Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЦАРСКИТЕ ПЧЕЛИ УЖИЛИХА БНБ

Десети юни 2003-а ще остане паметен в 124-годишната история на БНБ и на българския парламент с това, че депутатите (от пет парламентарни групи плюс няколкото независими) положиха героични усилия точно в този ден (и не по план) да ощастливят кроткото, но малобройно съсловие на пчеларите. Вместо според предварително обявеното си решение да изберат управител на Централната банка (както бе оповестено в дневния ред), народните избраници гласуваха единодушно на второ четене дългоочаквания Закон за пчеларството. Но и без натрапващата се алюзия, на 10 юни парламентът наистина жужеше като кошер с разгневени пчели, внезапно усетили, че търтеите в гнездото са опустошително много. Удивени от ставащото анализатори побързаха да нарекат проваления избор за гуверньор на БНБ синдром на остра управленска недостатъчност.Няма да е чудно, ако депутатите размотаят избора на управител на БНБ до общинските избори, коментира скептично настроен банкер. Ако се стигне дотам, мандатът на управителя трябва да бъде удължен чрез промяна в Закона за БНБ, а поправката ще трябва да бъде наречена Гаврийски-Пчелински, изпробва чувството си за хумор негов колега. Но далеч не всички банкови шефове имаха настроение за шеги. През последните тринайсет демократични години управителят на БНБ се избира с голямо парламентарно мнозинство. Царските депутати обаче нарушиха традицията, не успяха да се спогодят помежду си за кандидатурата и резултатът е налице - пчеларите скоропостижно се сдобиха с нов закон. А още месец преди десети юни мнозина от тях твърдяха, че новият управител на БНБ ще бъде номиниран лично от премиера Симеон Сакскобургготски. Още повече бяха тия, които до сетния миг трепетно чакаха той да им подаде дългоочаквания знак за кого да гласуват. Достоверен източник обаче сподели за в. БАНКЕРЪ, че до последния момент никой не е поискал мнението на министър-председателя за това кой да оглави БНБ. Впрочем редица банкери бяха убедени в обратното и приеха с недоверие това твърдение. Но пък може би точно заради липсата на осенение свише през целия парламентарен ден на 10 юни депутатите от НДСВ действаха като... пчели без глави.РазцеплениетоНа 5 юни мандатоносителите на царското движение Тошо Пейков и Весела Драганова, с подкрепата на няколко депутати от НДСВ заявиха, че застават зад досегашния управител на БНБ Светослав Гаврийски. На 10 юни обаче Румяна Георгиева, която по принцип подкрепи (в предварителната подписка) Гаврийски, бе в Турция, а самият Тошо Пейков бе отлетял чак в Алмати. Толкова за стойността на такава подкрепа...Кандидатурата на опонента на Гаврийски - Иван Искров (шеф на парламентарната бюджетна комисия) бе издигната и гласувана на заседание на групата на НДСВ чак на фаталния 10 юни между 12 и 14 часа. По-малко от денонощие, преди да изтече мандатът на Гаврийски на 11 юни. И час преди предвиденото гласуване. Колкото да стане ясно, че кандидатът няма нужната подкрепа дори сред своите. И да породи уморения въпрос на един наблюдател: Защо толкова много искат да направят това момче (става дума за Иван Искров) управител на БНБ?Половин час след края на това заседание умереният оптимизъм на царските депутати бе попарен от Ахмед ДоганЛидерът на ДПС пристигна около 14.15 часа, облечен спортно, с карирана риза и без сако. Петнайсет минути по-късно той влезе при шефа на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов. След близо половинчасов тет-а-тет (разговор на четири очи) стана ясно, че Ахмед Доган не се е поддал на натиска да подкрепи кандидатурата на НДСВ, т.е. на Иван Искров. За да не се стига до открито противопоставяне, след срещата Доган и Панайотов заявиха, че двамата кандидати ще трябва да представят концепции за развитието и преструктурирането на Централната банка. Два дни след ефектния провал на заседанието за избор на управител на БНБ (на 12 юни) и лидерът на БСП Сергей Станишев пропя в хор с Доган и Панайотов.Условието, поставено от тримата, обаче звучи, меко казано, екстравагантно - за какво преструктуриране в Централната банка може да става дума, след като нейната структура и функции са описани в закона на БНБ. И тъй като явно никой от тримата лидери не го е чел, всеки от тях потърси политическия изход от ситуацията - да се пише стратегия за управлението на БНБ (сякаш едно начинание не може да се закопае и без писмени стратегии). На фона на тези претенции по-любопитно е кой ще оценява концепциите за развитие на Централната банка и виждането на двамата (досега) кандидати за креслото на неин управител. А те са хората, които трябва да дадат отговор какво ще се случи с България при присъединяването й към Европейския съюз.На 11 юни, сряда, Ахмед Доган се срещна с премиера Симеон Сакскобургготски, но информацията за техните разговори (както обикновено) бе кратка и неясна. За управител на БНБ щели да бъдат издигнати още една-две кандидатури, които да се поставят на обсъждане, споделиха хората на Доган. Малко след тази среща в резиденция Врана финансовият министър Милен Велчев (а не Симеон Сакскобургготски) обяви, че премиерът (?!) застава зад кандидатурата на Иван Искров за гуверньор на БНБ. Самият Симеон Сакскобургготски не заяви за подобна подкрепа с нито една, изречена от самия него дума. И точно тази неопределеност засили впечатлението, че в парламентарната група на НДСВ се разиграва солова партия между юристите и нововремците.От политическото безсилие на управляващото мнозинство се възползва БСП, която ден след умишлено проваления избор на управител на Централната банка (12 юни) открито се включи в сделките за бъдещия гуверньор. В четвъртък лидерът на червените Сергей Станишев се срещна с шефовете на НДСВ и ДПС, за да обсъдят (нещо, което трябваше да направят поне преди месец)... избора на управител. След разговорите изживяващият се до неотдавна като рокер лидер повтори мъглявото изявление на Доган - че трябва да се обсъдят няколко кандидатури и на базата на концепциите за развитие на Централната банка, да се избере най-подходящият човек. Впрочем в петък, 13 юни (дали е съвпадение?) заместничката на Доган Емел Етем каза в парламента, че през започващата седмицата БСП, СДС и ДПС ще инициират създаването на широка коалиция за избирането на управител на БНБ. Очаква се да се разговаря и за други кандидатури освен известните две. Тъй или инак и тя, и Станишев конкретни имена тъй и не споменаха. И така дадоха нов повод за слухове и спекулацииоколо евентуалните кандидати за гуверньорския пост. През изминалата седмица списъкът им стана доста дълъг. В него още в началото на юни попадна Чавдар Кънчев (номиниран от медиите и политиците при всеки случай, в който нямат точен човек), с когото наистина било разговаряно, но той категорично е отказал. Споменато бе и името на бившия член (до 11 юни 2002 г.) на УС на БНБ Румен Аврамов, който след разигралия се екшън в Народното събрание обяви, че Бесовете са влезли в БНБ. В сметките на социалистическата опозиция бяха включени Димитър Костов (бивш финансов министър в правителството на Жан Виденов и настоящ изпълнителен директор на банка България Инвест) и Любомир Христов (главен икономист на Централната банка по времето на Тодор Вълчев, а след това и съветник на вицепрезидента на Световната банка Питър Стек (до 2003 година). В петък в публичното пространство се завъртя и името на Крисимир Ангарски, председател на УС на Банка ДСК.Сред кандидатурите на БСП за подуправител на централната ни банка пък била тази на бившия дилър на бившата Стопанска банка (обявена в несъстоятелност през 1997 г.) Андрей Пръмов, чиято съпруга Меглена Кунева е министър по европейските въпроси. Според някои юристи, след 11 юни, когато изтече шестгодишният мандат на Гаврийски, всяко решение на управителя на БНБможе да бъде оспорено. Не смятам, че след изтичането на мандата на управителя на БНБ той е легитимен и може да изпълнява ангажиментите си. Неслучайно в Закона за Централната банка е записано изрично, че мандатът на управителя е шестгодишен. Този мандат може да бъде продължаван само с промяна в закона, заяви депутатът от СДС Елияна Масева (главен секретар на Министерския съвет при управлението на Иван Костов).Депутати от управляващото мнозинство обаче цяла седмица упорито отстояват тезата, че пълномощията на Гаврийски продължават автоматично, докато Народното събрание избере нов гуверньор на БНБ.Има текст в Кодекса на труда, който се прилага в такива случаи, заяви председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика Валери Димитров. И допълни: Става въпрос за чл.87 ал.4, в който се казва, че трудово правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на друго лице за длъжността.Дори експертите в България не могат да дадат еднозначен отговор кой е прав в случая. Помолен за коментар от в. БАНКЕРЪ, проф. Васил Мръчков, който е признат за най-добрия специалист по трудово право у нас и е съветник в парламента, бе крайно предпазлив: Въпросът е от изключителна правна сложност - заяви той. - В Кодекса на труда има обща уредба за трудовото правоотношение, възникнало въз основата на избор. Но при казуса с управителя на БНБ нещата са усложнени, защото има властнически елементи, които не са присъщи на договорите за отдаване на труд.Смущаващо е, че и специалистите не знаят легитимен ли е управителят на БНБ. Какво ще стане, ако, докато някой си разиграва коня с мандата му, в Централната банка се наложи да се вземат някакви по-сложни решения. И легитимни ли ще бъдат те?Между 16 и 20 юни в БНБ предстои и важно заседание - това на инвестиционния й комитет, който определя как да се инвестира валутният резервна държавата. На него се обсъждат тенденциите на международните финансови пазари и се набелязват инструментите, в които ще се влагат парите от резерва. Решенията на Инвестиционния комитет се одобряват от подуправителя, който ръководи управление Емисионно (такъв няма след оставката на Мартин Заимов от края на февруари 2003-а г.), а когато той липсва - от гуверньора на БНБ. Проблемът е, че след оттеглянето на Заимов, т.е. цели четири месеца Народното събрание не намери време да избере негов заместник, независимо че управителят на БНБ Гаврийски предложи за този пост главния директор на управлението (по онова време) Светослав Каранешев (сега той е мениджър в ТБ България инвест).Не е ясно и кой ще подпише решенията на Инвестиционния комитет.Ще спазваме изискванията, посочени в предишното решение на комитета, дори ако на пазара настъпят неблагоприятни промени, от които да претърпим загуби. Просто нямаме друга възможност, каза за БАНКЕРЪ участник в Инвестиционния комитет, пожелал анонимност. Според него засега проблеми на финансовите пазари не се очакват. Но, както се казва, никой не бе прогнозирал и събитията на 11 септември 2001-а, когато бяха взривени двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във