Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКИ ФИНТОВЕ НА ДЪЛГОВИЯ ПАЗАР

Опозицията вдига пара, а правителството си върши каквото иска. Така е през последните петнайсетина години у нас и така вероятно ще бъде. Както се казва: навикът е втора природа. И за да не го нарушава, кабинетът на Симеон Сакскобургготски отново натри носа на опозицията и отляво, и отдясно, като оповести, че смята на 28 юли да изкупи предсрочно всички останали брейди облигации с отложено плащане по външния дълг - т. нар. дисконтбонове (DISC's). Управляващите ще се възползват от опцията в споразумението, което държавата ни подписа през 1994 г. с банките кредиторки на България (обединени в Лондонския клуб), даваща й право да изкупи брейди книжата по номинал.На 28 юли кабинетът ще плати на инвеститорите 679.3 млн. щ. долара, колкото е номиналната стойност на всички дисконтбонове. Но реалната сума, с която ще намалее фискалният резерв след сделката, е доста по-малка - около 400 млн. щ. долара. Причината за тази разлика е, че българските диск-ове са обезпечени с тридесетгодишни американски ценни книжа (Т-bonds), закупени още през 1994 г. от държавата ни по цени около 25 цента за долар. Сега, десет години по-късно, след изкупуването на брейди облигациите обезпечението по тях ще бъде освободено. Така от продажбата на американските съкровищни бонове на международните пазари (цената им в момента е около 41 цента за долар) страната ни би трябвало да спечели около 283 млн. щ. долара. Тези пари ще се влеят във фискалния резерв.Сделката по изкупуването на брейдитата сякаш нарочно бе оповестена от Министерството на финансите на 24 юни - ден след като лидерите на парламентарната група на БСП публично заявиха, че се противопоставят на клаузата, залегнала в проектоспоразумението между МВФ и правителството, според която българската държава декларира готовността си да погаси предсрочно получените от Фонда кредити... И сякаш за да премахне опасенията, намерили място в публикувания на 22 юни доклад на борда на МВФ, че тенденцията за намаляването на външния ни дълг може да бъде преобърната.Е, дълговете към МВФ все още не са погасенино пък само след месец емитираните през 1994 г. български дисконтбонове ще се превърнат в история. При подобен финт запалените геймъри обикновено крещят в захлас: Вземи този демидж!. За тези, които не знаят, демидж - означава щета. А възгласът кънти в компютърните зали, когато играчът е нанесъл жесток удар на своя виртуален противник или просто го е надхитрил.Интересното е, че сделката за предсрочното изкупуване на диск-овете бе обявена в момент, когато министърът на финансите Милен Велчев отсъстваше от София. Честта да направи това се падна на неговия заместник Илия Лингорски. На 24 юни той даде кратък брифинг във фоайето на финансовото министерство. Но на него Лингорски предпочете да наблегне на получения същия денинвестиционен кредитен рейтинг БББ-с който международната агенция Стандарт енд Пуърс бе оценила платежоспособността на държавата ни по дългосрочните й задължения във валута. На въпросите, свързани с изкупуването на дълга, Лингорски отговори най-общо и побърза да се качи в кабинета си.Гледай го бе! Сви уши и се измъкна, възкликнаха присъстващите репортери и някой лепна на Лингорски прякора зайчето с карираните уши. Навремето имаше такъв анимационен герой - заек на сини и бели квадратчета, който при необходимост си навиваше ушите като хеликоптерна перка и изчезваше, издигайки се във въздуха. Ползите от сделкататрябваше да разяснява предшественикът на Лингорски и сегашен консултант на финансовото ведомство Красимир Катев, но когото не може да му се отрече, че има и тренинг, и дарба за тази роля. Та бившият заместник на Милен Велчев въобще не се смути от въпроса: Абе, Краси, необходимо ли да е да харчим парите от фискалния резерв, за да изкупуваме външен дълг, който сега е много евтин? Резонно питане! Най-малкото защото главницата по дисконтбоновете трябва да бъде издължена чак през 2024 година. А и тя е един вид платена, тъй като през 2024 г., когато дойде време да се погасяват дисконтбоновете, номиналът им ще е равен на пазарната стойност на обезпечаващите ги американски съкровищни бонове. Тогава правителството ни може да продаде американските книжа и с парите от тази сделка да изплати диск-овете.Обграден от журналисти, Катев прие темата като поредното предизвикателство и възможност да посее сред тях финансова просвета. Леко склонил глава, той за миг се замисли, пое въздух и започна с разясненията:Ето каква е простата сметка. Чрез тази сделка изтегляме облигации, по които плащаме ЛИБОР (б.а. - през последните две години той се движеше около 2%) плюс 0.85 процента. А по парите от фискалния резерв, с които изкупуваме тези ценни книжа, правителството получава лихва от 0.75 процента. Простата сметка е, че от тази сделка за 679 млн. лв. се спестява разликата между лихвата, която кабинетът получава по фискалния резерв, и тази, която плаща по облигациите. Аз мога да се хвана на бас, че още в края на юни тази лихва ще започне да се вдига и догодина по това време ще е три и повече процента, прогнозира Катев. Има ли обаче гаранция, че прогнозата му ще се сбъдне? И през 2002-ра, когато правителството заменяше брейдита срещу глобални облигации, ни убеждаваше твърдо, че същата тази международна лихва през 2004-а ще е 3.5 процента. А каква стана тя?Като замръзна ЛИБОР-ът под 2%та чак настинка го хвана. Лежи си пустата му лихва още на това ниво и не мърда. Напомнянето на това обстоятелство не смути Красимир Катев и, дай Бог, този път да познае. Защото в противен случай сметките, че от продажбата на дисконтбоновете ще спестим над 1 млрд. лв., които иначе трябва да платим за обслужването на лихвите по тях през следващите 20 години, просто няма да излязат.Впрочем, Катев бе категоричен: С извършването на операцията по изкупуването на брейдитата ще намалим не само размера на външния дълг, който ще падне до 32% от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата, но ще имаме и по-малки разходи по обслужването му. До 2002 г. тези разходи бяха 4% от БВП, а сега са около 2.2% от БВП. На международните пазари обаче се очаква да започне един цикъл на повишаване на лихвите. Но дори това да се случи, лихвените ни плащания отново ще останат на сегашните ниски равнища именно защото сме изкупили част от външния си дълг. Пак според Катев: По този начин ще спестим и бюджетни разходи, тъй като лихвените плащания са част от тях. А направената икономия може да се използва за финансиране на здравеопазването, образованието, отбраната... Държавата ще разполага с повече пари. И точно това е оценила агенцията Стандарт енд Пуърс, когато ни е дала инвестиционен кредитен рейтинг БББ-. Присъждането му означава, че на практика българските банки и фирми ще могат да получават по-евтини кредити от чужбина, подчерта бившият заместник на Милен Велчев пред журналистическата аудитория. Запитан защо изкупуваме точно този дълг и защо точно сега, Катев поясни: Дисконтобоновете се търгуваха над номиналната си стойност (през седмицата цената им е била 100.25-100.5 долара при 100 долара номинал). При това положение защо да не ги изкупим под пазарната им стойност, след като имаме тази възможност? Още повече че фискалният резерв на правителството е над 5.1 млрд. лв., и то преди в него да влязат парите от продажбата на БТК и от предстоящата приватизация на електроразпределителните дружества. Фискалният резерв никога не е бил на толкова високо ниво, което означава, че ние сме свръхликвидни (ще рече, че имаме пари в излишък). И е безотговорно в тази ситуация да поддържаме голям външен дълг и да плащаме по него излишни лихви, приключи Катев. След така изложените аргументи на бившия заместник на Милен Велчев иди че критикувай сделката за изкупуването на диск-овете. Е, разбира се, опозицията веднага възропта че не е редно само година преди парламентарните избори кабинетът да пипа фискалния резерв без санкцията на депутатите. Само че и срещу този плач си има дежурна реплика: Политически уйдурми. Що се отнася до електората..., по-голямата част от българите въобще няма да се заинтересуват от схемата на подобна финансова операция, а още по-малко ще усетят евентуалните ползи от нея. Виж, чуждестранните инвеститори, които са собственици на дисконтбонове, може да са напълно доволни от нея. Вместо на 29 юли да си получат само лихвите по облигациите, те ще вземат и главницата. И тъй като, според дилъри на български банки, тази правителствена акция се очаквала на финансовите пазари от близо седмица насам, другите два вида нашенски брейди книжа - с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) и тези по просрочените лихви (IAB's), са били обект на засилено търсене. А цените им са се покачили - с близо 50 цента за 100 щ. долара номинал. Откъдето и да погледне човек, това са си много пари, когато се търгуват големи обеми. Така че едните печеливши от сделката по изкупуването на дисконтбоновете са ясни. Дано и всички ползи, за които през седмицата говори Краси Катев, също се превърнат в реалност, а не в демидж, който ще си вземем от поредното развъртане на дълговия пазар и ще си го носим доживот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във