Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ ПУСНАХА ФИРМЕНИ ЛАСТАРИ

Апетитът идва с яденето, казват хората и тази максима като че ли намира най-ясно изражение не къде да е, а в бизнеса. Колкото повече той се разраства, толкова по-голям е стремежът му да завоюва нови пазари. Българските банки не правят изключение от това правило. През 2003-а те отбелязаха най-високия ръст на активите, на кредитите, на привлечените средства и на печалбите си от четири години насам. Дъщерните дружества на банките започнаха масово да избуяват от средата на 2003-а, когато стана ясно, че стандартните услуги, предлагани от кредитните институции, вече не са достатъчни, за да удовлетворят претенциите на техните клиенти. Като гъби след дъжд от банките започнаха да израстват различни фирми, които да предлагат липсващите финансови продукти. Така под натиска на пазарната конкуренция в България започнаха да се възраждат банковите групи.Интересното е, че нормативните документи, които регулират тяхната дейност, бяха обнародвани преди повече от три години. През юли 2000-а БНБ издаде Наредба N12, описваща реда, по който банките ще представят годишен отчет и баланс, съобразени с резултатите на дъщерните им дружества. Според документа, банкова група има тогава, когато кредитната институция притежава повече от 20% от капитала на финансови и нефинансови институции. Тази летва е твърде ниска за българските реалности, смятат някои банкери. Според тях, за разлика от развитите пазари, у нас едно юридическо лице трудно може да влияе върху политиката на дадено дружество, ако не държи поне 51% от капитала му. Участието на банките в капитала на друг тип търговски дружества става с разрешение на БНБ. Нито една кредитна институция няма право да купи десет и повече процента от дяловете или акциите на друга фирма и дори банка, преди да получи изричното да на БНБ (чл.19, ал.1 от Закона за банките). Изключение се прави само при покупката на акции, които се търгуват на борсата. Но дори и тогава банките трябва да се отърват от тях в срок от шест месеца, иначе пак ще опрат до благословията на БНБ.Ако следваме постулатите на Наредба N12, ще видим, че в България най-старата банкова група е тази на БУЛБАНКДо есента на 2000 г. първата по големина кредитна институция в България притежаваше около една трета от капитала на ОББ (35 процента). Управляваната по това време от Чавдар Кънчев държавна кредитна институция бе почти едноличен собственик на Корпоративна банка, владеейки 99.995% от капитала й. БУЛБАНК държеше и 49% от капитала на Хипоферайнсбанк-България (през 2002-ра тя бе прекръстена на ХФБ България, а през октомври същата година се вля в приватизираната БИОХИМ). БУЛБАНК бе собственик и на капитала на инвестиционния посредник Еврофинанс. Имаше и приближено застрахователно дружество - Орел Г Холдинг, в което контролираше 40% от акциите (в момента този процент е 19.4). Банката бе собственик и на 25.3% от капитала на застрахователния лидер ЗПАД БУЛСТРАД, както и на 32% от акциите на пенсионноосигурителна компания Съгласие.До времето, в което БУЛБАНК стана част от империята на УниКредито Италиано (през ноември 2000 г.), повечето от споменатите участия бяха продадени (разбира се, с разрешението на тогавашния й собственик - Банковата консолидационна компания). Общата сума, която влезе по сметките на БУЛБАНК след тези сделки, е около 90 млн. евро. Междувременно делът на БУЛБАНК в ЗПАД БУЛСТРАД намаля от 25.3 на 8% вследствие на двете увеличения на капитала на застрахователното дружество, в които банката не взе участие. Същото се случи и с акционерния пакет на банката в ПОК Съгласие, който от 34% през 1998 г. сега е вече 6 процента. Три години след като бе продадена на УниКредито, БУЛБАНК отново започна да придобива облика на банкова група. Началото бе поставено с придобиването на 100% от капитала на лизинговото дружество Унилизинг. На 28 ноември 2003-а БНБ разреши на кредитната институция го закупи от Агрохолд АД. Последната е под контрола на Валентин Златев - бизнесмена, който представлява интересите на руския петролен гигант ЛУКойл в България и е председател на управителния съвет на бургаската рафинерия Лукойл Нефтохим Бургас. Като виден български предприемач Златев е и сред основателите на Глобална България - сдружение с идеална цел, в което освен шефа на Лукойл Нефтохим Бургас участват председателят на управителния съвет на БУЛБАНК Левон Хампарцумян, председателката на надзорния съвет на СИБАНК Цветелина Бориславова, изпълнителният директор на Овергаз Сашо Дончев, председателят на съвета на директорите на Българо-американска кредитна банка Франк Бауер.Дъщерното лизингово дружество на БУЛБАНК - Унилизинг, ще започне работа през януари 2004-а и ще предлага финансиране за срок до пет години. В началото неговите лизингови схеми ще бъдат насочени единствено към корпоративни клиенти на БУЛБАНК и предвиждат издължаване само в евро.Лизинговите дружества се превърнаха в истински хит за банките. Повечето приватизирани кредитни институции вече имат такива дъщерни фирми или смятат да учредят подобни в най-скоро време.Първа със собствено лизингово дружество се сдоби ЮНИОНБАНК, която още през 2001-ва създаде Юнионлизинг ЕАД с капитал от 500 хил. лева. Дружеството предлага на малките и средните предприятия лизингови схеми за покупката на ново и употребявано производствено оборудване, транспортни средства, пътностроителна техника и нова медицинска и стоматологична апаратура.В началото на 2003-а ХЕБРОСБАНК купи фирмата Орел Лизинг - от Орел - Г- Холдинг и я преименува на Хеброс лизинг. Дружеството е с капитал от 550 хил. лв. и предоставя финансиране за покупката на всякакви видове стоки - от машини и съоръжения до компютри. През май 2003-а Хеброс лизинг създаде дъщерна фирма - Хеброс Ауто, която предоставя автомобили на лизинг.Съвсем наскоро - на 11 ноември 2003-а, ХЕБРОСБАНК създаде още едно дъщерно дружество. Това е Оптима Файненшъл Сървисиз ООД, в която съдружници освен банката са и нейните изпълнителни директори Гаутам Вир и Стюарт Джак. Фирмата ще се занимава с доставката на банкноти и монети по банковите клонове и с предоставяне на услуги в областта на охраната им. БИОХИМ влезе на лизинговия пазар с Биохим Лизинг България ООД. Дружеството бе регистрирано на 13 август 2003 г., но официално отвори врати за клиенти на 23 септември. Негов мажоритарен собственик е Банк Аустрия Кредитанщалт Лизинг, притежаваща 80% от капитала, а другите 20% са на БИОХИМ.Всъщност компанията работи още от началото на септември и вече е договорила финансиране на два проекта за изграждане на бизнес сгради в София. Първият е за бизнес център Суравия (до австрийското посолство в София), който е почти построен. За този проект, както и за всички договори за недвижими имоти компанията ще ползва финансиране от Банк Аустрия Кредитанщалт Лизинг. Вторият проект е за изграждането на верига големи магазини на германската компания Кауфланд у нас, съобщи пред БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Биохим Лизинг България Драган Георгиев.Последна на лизинговия пазар през 2003-а година стъпи Прокредит Банк, която през септември създаде Пролийз (България). Неговата задача е да осигурява финансиране за покупката на машини и съоръжения на лизинг за малки и микрофирми, които са основната група клиенти на банката.Банките постепенно навлизат и в застрахователния бизнес. В края на септември ОББ получи разрешение да създаде две застрахователни компании - ОББ Дженеръл Иншурънс и ОББ Лайф Иншурънс. Банката притежава по 50% от капитала на двете фирми. Останалите акции в тях са собственост на гръцкия застраховател Етники Иншурънс къмпани. А общото между Етники Иншурънс къмпани и ОББ е, че имат един и същ собственик - Национална банка на Гърция. Дженеръл Иншурънс е с акционерен капитал 5.5 млн. лв. и една от задачите му е да застрахова жилища и имоти срещу природни бедствия. А ОББ Лайф Иншурънс Къмпани, чийто учредителен капитал ще е малко над 2 млн. лв., ще предлага застраховки Живот на клиентите на ОББПИБ създаде своя застрахователно-брокерска компанияРазрешение за това банката получи от БНБ още на през юни 2003 година. Първа застрахователно-брокерска компания е учредена с капитал от 100 хил. лв., 50% от които са на ПИБ, а другите 50% са на Първа финансово-брокерска къща. Тя ще предлага на клиентите на банката всички необходими им застрахователни услуги.Изброените дотук кредитни институции са в началото на пътя към създаването на банкови групи. Докато при Банка ДСКтози процес е пред приключване. От 1999-а насам спестовната институция е станала мажоритарен акционер на четири търговски дружества - Спестовно-кооперативна пенсионноосигурителна компания (СКПОК) Родина АД, Доброволен спестовно-кооперативен пенсионен фонд АД, ДСК-Турс ЕООД и ДСК-ТрансСекюрити ЕООД, както и на 37% от капитала на застрахователната компания Булстрад Живот. Тя, от своя страна, пък е собственик на 60% от акциите на Булстрад -Здравно осигуряване АД.Преди две години - през 2001-ва, Банка ДСК реши да се включи в пенсионния бизнес и стана съдружник на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) при учредяването на СКПОК Родина. Тогава Банка ДСК сложи ръка върху 59% от капитала на Родина; БАКБ стана собственик на 37% от акциите, а Централният кооперативен съюз взе останалите четири процента. След дълги преговори през февруари 2003-а Банка ДСК подписа договор с БАКБ, по силата на който изкупи нейните 37% от капитала на СКПОК Родина и сега е собственик на 96% от капитала на пенсионноосигурителната компания. ДСК-Турс е учредено в началото на 2002-ра с капитал от 8.41 млн. лв. и управлява 16 туристически обекта и спортни комплекси, които са собственост на кредитната институция.ДСК-ТрансСекюрити, чийто капитал е 2 млн. лв., пък е фирмата, която обслужва инкасовата дейност на банката. Всеки ден близо 200 автомобила на това дружество доставят банкноти и монети на клоновете на Банка ДСК и на други кредитни институции.След като през октомври 2003-а спестовната институция бе купена от унгарската банка OTP, новите й собственици заявиха, че смятат да създадат и свое лизингово дружество и инвестиционен фонд. Според мениджъри на Банка ДСК тези две дружества ще бъдат учредени до края на 2004 година. Явно бъдещето във финансовокредитния сектор е на банковите групи. Те позволяват на банките да предлагат на едно гише както депозити и кредити, така и пенсионни и здравни застраховки, лизинг за покупка на стоки... Неслучайно именно големите банки са започнали да клонират дъщерни дружества и чрез тях да се опитат да обхванат всеки аспект от финансовия бизнес. По този начин те стават по-конкурентни на пазара и могат да разчитат на повече клиенти и на по-големи печалби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във