Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ СА ПРЕД ЕВРОСТРЕС

Медиците твърдят, че който излезе от шоковата зала, все едно се ражда втори път. В повечето случаи хората, попаднали там, просто не оцеляват. Е, нещо подобно може да се случи и на българския бизнес при влизането на страната ни в ЕС. Шокът в този случай ще е предизвикан от сериозните суми, които ще трябва да хвърлят нашите компании, за достигнат европейските стандарти.Българските банки, макар да стоят значително по-стабилно на местния пазар, не са в много по-добра ситуация. Достатъчно е да се напомни фактът, че някои от тях не могат да преодолеят конкуренцията на вътрешния пазар, където за едни и същи клиенти воюват 29 банки и шест клона на чуждестранни кредитни институции. Докато в ЕС ще им се наложи да се изправят срещу 9000 банки, коя от коя по-доказала себе си на пазара. При това повечето от тези 9000 кредитни институции са с многократно по-голям капитал от този на регистрираните у нас банки и използват по-модерни информационни технологии. И още нещо, те имат далеч по-подготвени кадри в областта на сделките с валута, покупко-продажбата на акции, облигации и на свързаните с тях опции и други хибридни инструменти. За да достигнат евростандартите във финансовия бизнес, българските банки ще трябва да направят значителни разходи. Въпросът е дали те ще успят да натрупат достатъчно средства за целта, след като през април 2004 БНБ не устоя на натиска на водената от Ханс Фликеншилд мисия на МВФ и се съгласи да предприеме мерки за ограничаване на кредитирането. А именно то е основният източник на приходи за българските банки. По данни на БНБ в края на март 2004-а отпуснатите заеми са 9.86 млрд. лева. Те формират близо 53% от всички активи на кредитните институции. А постъпленията от лихви по кредитите (246.3 млн. лв.) са 82% от всички банкови приходи. Но за да успее да подпише двегодишно предпазно споразумение с МВФ,правителството и БНБ сведоха глава пред мисията на Фонда. И така, съгласявайки се да предприемат драстични мерки за намаляване на ръста на кредитирането и най-вече на потребителските заеми, удариха банките в най-доходоносната им дейност. Според шефа на мисията на МВФ Ханс Фликеншилд и финансовия министър Милен Велчев ръстът в кредитирането е основната причина за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс на българската държава, който през 2003 г. достигна 8.4% от брутния вътрешен продукт на страната. Преведено на достъпен език, това ще рече, че от България излиза много повече валута, отколкото влиза в нея. А според Фликеншилд и Милен Велчев това създава опасност за намаляване на валутните резерви на държавата и може да застраши стабилността на Валутния борд.Да пазаруваш от Кореком може и да е било мечта на много наши сънародници по времето на социализма, но с прекомерното увеличаване на вноса рискуваме да дадем тласък на ефекта на доминото върху цялата икономика на страната, заяви Велчев пред събралите се преди седмица в Пловдив банкери. За да бъде преодоляна описаната от министъра опасност, правителството и БНБ приеха да наложат на банките нови ограничения. Освен че ще продължат да превеждат като задължителни минимални резерви (ЗМР) 8% от всички депозити, които са привлекли за срок до две години, кредитните институции ще поддържат по сметки в БНБ и 4% върху средствата, които са им поверени от клиентите за повече от две години. В това число влизат емитираните от банките облигационни заеми и получените от чужбина кредитни линии. Но в ЕС, с който постоянно се сравняваме и където правилата за разумното банкиране са не по-малко строги от тези в България, върху сумите, привлечени за повече от две години, не се заделят ЗМР. Върху парите, депозирани за срок до две години, кредитните институции в Евросъюза отделят резерви в размер на 2 процента. Това са изискванията на Европейската централна банка и те са задължителни за всички държави членки на Европейския валутен съюз. Те ще станат задължителни и за България, но едва когато тя влезе в този съюз, а това вероятно ще стане едва през 2009 година. Дотогава някои от банките ни вероятно ще са загубили битката за клиенти с далеч по-могъщите си западноевропейски конкуренти. Не на последно място причината за това ще е, че собствената им държава ги поставя в много неблагоприятна позиция. Ударът с увеличаването на ЗМР е доста жестоктъй като липсата на дългосрочно привлечени средства е основната пречка, поради която българските банки не отпускат достатъчно и изгодно така необходимите на фирмите инвестиционни заеми. Големите кредитни институции по-лесно ще се справят с това ограничение, тъй като имат голям (по размер) собствен капитал - между 200 млн. и 600 млн. лева. Точно от тези пари те отпускат дългосрочните заеми. Останалите източници за подобно финансиране са емисиите на дългосрочни облигации и кредитните линии от чужбина. Именно тези заеми ще се оскъпят заради задължителните минимални резерви от 4%, които ще се начисляват върху средствата, привлечени за повече от две години. Според главните изпълнителни директори на ОББ - Стилиян Вътев, и на БУЛБАНК - Левон Хампарцумян, в резултат на това лихвите по инвестиционните заеми ще намаляват много по-бавно, отколкото ако подобна ограничителна мярка не бъде въведена. Някои банкери твърдят, че по-малките банки ще бъдат затруднени в привличането на дългосрочен ресурс, защото при тези ограничения няма да са в състояние да предложат на клиентите си достатъчно висок доход, който би ги накарал да оставят парите си на депозит за по-дълъг период от време. Това е сериозен проблем за банките, които не разполагат с достатъчно собствени средства или нямат зад гърба си мощен чуждестранен собственик. Така че те ще почувстват най-силно удара на договорените между правителство и МВФ рестрикции. Защото те ще ограничат възможностите им за печалба, както и тези да предлагат потребителски и жилищни кредити. А според изискванията нановия механизъм за банково регулиране - Базел IIкойто ще бъде приет в средата на 2006 г. и ще стане задължителен за всички държави в ЕС, потребителските и жилищните заеми ще бъдат поставени в по-благоприятно положение, отколкото сега. В момента кредитите за граждани се оценяват като 100% рискови, а за жилища - като носещи 50% риск. На банковата среща в Пловдив подуправителят на БНБ Емилия Миланова заяви, че Базел II предвижда потребителските кредити да се оценяват като 75% рискови, а жилищните - като носещи 35% риск. Миланова заяви, че Базел II ще промени и начина, по който ще се оценява рискът при инвестиции в държавни ценни книжа (ДЦК) и в междубанкови депозити. Сега той е нулев за ДЦК-тата, но след въвеждането на Базел II ще се оценява според кредитния рейтинг на съответната държава, издала облигациите. И тъй като България не е в най-високата рейтингова група - от А - до ААА (рейтингът на България според Стандарт енд Пуърс е ББ +), нейните ценни книжа ще носят по-високо рисково тегло. Същото се отнася и до междубанковите депозити в България, чийто риск в момента се оценява с 20 процента. А в тях и в ДЦК са инвестирани 5.7 млрд. лв., или 33% от всички банкови активи. Ясно е, че за постигането на по-висока доходност и за намаляването на общото ниво на риска за всички банки у нас е изгодно да преструктурират дейността си и да насочат операциите си към отпускането на потребителски и жилищни заеми. Но точно срещу тази тенденция са насочени мерките, договорени по бъдещото предпазно споразумение с МВФ. Затова те бяха приети на нож от банкерите. И особено от онези шефове на кредитни институции, които тепърва смятат да разширяват позициите си на пазара за кредити за гражданите. Независимо от изтъкнатите аргументиМилен Велчев си спечели неодобрението на банкеритеприсъстващи на банковата среща. И едва ли е случайно, че финансовият министър промени първоначалните си намерения да остане на форума до вечерта. Велчев си замина веднага след изказването си и пропусна да чуе приветствието на вицепремиера Лидия Шулева към банкерите. А посланията в него бяха коренно противоположни на призивите на финансовия министър.Свиването на кредитната активност, според мен, не отговаря на потребностите на българската икономика в настоящия момент и на очакванията както на бизнеса, така и на населението. Ако ръстът на кредитите бъде ограничен, това ще забави развитието на икономиката. Прекалената загриженост за нейната финансова стабилност вместо дисциплиниращ ще има стагниращ ефект. Нашата икономика има нужда от инвестиции, от обновление от повишена конкурентоспособност. И кредитната експанзия е не само необходима, тя е неизбежна, ако искаме да вървим напред, заяви вицепремиерът. Изказването на Шулева бе посрещнато с бурни аплодисменти и възгласи браво от страна на банкерите, присъстващи в залата на пловдивския хотел Тримонциум. Реакцията на мениджърите впрочем бе закономерна, тъй като наложените ограничения на банките ще доведат до намаляване на печалбите им. Това от своя страна ще ограничи възможностите им да натрупат достатъчно собствен капитал, за да посрещнат предизвикателствата на Базел II, както и да инвестират в нови информационни системи и в нови продукти. Ако не успеят да направят това, след влизането на България в ЕС много от банките у нас ще загубят пазарите си и ще се свият до размера на финансови къщи, които обслужват малка група от клиенти, свързани с акционерите им (впрочем и в момента у нас такива институции не липсват). Едва ли всички български банки ще преживеят евростреса, който ги очаква. Неслучайно от близо две години насам представители на международните финансови институции говорят, че на българския банков сектор му предстои консолидация. А някои от шефовете на големи български банки - например БУЛБАНК, декларират, че са готови, при взаимоизгодни условия, да погълнат други кредитни институции и дори са обсъждали с някои от тях подобни проекти. Единствената причина тези обединения все още да не са факт е, че у нас мажоритарните акционери трудно се разделят със собствеността си. Но ако не българският, то европейският пазар ще ги постави пред необходимостта да го сторят, ако искат да издържат на конкуренцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във