обръща специално внимание на частното банкиране. В банката е създадена специална дирекция, която развива тази дейност. А още от самото й създаване неин шеф е Станислав Новаков. По думите му за три години дирекцията е привлякла за управление активи с общ размер 45 млн. евро.Клиентите ни са няколко хиляди, като между тях освен граждани и фирми има фондации и организации с нестопанска цел, посолства и адвокатски кантори. За да управляваме парите им, те трябва до открият в банката инвестиционна сметка от минимум 6000 евро и да платят за разкриването й еднократна такса от 50 евро. След това не плащат допълнителни такси за услугите, които им предлагаме, освен ако такива не се изискват от чуждестранните компании, с които се извършва определена операция, каза за в. БАНКЕРЪ Станислав Новаков.Според Мадлен Минева, началник на отдел Частно банкиране - управление на активи в ръководената от Новаков дирекция, банката предлага на клиентите си възможност да купуват всички видове български и чуждестранни ценни книжа.Според нея сред клиентите на банкатанай-популярни са българските еврооблигацииПричината е, че те носят сравнително висок доход - между 7.5 и 8.5% годишно и са познати на инвеститорите. Тези ценни книжа са сред предпочитаните и от клиентите на Райфайзенбанк (България).Българските глобални облигации, деноминирани в евро с падеж 2013 г., бяха емитирани с лихва 7.50% и интересът към тях е голям. Някои от клиентите обаче не разбират, че това не е депозит и че са изложени на риск, макар и малък, но все пак риск, защото цената на облигациите зависи от търсенето и предлагането на пазара. Ако тя падне с 2-3%, доходът, който облигацията ще донесе на клиента при евентуална продажба, също ще намалее. При покачване на цената от 2-3% обаче - ако продаде облигацията си, клиентът освен лихвата ще получи и допълнителен доход от разликата между цената, на която е купил ценната книга, и цената, на която я продава, обясни Евелина Милтенова, началник отдел Ликвидност и инвестиции в Райфайзенбанк (България). Тя разказа, че кредитната институция предлага прайвит банкинг, а клиентите, които са подписали с нея специален договор за тази услуга, са открили в нея инвестиционна сметка от минимум 5000 евро.Един от продуктите, които банките предлагат в областта на частното банкиране, са инвестициите в акции на взаимни и инвестиционни фондовеБНП-Париба (България) например може да купи за сметка на клиентите си ценни книжа от около 78 инвестиционни фонда, регистрирани в Люксембург. Те се управляват изцяло от БНП-Париба асет мениджмънт Париж (BNP Paribas Asset Management - Paris), а международната рейтингова агенция Стандарт енд Пуърс е присъдила на всички тях рейтинг ААА. Райфайзенбанк (България) предлага собствен инвестиционен продукт, който е структуриран на базата на борсовите индекси Дау Джонс, Стокс (който е поделение на индекса Дау Джонс за акциите на европейските компании), Стандарт енд Пуърс 500 и Никей 225. Инвестицията в този продукт е дългосрочна (седем години), но клиентът винаги може да изтегли парите си по-рано. Освен това банката дава възможност за инвестиции във всичките фондове на своя собственик Райфайзен Груп.От края на януари 2003-а клиентите на БУЛБАНК имат възможност да си купят на гишетата й акции от петте фонда на Пайнър фъндс (Рioneer Funds) - един от големите американски взаимни фондове, който е собственост на УниКредито. Петте фонда представляват инвестиции с различен срок и с различна степен на риск. Два от тях са за краткосрочни инвестиции в евро и щатски долари - те са най-нискорисковите. Един е за инвестиции в облигации на чуждестранни държави с висок кредитен рейтинг. Останалите два фонда са високорискови, но носят най-големи възможности за дългосрочни печалби. Те са за акции на водещи американски и европейски компании. Инвеститорите могат да избират в кой от петте фонда да вложат парите си, като преценят каква доходност искат да получат и какъв риск да поемат. Минималната сума, с която може да се направи първата инвестиция в един от петте подфонда на Пайниър, е 500 евро (или щатски долари), а минималната сума за всяка следваща инвестиция е 150 евро (или щатски долари). За услугата Пайниър събира встъпителна такса, която е различна за петте вида фондове. За тези с най-нисък риск тя е 1.5% от вложената сума, а за най-рисковите и най-трудните за управление достига до 5 процента. Втората такса е за управление на парите и варира от 1.4 до 2% в зависимост от избрания фонд.Склонните към по-висок риск български инвеститоривлагат парите си в облигации на чужди държави и компании и в чуждестранни акции. Според Евелина Милтенова от Райфайзенбанк (България), след поевтиняването на акциите на големи международни банки като Джей Пи Морган, Ситибанк, Ай Ен Джи и Ей Би Ен АМРО (от декември 2000 до края на 2002-ра те са се обезценили с повече от 50%) много от инвеститорите проявяват интерес към тях, защото очакват, че цените им ще се стабилизират и ще започнат да се покачват. Служителите на Райфайзенбанк (България) твърдят, че редовно се инвестира и в европейските високотехнологични акции на Инфин (германска фирма за чипове). Интересът към продуктите, които предлага частното банкиране у нас, ще се засилва, смятат повечето банкери. Една от причините за този оптимизъм е, че хората с пари получават малки доходи от депозитите си в банките. Така че клиентите със свободни средства неминуемо ще се преориентират към инвестиции с по-висока доходност, каквито предлага частното банкиране. И тази дива земя за българския финансов пазар може бързо да бъде култивирана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във