Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ ЩЕ МОГАТ СПОКОЙНО ДА РАЗКРИВАТ КЛОНОВЕ В ЕВРОСЪЮЗА

Емилия Миланова, подуправител на БНБ и ръководител на управление Банков надзор, пред в.БАНКЕРЪГ-жо Миланова, какви промени трябва да се въведат в нормативните документи, регулиращи банковия сектор до влизането на България в ЕС?- От датата на членството на България в Европейския съюз банковият сектор ще може пълноценно да участва в единния пазар на финансови услуги, а за тази цел трябва да са приети и приложени редица актове на европейското право в тази област.Българският банков сектор вече се подготвя за предизвикателствата на членството, свързани с прилагането на редица нови регулации, които ще спомогнат за запазване на доверието на клиентите в банковата система и за засилване на конкурентоспособността й в рамките на единния пазар.В областта на банковия надзор в България вече е постигната почти пълна хармонизация по всички настоящи изисквания на Европейския съюз, свързани с достъпа до банкова дейност, капитала и капиталовата адекватност, големите експозиции (бел. ред. - това са вземанията на банката от един клиент), надзора на консолидирана основа, регулирането на размера на вложенията на банките.Предстои в нашето законодателство да бъдат въведени европейските разпоредби за взаимно признаване на издадените лицензи, за надзор от държавата членка по седалище на кредитната институция, за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и новите капиталови изисквания на Европейския съюз, произтичащи от новите критерии за капиталовата адекватност, известни като Базел II.Няколко са основните проекти, засягащи дейността на банките. Преди всичко трябва да бъде приет нов Закон за банките, проектът на който планираме да бъде готов в края на тази година. Целта на този нормативен документ е да въведе у нас всички разпоредби от европейската директива 2000/12 за дейността на кредитните институции. Става дума най-вече за разпоредбите за взаимно признаване на лицензите, издадени от надзорните власти на страните членки, отговорностите на държавите от ЕС по отношение на консолидирания надзор, както и новите разпоредби, свързани с Базел II. Какви ще са последствията от въвеждането на правилото за взаимно признаване на лицензите? И означава ли това, че всяка европейска банка може да създаде дъщерна институция у нас или да разкрие клон без изричното разрешение на БНБ? Ще могат ли българските банки да създават дъщерни институции в ЕС, без да искат допълнително разрешение от местните надзорни органи?- В съответствие с изискванията и принципите за взаимно признаване и надзор от страната членка -по седалище на кредитната институция, получените разрешения (лицензи) в една държава от ЕС позволяват същите дейности да бъдат извършвани на територията на цялата общност чрез създаване на клонове, без да се изисква допълнителен лиценз, а само регистрация.Приемащата страна членка може да изисква да се спазват определени разпоредби от националното законодателство по отношение на дейности, за които институцията не е лицензирана в държавата членка по седалище. Надзорният орган - по произход на кредитната институция, носи отговорност за финансовата й стабилност и в частност - за нейната платежоспособност. Компетентните органи на приемащата страна членка са отговорни за надзора върху ликвидността на клоновете и спазването на паричната политика. В някои области, като например надзора върху пазарния риск, той се осъществява в тясно сътрудничество между компетентните органи на държавата членка по произход и приемащата държава членка. По отношение на дъщерните предприятия на кредитни институции, лицензирани в страните членки, този принцип не се прилага, тъй като те са местни банки и подлежат на лицензиране като такива. Разбира се, лицензирането на такива предприятия, когато те са обхванати от консолидирания надзор по седалище на институцията майка, не може да се счита за някаква пречка.Ще могат ли българските банки да създават дъщерни институции в ЕС, без да искат допълнително разрешение от местните надзорни органи?- Всяка кредитна институция, лицензирана в страна членка на ЕС, в това число и в България, когато държавата ни влезе в Евросъюза, може да създава клонове във всички държави от общността и да извършва финансови операции, без да е необходимо да получава допълнителни разрешения.След влизането на България в ЕС кой и как ще осъществява надзора върху банките, които са собственост на кредитни институции от Европейския съюз?- В това отношение няма да има изменения - и сега страната членка отговаря за надзора на индивидуална и консолидирана основа върху кредитните институции, лицензирани в съответната държава. Местните банки, регистрирани и лицензирани по местното законодателство, като изключим клоновете, се надзирават от институцията, която ги е лицензирала. С други думи, БНБ като надзорен орган за банките на територията на Република България отговаря за надзора върху банката, лицензирана у нас, и върху нейните дъщерни дружества. Държавата членка по седалище на кредитната институция майка е отговорна за цялостния надзор на групата.Предвижда се и въвеждането на директива 2002/87/ЕО в България, която е свързана с допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Кой ще осъществява този надзор и каква ще бъде ролята на БНБ при него?- Тази директива регламентира допълнителния надзор върху кредитните институции, застрахователните дружества и инвестиционните посредници, които са част от един финансов конгломерат. До датата на членство на Република България в ЕС (01.01.2007 г.) тя трябва да бъде въведена в българското законодателство.Целта на директивата е да гарантира стабилността на европейските финансови пазари, да въведе общи норми за разумен надзор върху финансовите конгломерати в Европа. Директивата установява общи стандарти за разумен надзор върху структури, в които са включени регулирани институции (банки, застрахователни дружества, инвестиционни посредници).Съгласно тази директива компетентните органи преценяват на консолидирана основа финансовото състояние на конгломерата, що се отнася до платежоспособността, концентрацията на рискове и вътрешните за групата транзакции. Съставните части на конгломерата трябва да спазват и правилата, свързани с вътрешния контрол и правилния мениджмънт, предвидени в директивата. Допълнителният надзор на консолидирана основа на финансовите конгломерати се извършва от координатор, определен между компетентните надзорни органи на съответните държави членки. Задачите на координатора по надзора не променя задълженията и отговорностите на надзорните органи, произтичащи от съответните секторни директиви. Вече е създадена работна група от експерти от БНБ и Комисията за финансов надзор, която има за задача да изготви законопроект, с който изискванията на тази директива ще се приложат в българското законодателство.Кой ще бъде органът, който ще осъществява допълнителния надзор например върху ДЗИ банк и банка Алианц България, които са част от финансови конгломерати?- Вероятно това ще е комисията за финансов надзор, тъй като ядрото на двата конгломерата, в които участва ДЗИ Банк и банка Алианц България, са застрахователни дружества. А както знаете, те се надзирават от комисията. На какъв етап е подготовката за въвеждане на новите изисквания за капиталовата адекватност Базел II у нас?- Както вече е известно, през юни 2004 г. беше публикуван окончателният документ на Базелския комитет - Международно унифициране на капиталовото измерване и капиталовите стандарти (ревизирана рамка). Още на следващия месец, през юли, в Европейския парламент бе внесен проект за изменение и допълнение на директива 2000/12 за дейността на кредитните институции и на директива 93/6 за капиталовата адекватност. Първата е основно ревизирана в контекста на Базел II, докато при втората промените са свързани основно с постановките на Международните стандарти за финансова отчетност, които са в сила от тази година в общността за публичните компании, в това число и за банките. Очаква се тези изменения да станат действащо европейско законодателство през втората половина на 2005 година.Успоредно с този процес започна и подготовката за приложението на директивите. С тази дейност бе натоварен Комитетът на европейските банкови надзорници (CEBS), създаден през 2004 година. Към настоящия момент Комитетът публикува за дискусии в рамките на общността унифицирани отчети за капиталова адекватност и унифицирани отчети за банките по Международните стандарти за финансова отчетност. Тези проекти имат за цел уеднаквяване на надзорната практика в страните членки и информационните изисквания към банките.Въвеждането на изискванията на тази директива у нас е естествено да бъде извършено чрез създаване на български нормативен акт, което означава изработването на проект за нова наредба за капиталовата адекватност. Предвиждаме тя да влезе в действие от 1 януари 2007 г. и с нея да се приложат новите капиталови изисквания на Европейския съюз, произтичащи от Базел II. В новата наредба относително непроменени ще останат разпоредбите за капиталовата база и пазарния риск. Изцяло нови ще бъдат разделите за капиталовите изисквания за кредитен риск, разделите за смекчаване на кредитния риск, за секюритизацията, капиталовите изисквания за операционен риск. В наредбата ще бъдат интегрирани и всички приложения на преработените и допълнени директиви на ЕС 2000/12 и 93/6.За изпълнение на тази задача през октомври 2004 г. в БНБ създадохме работна група и подгрупи по отделни теми и въпроси. Целта на групата е, освен изготвянето на проект на нова наредба за капиталова адекватност, да бъдат подготвени и други материали, необходими за бъдещото й приложение. Разработката на проектонаредбата се извършва на модули според риска, който се третира в съответните раздели, като се отчитат промените в проектодирективата на ЕС. Намерението ни е да имаме готов първоначален проект на наредбата, който да се изпрати за дискусия в Асоциацията на търговските банки възможно най-скоро след окончателното приемане на поправките в директивата от Европейския парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във