Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БУРНАТА ДЕЙНОСТ НА ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ СЕ ОКАЗА ЦУНАМИ В ЛЕГЕН

НСБОП И ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ ГОВОРЯТ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ, СМЯТА НОВИЯТ ШЕФ НА БФР ВАСИЛ КИРОВ* Сигнали за милиони долари, минали и заминали през български банки, стоят забравени с годиниИма нещо гнило в Дания, написа преди векове гениалният островитянин Шекспир (виж шедьовъра Хамлет). Хубава държава, но не случи с туземно население, обобщаваме за България ние днес, четейки доклада, излязъл изпод перото на новия директор на Агенция Бюро за финансово разузнаване Васил Киров и пратен първо до министъра на финансите Милен Велчев. В него изрично е подчертано, че взаимодействието между финансовите разузнавачи и Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) е напълно разрушено.Това изключително затруднява работата на Бюрото по отделни случаи, при които има съмнение за изпиране на пари и възпрепятства предварителните проверки и следствените дела. Оказа се, че в доста от случаите НСБОП и Агенцията са работили паралелно и независимо (една от друга) по един и същ случай, подчертава Киров.Прането на пари (като продукт и източник на организирана престъпност) е много по-тясно свързано с дейността на НСБОП, отколкото на Икономическа полиция. Опитите на БФР за таен арбитраж между двете служби на МВР и за заиграване с тях приключиха с провал, пише още в доклада. Според Наказателнопроцесуалния кодекс обаче, не може да става дума нито за арбитраж, нито за някакво заиграване на Бюро за финансово разузнаване с ДНСП или НСБОП. По закон бюрото е длъжно да изпрати всеки съмнителен (според него) сигнал в прокуратурата и оттам, ако решат - образуват предварителна проверка по случая. Която може да бъде възложена както на НСБОП или на Икономическа полиция, така и на някое районно полицейско управление. Въпрос на прокурорска гледна точка.Тревожно и съмнително е и забавеното движение на преписките по трасето Агенция Бюро за финансово разузнаване - прокуратура - МВР. Дори когато става дума за случаи от особено голям финансов интерес. При разпоредената на 11 март 2002 г. пълна инвентаризация и проверка на сигналите за изпиране на пари и работата по тях е установено, че през 1998 и 1999 г. има открити финансоворазузнавателни производства, които към момента на проверката все още не са били приключени. По никакъв начин. Простичко казано, иде реч за това, че от всички 558 случая, с които се е занимавало Бюрото за финансовото разузнаване през въпросните две години, неприключените проверки са 257Тоест - повече от половината. Въпреки че между събиращите прах случаи има сигнал за пране на пари, засягащ две съмнителни операции (общо за около 3 млн. г. марки), който се обработва от... три години и половина. Друг интересен случай, също в групата на брадясалите, е датиран от началото на 1999 година. В БФР получават сигнал за 1.5 млн. щ. долара, депозирани в банка... в брой (става дума за застрахователна измама). След отварянето на файла и направените справки чрез МВР се оказва, че вносителят на парите е осъждан за участие в трафик на наркотици и има сравнително богато криминално досие. Указанията за незабавно приключване на тези два случая и светкавичното им изпращане в прокуратурата са дадени, но резултатите от бъдещите следствени действия са повече от съмнителни. Най-малко заради нелогичното (във всяко едно отношение) забавяне на нещата и евентуалното заличаване на следите.Статистиката за 2001 г. не е по-розоваВъв финансовото разузнаване са постъпили 301 сигнала за съмнителни операции на обща стойност над 80.2 млн. щ. долара. По тях са образувани 140 проверки, от които само 16 са били приключени и предадени на прокуратурата (общо за около 7.5 млн. щ. долара). А какво се е случило с въпросните сигнали по-нататък - никой не знае. По простата причина, че колкото и да питаме - няма кой да ни каже...Ето защо прескачаме по-нататъшната суха и нищо не значеща статистика (на бивши хвалби и бъдещи разочарования) и се захващаме с психоанализа. Защото на строго секретна и мистична структура като Агенция Бюро за финансово разузнаване (за каквато тя умишлено ни беше натрапвана през последните четири години) друго що да й сториш освен... вътрешна дисекция? Хайде - да не е по Фройд, ама като нищо и до него можем да опрем... Видимата страна на нещата е, че откакто върховете на МВР пожълтяхафинансовите разведки се капсулираха и на практика дори не си оправдават заплатите. Истината обаче е малко по-различна и тя е свързана с вековечното надцакване между интелектуалните и силовите структури, борещи се едновременно срещу престъпността. Главно в посока тотален контрол върху входящата и изходящата информация (в конкретния случай - за всички банкови операции, надвишаващи 30 000 лв.) и за предимството във всеки един момент да обявиш, че еди кой си пере мръсни пари. Стъпила веднъж на въпросната позиция, съответната интелектуална или силова структура от изпълнителната власт има реалната възможност да наблюдава движението на капиталите на всички, които влизат в полезрението й. Независимо дали става дума за съвършено законен бизнес, нелегални, или полулегални групировки. Оттук нататък й остава само едно - да докаже смисъла от собственото си съществуване. Нещо, което става по два начина. Единият е да се докаже незаменимост пред всяко едно правителство, независимо от това, колко често се сменят те. Другият начин е висшите служители на въпросната структура (антимафиотска по същност и характер) непрекъснато да контролират престъпния бизнес срещу политико-професионални услуги (и от време на време - срещу заплащане), прокарани чрез съответните партийно-правителствените лобита. И в двата случая обаче целта е една - средствата да бъдат оправдани и (ако може) удвоени. ... През март 2002 г. дотогавашният шеф на БФР Николай Иванов бе уволнен. Ако се вярва на изявленията на Иванов, интимната мисъл на началника му - финансовия министър Милен Велчев, е да съсипе Бюрото за финансово разузнаване. Кой знае защо финансовото министерство предпочете да не коментира подробностите около неговото освобождаване. Едва сега новият директор на Агенция Бюро за финансово разузнаване Васил Киров реши да си отвори устата и не скри, че ръководената от него структура не се развива добре, но ще успее. Въпреки нелицеприятния отпор, който получава от всички посоки едновременно. Нищо чудно данните, изнесени в доклада на Киров да се възприемат като персонална атака срещу доскорошния шеф на финансовото разузнаване. Но... както се казва по друг повод - каквото повикало, такова се обадило. Защото само част от случките, описани в доклада, да се окажат верни - четиригодишната дейност на Иванов подлежи на много сериозна критика. Най-малко. В доклада се посочва, че от 1998 г. до края на 2001 г. на прокуратурата са предадени 48 сигнала за сделки, по които има съмнение за изпиране на пари, като общият размер на сумите по тези операции е около 90.26 млн. щ. долара. Сред тях, има един случай за 27.9 млн. щ. долара, който е от 1998 година. Подробности около случаите за изпиране на мръсни пари рядко достигат до медиите. Дори когато стигнат до следствието, за тях обикновено се мълчи, тъй като върху папките стои гриф Секретно. Преди време всекидневниците изнесоха информацията, че Специализираната следствена служба се занимава с афера на няколко фирми, за които са подозира, че са се опитали да легализират около 25 млн. щ. долара чрез операции през клон на БИОХИМ.Твърди се, че следствието събира доказателства по подозрения за пране на пари и по случая с източването на шестте милиона долара на Майкъл Чорни през ЦКБ. Подобно обвинение може да се повдигне и на български търговец с акцизни стоки, който навремето е въртял операции през Токуда Кредит Експрес Банк. Във финансовите среди се коментира, че се разследва и случай за препиране на 8 млн. щ. долара, минали през българска кредитна институция, която е собственост на голяма западноевропейска компания. Хора, които претендират, че са запознати със случая, разказват, че парите са преведени на 52 вноски на касата на банката и след това били прехвърляни в посока Швейцария за плащане на доставки на битова техника и потребителски стоки, произвеждани от световноизвестни фирми. Въпросните стоки са фактурирани на митницата по занижена стойност, а разликата се поделяла между участниците в аферата (печалбите естествено се разхвърляли по шифрованите им сметки в Швейцария). Според запознати с механизмите за легализиране на незаконно придобити капитали, използването на банките е често срещана практика. Само че самите кредитни институции рядко участват в конкретното престъпление, защото през тях се извършват единствено банковите операции. И още - в много от случаите именно банките сигнализират (защото са длъжни по закон) органите, които се борят срещу изпирането на пари за съмнителни сделки. Впрочем това се потвърждава и от опита на Агенцията Бюро за финансово разузнаване, тъй като над 70% от получените от нея сигнали са изпратени от кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във