Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Цената на сълзите скочи рязко

Един съдебен казус, свързан със застрахователно обезщетение по "Гражданска отговорност", за пореден път породи съмнения дали  България  заслужава мястото си в Европейския съюз, което й беше отредено най-вече по политическа целесъобразност. Ето го казуса - прецедент в застрахователното право:

Шуменският окръжен съд не се съобрази с действащото законодателство и разпореди изплащането на четири пъти по-високо обезщетение след катастрофа, въпреки че е гласуван  лимит за него.  Според решението на първата  инстанция при лимит от 5000 лв., определен със закон,  присъденото обезщетение  е 20 000 лева.

Даниела Димитрова от Шумен губи своя брат Александър при катастрофа през лятото на 2014 година. Младият 26-годишен  мъж кара мотоциклет по пътя Шумен - Варна, когато ненадейно от пресечка излиза камион, който му отнема предимството  и следва удар. Вследствие на получените тежки наранявания Александър умира в шуменската болница.

"Такова нещо не се преодолява и мога да кажа, че който не го знае и не го е изпитвал, няма как да го разбере. Не се преодолява в никакъв случай. Всеки ден  виждам липсата на усмивки при родителите ми и  аз всеки ден си мисля за него", казва Даниела.

След инцидента тя и семейството й завеждат дела заради катастрофата и спечелват присъдено обезщетение за смъртта на Александър. 

"Съдът е мотивирал своето решение категорично и ясно с практиката, която сме посочили, с директивите, на които сме се позовали, че не може да има ограничаване на прага на обезщетенията", коментира адвокатът по делото Николай Димитров. Нарушението с въвеждането на тези лимити у нас е толкова явно и безскрупулно, че съдът много ясно и категорично се е позовал на какво то противоречи, каза още защитникът. 

"Когато имаме европейска директива, която казва, че лимитът е 10.4 млн. лв. за една катастрофа, не може нашият законодател да си измисля някакви числа - 5000 или 20 000, и да слага ценоразпис на човешкия живот", коментира и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадали при катастрофи. "Ние предупреждавахме, че законът, който се приема, е написан набързо, обслужва основно застрахователите и противоречи на европейските директиви", допълни той.

От Асоциацията на застрахователите в България бяха изключително изненадани от  решението на съда и го разглеждат като прецедент.  "Много сме изненадани, трудно ни е да си го обясним. Вероятно има неразбиране за елементите, които формират обезщетението по застраховката, какво всъщност покрива полицата", каза Нина Колчакова от асоциацията.

 "Не мога да си представя точно как се е стигнало до това решение и какъв е този частен случай", допълни тя. Според нея решението не е достатъчно добре аргументирано. "Лисабонският договор е определил кои са институциите, които са призвани да тълкуват европейското право. Съдилищата в България не са тези институции. Затова може би е редно да се съобразим с това, което пише в българското законодателство", допълни Колчакова.

"За съжаление, когато не е ясно до каква степен могат да растат ограниченията, това се отразява на резервите, които трябва да  заделят застрахователите, и съответно рефлектира върху цената на "Гражданската отговорност". Цената все пак трябва да има някакъв социален елемент, за да могат  да си я позволят всички български граждани, които имат автомобили, а те са над 3 милиона. Затова тази цена е  добре  да не расте безкрайно и това е ролята на лимитите”, поясни тя. Според нея би могло да се предположи, че ако няма лимити, конюнктурата  ще доведе до  по-висока цена на "Гражданската отговорност".

Гледната точка на  Владимир Тодоров обаче е различна - според него евентуално поскъпване не е обосновано. "Ако вземем данните на КФН, "Гражданската отговорност" е свързана със загуби при инцидентите с  автобуси и тирове, които пътуват в чужбина. Тя не е губеща за леките коли, които пътуват в България", смята  той.

По думите му  в последните шест месеца цената на "Гражданската отговорност" се е качила с около 30-40 процента. "Тези стотици милиони, които влязоха в застрахователните дружества,  съвсем спокойно могат да поемат бъдещите искове, които ще подадат  братята и сестрите. Нищо притеснително няма", посочи той.

Според адвокат Николай Димитров - ако цената на "Гражданската отговорност" се вдигне още малко, нашият пазар ще стане апетитен и  за чуждестранни  застрахователи, тъй като сегашната цена е достатъчна и рентабилна, за да  осигурява печалба. "Така че нашите компании няма да  искат нови участници на пазара и няма да  вдигнат цената", коментира той.

"Гражданската отговорност" акумулира годишно близо 1 млрд. лева. - 3 млн. автомобила по 300 лв. са 900 млн. лв.”, отбеляза още Владимир Тодоров. "Те казват: "Не ни стигат парите, трябва да вдигаме цената." Но  200 млн. остават в посредниците, в застрахователните брокери. Когато продаваш задължителна застраховка, необходимо ли е да имаш такъв посредник? Необходимо ли е да прибираш 20% от една задължителна застраховка? Ето веднага отговор на въпроса откъде ще дойдат парите. Намалете комисионите на брокерите и ще дойдат 200 милиона", пресмята  Тодоров.

От Асоциацията на българските застрахователи коментираха специално за "БАНКЕРЪ", че става дума за недобър прочит на закона ни. Те припомниха, че лимитът по застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт в резултат на катастрофа е един - 10.42 млн. лв., и това никой не го оспорва. Този лимит обаче съдържа две части - обезщетенията за имуществени вреди: покриват  примерно медицински разходи, загуба на доход и други и, второ, обезщетенията за неимуществените вреди - обезщетения  за така нар. болки и страдания.

"С промените  в Кодекса за  застраховане от ноември 2018 г.  се въвежда временно (до приемане на Методика за определяне размера на обезщетенията) лимит от 5000 лв.  само за "широкия" кръг лица, които имат право да претендират за обезщетение - братя, сестри, внуци и т.н , лица, доказали "емоционална близост", и само за обезщетенията, но само за неимуществени вреди - така нар. болки и страдания (т.е. едната компонента от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт).

Лимит за имуществените щети - до 10.42 млн. лв., няма, а точно те са измеримите и точно за тях трябва да се водят делата. Защото става дума за загуба на доход в семейството - понякога за десетилетия напред, и е логично  застрахователят да плаща за тях." Това коментираха от АБЗ и добавиха, че лимитите са в съответствие с  разпоредбите на Европейското законодателство (Директива 2009/103/ЕО) и съответно са транспонирани в Кодекса за застраховане.

Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи, преди време даде пример за  обезщетение, което е поискал  доведеният  дядо на загиналия.

Когато се обсъждаха въпросните лимити, бе широко коментирано, че няма логика от смъртта да се облажи цялата рода - според това кой колко е бил близък на починалия? Може би и според това кой колко сълзи е пролял - измерено като дъждовете - в сантиметри на квадратен метър ?! Но така е, като в публичното пространство се натрапва мнението, че щета "сълзи" е единственото обезщетение. Което категорично не е вярно. Обичайно - на повечето места в Европа,  това е едно символично обезщетение от порядъка на 1500 до 30 000 евро в различните страни. А акцентът  се поставя върху компенсиране на икономическите последствия от ПТП  -  например влошеното финансово състояние заради  загубата на член на домакинството - загуба на доход, издръжка на малолетни деца, медицински разходи, разходи за преустройство на жилищно пространство и т.н.

Няколко са държавите в Европа, които плащат обезщетения за мъка по загинал при катастрофа роднина, и България е една от тях.  Трябва да се промени законодателството и да се равняваме по останалите държави в Евросъюза. Трябва да се плаща за това, че не е между живите едно лице, което е издържало семейството си. Ако е имало милиони, може да се плащат и милиони за загуба на доход от страна на най-близките му. Но не може да се оцени колко е голяма мъката - дали тя струва 5 лв., 500 хил.  или 1 млн. лева. Затова е неморално да има такова  плащане.

Застрахователите отдавна предупреждават за социална криза.

"Хиляда лева за застраховка "Гражданска отговорност" не са плашило. Това е и ролята ни - да предупредим политиците и потребителите за това какво може да се случи и какви може да са последиците от промяната в правната среда, която настъпи при нас с тълкувателното решение на ВКС." Това коментира Константин Велев, член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи при гласуването на промените.

Според данни на Комисията за финансов надзор целият пазар губи от застраховка "Гражданска отговорност". Досега застрахователите успяваха да компенсират загубите с другите продукти, които предлагат. Оттук нататък обаче ситуацията ще бъде различна и при новите обезщетения, които се очаква да се плащат, разчетите показват едно много сериозно увеличение на плащанията.

Никой няма интерес от драматични събития на застрахователния пазар. Но дали властта си дава сметка, че всяко едно решение на държавата има своите пазарни ефекти.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във