Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКИЯТ БАНКОВ СЕКТОР Е ЗЛАТНА КОКОШКА ЗА ЕБВР

Ако има сектор, от който ЕБВР може да се похвали, че е спечелила повече пари отколкото е инвестирала, то това безспорно е българската банкова система. За десет години европейската институция е вложила в капитала на наши банки около 40 млн. евро, докато само от продажбата на дяловете си в ОББ е получила около 72 млн. евро. Твърди се, че още около 20 млн. евро ЕБВР е взела за акционерните си пакети в Българска инвестиционна банка (сега името й е Емпорики банк) и в БНП-Дрезднербанк (България), която от началото на 2003 г. се казва БНП България. В момента европейската институция притежава дялове в три български банки - по 20% от капитала на Първа инвестиционна банка и на ПроКредит банк и 15% от акциите на ЮНИОНБАНК. Продажбата на тези участия ще осигури в бъдеще допълнителни постъпления на ЕБВР. С други думи, от инвестициите си в българския банков сектор кредитната институция на Европа ще спечели повече, отколкото ако бе въртяла спекулативни сделки на международните фондови борси. ЕБВР фиксира първото си акционерно участие в българска банкав края на 1994 г., когато се ангажира със създаването на Българска инвестиционна банка (БИБ), придобивайки 35% от капитала й срещу 3.5 млн. щ. долара. За пет години учредената по инициатива на бизнесмена Пеньо Хаджиев, дотогава шеф на БКК, институция успя да намери своята специфична ниша на българския пазар. През 1999 г. ЕБВР продаде 35% от акциите си на Търговска банка на Гърция, като се твърди, че парите, които е взела за своя пакет, са над два пъти повече от направената през 1994 г. инвестиция. Гърците изкупиха дяловете и на останалите акционери в БИБ както, и на самия Пеньо Хаджиев, и в момента са еднолични собственици на кредитната институция. През 2001 г. те я преименуваха на Търговска банка на Гърция (България), а три години по-късно на в Емпорики банк - България.Създаването на БНП-Дрезднербанк (България)бе вторият голям проект във финансовата сфера, осъществен с участието на ЕБВР. През 1995 г. френската Банк Национал дьо Пари и германската Дрезднербанк основаха в България своя дъщерна институция - БНП-Дрезднербанк (България). Французите и германците внесоха по 40% от капитала й, а ЕБВР сложи ръка върху 20% от него, като плати за пакета 2.6 млн. екю (бел. ред - това бе наименованието на единната европейска валута до 1999 г.). БНП-Дрезднербанк (България) увеличи акционерния си капитал на два пъти - през 1998 г. и 2000 г., в резултат на което от 10 млн. лв. той достига 34.6 млн. лева. Общият размер на капиталовите вноски, които направи ЕБВР, са над 2.5 млн. евро. Две години след последното увеличение на капитала на БНП-Дрезднербанк (България) акционерният й състав се промени чувствително. Германската Дрезднербанк декларира, че се оттегля от всички съвместни проекти с Банк Национал дьо пари в Източна Европа. Ето защо френската банкова групировка изкупи акциите на Дрезднербанк и увеличи акционерния си дял в БНП-Дрезднербанк (България) от 40 на 80%, като през 2003 г. промени и името й на БНП - Париба (България). Година след това и ЕБВР продаде 20-процентния си дял на французите. Цената на сделката остана търговска тайна, но във финансовите среди се говори, че европейската банка е взела над 10 млн. евро.Най-големият финансов ударНа българския пазар ЕБВР направи с участието си в капитала на ОББ. Проектът за привличане на европейската банка като акционер на българската кредитна институция датира още от 1994 година. Той обаче става факт три години по-късно - при това при доста изгодни за ЕБВР условия. Конкретните преговори за привличане на ЕБВР като акционер започват в началото на 1997 г., когато България е разтърсена от финансова криза и е изправена пред опасността да обяви втори мораториум по външния си дълг. Единственото спасение е да получи спешно финансиране от МВФ и Световната банка. Банкери твърдят, че едно от условията за отпускане на кредит, което поставя Международният валутен фонд, е ОББ да бъде приватизирана. По това време България не е привлекателно място за чуждестранните инвеститори и продажбата на българската банка не може да стане без подкрепата на ЕБВР. Нейните представители са наясно с тези обстоятелства и поставят доста неизгодни условия за осъществяване на сделката. ЕБВР определя цената на ОББ на 3 млн. щ. долара, като заявява, че ще придобие 35% от нея, при условие че останалите 64% (без тези на най-дребните акционери) станаха собственост на други финансови институции. Европейските банкери отказват да преговарят по цената на акциите на ОББ. През юли 1997-а Банковата консолидационна компания продаде на ЕБВР 35% от акциите на ОББ, за които тя плати 1.05 млн. щ. долара. Още 35% (бел. ред. - срещу същата цена станаха собственост на БУЛБАНК, а 29% получи американската инвестиционна компания Опенхаймер и Ко. Година по-късно тримата акционери увеличиха капитала на банката с 30 млн. щ. долара, като ЕБВР плати за своя дял 10 млн. щ. долара. Така се стигна до 2000 г., когато Национална банка на Гърция изкупи 89.9% от акциите, плащайки за тях 206 млн. евро. ЕБВР настоя да запази 10% от акциите си в българската банка, а за останалите 25% получи 51.5 млн. евро. С 10-процентния си дял ЕБВР се раздели едва през 2004 г. когато го продаде на НБГ за около 20.5 млн. евро. Така - от цялата сделка за ОББ, европейската банка спечели близо 72 млн. евро - шест и половина пъти повече, отколкото инвестира в нея през 1997 и 1998 година. Освен в ОББ през 1997 г. ЕБВР влезе като акционер и в Първа инвестиционна банкакъдето придоби 20% от капитала. След сделката много банкери казваха, че собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са намерили единствено правилния път за развитието на една българска кредитна институция. За дяловото си участие в ПИБ ЕБВР плати 4 млн. щ. долара. Осем години след тази сделка българската банка е четвъртата по големина в България с активи от 2.25 млрд. лв. и със собствен капитал от 110.37 млн. лева. От около година ЕБВР води преговори с Минев и Мутафчиев за продажба на своите 20% от акциите на ПИБ. Двамата бизнесмени, които пряко притежават по 31.83% от акциите на банката, обаче едва ли ще придобият и дела на ЕБВР. В банковите среди се говори, че негов собственик ще стане един от най-големите взаимни фондове във Великобритания. Финансисти смятат, че от продажбата на акциите си в ПИБ европейската банка ще вземе над 15 млн. евро.Поредната значима инвестиция в банковия сектор ЕБВР направи през 2001 г., когато станасъучредител на ПроКредит БанкАкционери на институцията, чийто бизнес е насочен към финансирането на малки и средни предприятия, станаха още три институции - Международният инвестиционен фонд за микрофинансиране, германската държавна банка Дойче инвестиционс унд ентвиклунг гезелшафт и германската Комерцбанк, които внесоха по 20% от капитала. За 19% от акциите й плати Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка. За четири години ПроКредит Банк успя да се утвърди на българския кредитен пазар и по-специално при финансирането на малките и средните предприятия. В края на 2004 г. балансовото й число вече е 347 млн. лв., а собственият й капитал е 43.4 млн. лева. В ЕБВР явно са доволни от досегашното развитие на ПроКредит банк и засега не планират да продават акциите в нея. Подобен въпрос за момента не стои на дневен ред и за дела на ЕБВР в капитала на ЮНИОНБАНК През 2003 г. европейската банка закупи 15% от капитала й за 31 млн. евро. Целта на ЕБВР бе да съдейства за развитието на услугите, които ЮНИОНБАНК предлага на малките и средните предприятия. Според председателя на УС на банката - Иван Радев, българските и собственици, сред което са той, брат му Светослав Радев, Емануил Манолов и Емил Иванов, са се споразумели с ЕБВР съвместно да продължат развитието й през 2006 година. Финансисти прогнозират, че до влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. европейската банка ще се опита да осребри дяловите си участия в трите кредитни институции у нас, но ще продължи да подпомага развитието на икономиката и на частния сектор, като отпуска директни заеми за атрактивните фирми или като предоставя на банките кредитни линии за развитието на малкия бизнес и за дружествата, въвеждащи енергоспестяващи технологии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във