Банкеръ Weekly

Синдикалната застрахователна кооперация иска да преточва 15 млн. лв. от пусто в празно

Български застраховател затъна в Италия

Установени са липси на капитал за милиони

Квестурата, наложена от Комисията за финансов надзор на застрахователно дружество "Надежда" и на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация, е в пълен ход.

Комисията повери управлението на двете компании на квестора Розалина Градинарова-Стоянова. Тя е избрана заради сериозния си опит в тази област. През 2007-а, когато МЗК "Европа" бе обявена в несъстоятелност, именно Розалина Градинарова-Стоянова управляваше осребряването на активите й. Сега като квестор тя има малко по-други задачи. Първата е да събере и да представи в КФН цялата необходима информация за установяване на финансовото състояние на ЗД "Надежда" и на СиВЗК. На базата на тези данни комисията ще реши дали спрямо двете дружества могат да се предприемат оздравителни мерки и какви да бъдат те. Или да им отнеме лиценза и да поиска от съда да ги обяви в несъстоятелност. За подготовката и представянето на тази информация  Розалина Градинарова-Стоянова разполага с един месец от обявяването на решението за квестурата, което стана на 16 юни 2017-а. Второто й задължение през този един месец е да управлява двете компании. Това включва да приема претенциите към тях по настъпили застрахователни събития и да решава дали и как да ги удовлетвори. Ако, разбира се, по сметките на дружествата има достатъчно пари за тази цел.

Квестурата забранява на двете дружества да сключват нови застраховки и да се разпореждат с активите си.

Както вече стана дума, чисто теоретично

квесторът може да предложи оздравителни действия

за ЗД "Надежда" или за СиВЗК, а също и за двете едновременно. Мерките могат да включват увеличение на капитала в обозрими срокове, осребряване на активи с цел трансформацията им в по-високоликвидни средства - например продажба на имоти и на дялови участия и дори прехвърляне на застрахователни пакети към други дружества. Всичко това цели намаляване на разходите за щетимост на двете компании и повишаване на платежоспособността им. Това обаче е теорията по въпроса. Защото, за да се приложат на практика подобни мерки, трябва в двете дружества да има достатъчно на брой активи - ако не с висока, то поне с добра пазарна стойност, и да са заделени определени застрахователни резерви. Другият вариант е собствениците им да имат достатъчно средства, за да увеличат бързо капитала им или към тях да има инвеститорски интерес.

Стигне ли се до

отнемане на лиценза

на някое от двете или и на двете дружества, тогава те ще бъдат обявени в несъстоятелност. Тогава - според изискванията на закона, Обезпечителният фонд ще гарантира всички вземания на клиентите на фалиралата компания (или компании), произтичащи от договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за задължителна застраховка "Злополука", както и по застраховки "Живот". За последните покритието е до 196 хил. лева.

Какъв ще е изходът за двете компании ще стане ясно след месец, както вече казахме. Сега обаче по-важно е да се прецени и анализира защо се стигна до ситуацията в тях да бъде въведена квестура.

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени в резултатите от прегледа на балансите на  застрахователните компании, който приключи през февруари 2017-а. Още тогава чуждестранните независими одиторски екипи установиха, че и на ЗД "Надежда", и на СиВЗК не им достигат собствени средства или иначе казано - капитал от порядъка на милиони левове. А коефициентите им по капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) и по минималното капиталово изискване (МКИ) са далеч под регулаторния минимум от 100 процента. Но нека да караме подред.

При прегледа на балансите чуждестранните независими одитори от "Мазарс" установяват, че

на ЗД "Надежда" не й достигат близо 6.43 млн. лв. собствени средства

Пак според анализите на "Мазарс" дружеството трябва да има около 10.13 млн. лв. собствени средства, за да изпълни капиталово изискване за платежоспособност, и 7.4 млн. лв. - за покриване на международното капиталово изискване. В хода на прегледа самото дружество е предоставило информация, че собствените му средства са около 8.1 млн. лева. Но дори тези данни да бяха верни, сумата пак нямаше да е достатъчна, за да осигури 100% покритие по капиталовите изисквания за платежоспособност.

След направения преглед "Мазарс" преоценява част от активите на ЗК "Надежда" в недвижимости и в ценни книжа. Вследствие на тази преоценка тяхната стойност е намалена и това води до понижаване на собствените средства на дружеството от 8.1 млн. лв. на близо 3.71 млн. лева. Вследствие на това коефициентът му по КИП пада до 36.6%, а този по МКИ - до 50.1 процента. Работата е там, че изискуемият минимум и за двата коефициента е 100 процента. Всички тези данни ги има в документите, съпътстващи решението на КФН за вкарване на квестор в ЗД "Надежда". Пак там се посочва, че след публикуването на  резултатите от прегледа на балансите на застрахователните дружества КФН е наложила

принудителни административни мерки

на ЗД "Надежда", с които я задължава в срок от три месеца, смятано от 3 февруари 2017-а, да възстанови допустимите основни собствени средства до размер, който да й позволи да покрие минималното капиталово изискване или да ограничи рисковия профил, така че да осигури спазването на МКИ с наличните си собствени средства.

В средата на април мениджмънтът на ЗД "Надежда" изпраща за одобрение в КФН план за действия по наложените му принудителни административни мерки. Те предвиждат  компанията да получи подчинен срочен дълг  в размер на 2.7 млн. лв., да капитализира 700 хил. лв. от печалбата си за 2016-а, да инвестира свободните си парични средства от 6.43 млн. лв. в депозити и в държавни ценни книжа, чийто падеж настъпва не по-късно от една година след закупуването им. С цел да намали рисковия си профил, дружеството декларира пред КФН, че ще сключи презастрахователен договор с италианското CapitalGrowthFund. По този начин то застрахова риска от своята дейност по издаване на гаранции на територията на Италия.

През месец май 2017-а обаче

КФН отказва да одобри плана на ЗД "Надежда"

Мотивите на регулатора са, че мерките в него са нереалистични и не гарантират достигането на минималното капиталово изискване.

Какви са основанията за подобни констатации?

На първо място, договорите, които ЗД "Надежда" смята да сключи за поемането на подчинен срочен дълг в размер на 2.7 млн. лв., не отговарят на изискванията на европейските регламенти за признаване на такива финансови инструменти за допустими собствени средства на застрахователните дружества. По този начин това финансиране не може да се включи в изчисляването на покритието на МКИ.

Проваля се и опитът на ЗД "Надежда"

да сключи договор за хеджиране на риска с CapitalGrowthFund

Италианското дружество прави "дю дилиджънс" на ЗК "Надежда" и е установило, че основната му дейност е на територията на Италия, където нашата компания сключва редица застрахователни договори с различни фирми, които изпълняват общински и държавни обществени поръчки. Анализите на CapitalGrowthFund показват, че т. нар. подписваческа дейност на "Надежда" на Апенините е много рискована, тъй като дружеството издава застрахователни полици на обща стойност по около 50 млн. евро месечно.

По данни на CapitalGrowthFund около 50% от общата сума на издадените от ЗД "Надежда" полици ще се превърнат в претенции, чийто общ размер ще е между 120 и 130 млн. евро. По тези вече сключени договори ЗД "Надежда" не е заделила нужните резерви за възникнали но непроявени претенции.

По оценка на КФН общият им размер трябва да е 3.3 млн. лева. Поради всички тези причини CapitalGrowthFund отказва да сключи със ЗД "Надежда" договор за хеджиране на риска по нейните застраховки. В същото време информацията за бързоликвидните й средства, изпратена до КФН, показва, че дружеството разполага с пари по разплащателни сметки и депозити, чийто общ размер е около 5 млн. лева. Но тези няколко милиона в левове едва ли ще са достатъчни за покриването на надвисналите претенции по застрахователни договори в Италия. Трудно би помогнало в случая и евентуално бързо осребряване на

имотите и ценните книжа, които притежава ЗД "Надежда"

На първо време анализът показва, че те са обвързани с компании от групата на "Ви Веста", която на свой ред е капиталово свързана със ЗД "Надежда". Но истинският проблем се състои в друго. В балансите на дружеството тези имоти, ценните книжа и дяловите участия се водят на обща стойност около 6.5 млн. лева. Само че според направената от "Мазарс" оценка стойността на същите тези имоти и дялови участия е в пъти по-малка от тази, която е обявена от ЗД "Надежда".

Неосъществимостта на представения план за възстановяване на минимално изискуемия размер от собствени средства, липсата на резерви и записаната в балансите нереалистично висока стойност на активите на ЗД "Надежда" принудиха КФН да вкарат квестор в дружеството. Ако не друго, той поне ще прекрати прекалено рисковия му бизнес в Италия. Защото евентуално неплащане на претенции по застрахователни договори на Апенините може да ни докара и международен скандал.

При Синдикалната взаимозастрахователна кооперация случаят е още по-драстичен

Там независимият оценител, извършил прегледа на балансите на дружеството - полската Milliman Sp. Z. O. O., е установила, че собствените средства на кооперацията са отрицателна величина - минус 2.74 млн. лева. При това положение за изпълнение на стандартите на КИП и МКИ и дума не може да става. По тази причина на 10 март 2017-а КФН налага принудителни административни марки на СиВЗК за набиране на необходимите и собствени средства с цел достигане на регулаторния минимум по МКИ и КИП от 100 процента. Според тогавашните предписания на регулатора нужните пари трябва да бъдат набавени от допълнителни вноски на член-кооператорите и общият им размер трябва да е не по-малко от 12 млн. лева. Кооперацията представя план за действие, но КФН го отхвърля по простата причина, че той предвижда набирането на вноските да стане чрез един, меко казано, "иновативен" метод. Той предвижда СиВЗК да отпусне заем на своя председател Борис Георгиев в размер на 15 млн. лв., а той да внесе въпросната сума като членкооператорска вноска, която да бъде прихваната срещу заема. Ясно е, че подобна финансова схема за преливане от пусто в празно не може да бъде одобрена от надзорния орган. И логичният ход за КФН е да вкара квестор в СиВЗК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във