Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЧАСТНИЯТ ВЪНШЕН ДЪЛГ ЗАДМИНА ДЪРЖАВНИЯ

За шестнадесет години пазарни взаимоотношения външният дълг на българската икономика не е намалял ни най-малко. Това показват последните статистически данни на БНБ за задълженията на държавата и фирмите у нас към чуждестранни кредитори в края на юли 2005 година.
През октомври 1989 г., когато страната ни тръгна по пътя на демокрацията, държавата и фирмите (по онова време нямаше частни предприятия и банки) имаха да връщат на чуждестранни кредитори 13 млрд. щ. долара. В края на юли 2005 г. брутният външен дълг на страната е 13.14 млрд. евро. В тази сума са включени както задълженията на държавата 4.77 млрд. евро, така и кредитите и депозитите, получени от банките от чужбина - за 1.89 млрд. евро, външните дългове на фирмите - 3.91 млрд. евро, и заемите, които български дружества са взели от своите чуждестранни собственици - 2.57 млрд. евро.
Факт е, че за изминалите пет години задълженията на българската държава към чужбина са се стопили почти наполовина. В края на 2000 г. те са били 9.25 млрд. евро, а през юли 2005-а - 4.77 млрд. евро. В момента държавния дълг е 36% от брутния вътрешен продукт на България и по този показател страната ни преизпълнява значително едно от изискванията на Маастрихт, според което външните задължения на правителството не бива да нахвърлят 60% от БВП.
За сметка на това чуждестранните кредити за компаниите са се покачили с повече от два пъти - от 1.73 млрд. евро през 2000 г. на 3.91 млрд. евро в края на юли 2005 година. Що се отнася до банките, тяхното финансиране от чужбина е скочило шест пъти - от 336.5 млн. евро в края на 2000-а до 1.89 млрд. евро в края на август 2005 година.
В
нарастването на външните задължения на частния сектор
на пръв поглед няма нищо лошо. В крайна сметка кредитите от чужбина са по-евтини от тези, които предоставят българските банки, и по правило би трябвало да спомагат за модернизацията на фирмите и за повишаване на тяхната конкурентоспособност. Но такива заключения могат да се направят само ако се гледат общите числа и се правят разсъждения по принцип. А това ще е напълно погрешно, тъй като структурата на фирмените задължения към чужбина би трябвало да буди сериозни притеснения у всички макроикономисти.
Ако дружествата вземаха заеми от чуждестранни кредитори за внос на машини и съоръжения, щяха да нарастват само дългосрочните им задължения. Вярно е, че за пет години те са се увеличили два и половина до три пъти - от 715 млн. до 1.68 млрд. евро. Краткосрочният дълг на дружествата обаче също се е покачил с почти със същите темпове - от 1 млрд. на 2.23 млрд. евро. Само заемите от чуждестранни банки пък са скочили повече от пет пъти - от 164.7 млн. евро през 2000 г. на 884.5 млн. евро през юли 2005-а.
Бързоувеличаващият се краткосрочен дълг
показва, че българските фирми изпитват остра нужда от оборотни средства. И очевидно тя не може да бъде задоволена нито от българските банки, нито от разсрочването на плащанията по доставки на суровини и материали, които компаниите ни получават от чуждестранните си партньори. Впрочем по това направление задълженията на българските фирми в края на юли 2005 г. са около 1.35 млрд. евро - един път и половина повече, отколкото през 2000 година.
Според някои банкери една от причините за нарастването на краткосрочните задължения на компаниите към чужбина са наложените от БНБ мерки за ограничаване на ръста на заемите. За да се вместят в определените им лимити, големите кредитни институции у нас са прехвърлили част от отпуснатите фирмени заеми - около 250 млн. евро, на чуждестранните банки, които са техни собственици.
Нарастването на краткосрочните задължения крие
две заплахи
Този тип дългове са по-скъпи и обслужването им е по-обременяващо за фирмите. В случай на стагнация на международните пазари или в българската икономика съществува голяма опасност дружествата да започнат масово да просрочват тези заеми. При такава ситуация ще станем свидетели на доста фалити на частни компании, които ще преминат в ръцете на своите чуждестранни кредитори.
Втората заплаха е за платежния баланс на държавата и за валутния резерв на БНБ. Макар и да не натоварва бюджета, нарастването на частния дълг води до
изтичане на валута от България
Все пак фирмите, които са получили кредити от чужбина, трябва да си набавят долари, евро, швейцарски франкове или друга валута, за да си плащат лихвите, главниците, таксите и комисионите. Ако въпросните дружества произвеждат стоки, които изнасят на международните пазари, те получават съответната валута, с която да плащат на кредиторите си. В този случай няма заплаха за платежния баланс на страната.
Как обаче да постъпят дружествата, които вземат заеми от чужбина, но продават стоките си на българския пазар? С получените левове те купуват валута у нас, за да погасяват дълговете си към чужбина. Това важи най-вече за големите вносители на потребителски стоки. В повечето случаи те плащат на доставчиците разсрочено. А това също е вид кредит, върху който се плаща съответното оскъпяване.
Обслужването на фирмените задължения било по кредити, било по доставки на стоки, суровини и материали на разсрочено плащане е свързано с увеличаване на потока от валута, който излиза от страната.
Статистиката показва, че през 2004 г.
частният външен дълг е ангажирал 574 млн. евро
за обслужване лихвите и главниците по финансирането от чужбина, което са получили нашите компании. При това в тази сметка не са включени плащанията по вътрешнофирмените кредити, които са глътнали още 233.3 млн. евро.
През 2005 г. погасяването на задълженията на частните компании ще погълне още повече валута, отколкото през 2004-а. За седемте месеца на тази година дружествата са платили на своите външни кредитори 571.9 млн. евро и нищо чудно до края на 2005-а тази сума да достигне 1 млрд. евро. Отделно от това за погасяването на вътрешнофирмените заеми от януари до края на юли 2005-а към чужбина са изтекли още 472.7 млн. евро.
Прогнозите на някои финансисти са, че външният фирмен дълг ще лиши през тази година държавата от повече от 1.5 млрд. евро. Сумата съвсем не е малка. Постъпленията от туризма например - едно от основните приходни пера на платежния баланс на България, през 2004-а са били 1.75 млрд. евро, а през 2005 г. се очаква да достигнат 2 млрд. евро. Излиза, че обслужването на фирмените задължения към чужбина ще погълне голяма част от приходите от туризма.
Бързото нарастване на частния външен дълг и най-вече на краткосрочните кредити, вземани от българските дружества от чужбина, вече буди безпокойство и в Международния валутен фонд. И това е логично, тъй като дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нараства с всяка изминала година. До момента инвестициите от чужбина го покриват, но ако вносът и частният външен дълг продължат да се увеличават с досегашните темпове, след една-две години ще започнат да подяждат валутния резерв на страната и могат да се превърнат в голям проблем за държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във