Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА Е БРЕМЕННА ОТ РИСКОВЕ*

Международните анализатори не обичат силните квалификации и еднозначните констатации. Но зад дипломатичните им заключения експертите лесно могат да отсеят мнението им за икономиката на подложената на анализ държава. Това важи и за доклада за България на Международния финансов институт. В него се отчита подобрение на икономическите резултати през 2002 г. в сравнение с предходната. Подобрението се изразява в леко ускоряване на растежа от 4.0 на 4.3% през 2002 г., стопяване на дефицита по текущата сметка - 3.5% от БВП през миналата година в сравнение с 6.2% през 2001 г., и намаляване на инфлацията до 3.8 процента. Успешната туристическа 2002 има принос както за ускоряване на растежа, така и за намаляване на платежния дефицит. Иначе макроикономическият барометър сочи забавяне в прираста на основните компоненти на вътрешното търсене - потребление и инвестиции. Особено драматично е забавянето в прираста на инвестициите - от 19.9% през 2001 г. до 6% през 2002 година. Затова отговорът на въпроса дали 2002 г. е по-добра от предходната е: Зависи за кого?За подобряването на платежния баланс освен туризма съществен принос имат и преобладаващите през 2002 г. на международните пазари ниски лихвени проценти. Но тези два фактора могат да се окажат с временно действие. Най-голям дял във финансирането на текущия дефицит (550 млн. долара) и намаляването на задълженията към официалните кредитори (с общо 274 млн. щ. долара) има връщането в страната на част от българския капитал (912 млн. щ. долара), който бе инвестиран в чужбина. Преобладаващата част от този поток е за сметка на пренасочване на чуждестранните активи на банките към вътрешно кредитиране. На второ място по значение са преките чуждестранни инвестиции, оценявани на 500 млн. щ. долара. Размерът им се смята за адекватен предвид намалелите нужди. Притокът на местен и чуждестранен капитал, надхвърлящ текущите нужди от външно финансиране, е причина за нарастване на валутните резерви на БНБ с 650 млн. щ. долара.Макроикономическите данни позволяват на Международния финансов институт да направи извода, че рисковете за стабилността на валутния съвет намаляват. Такава е и оценката на финансовите пазари, изразена в намаляване на рисковата премия по доларовите облигации до 260 базисни точки (2.6%) през януари 2003-а, докато при емитирането им през март 2002-ра тя бе 370 базисни точки (3.7 процента). Инвеститорите в тези книжа биха реализирали 1.1% капиталова печалба за десет месеца, ако продадат книжата при сегашните им цени на пазара.Структурната политикаОтчита се напредък само в сферата на приватизацията във финансовия сектор, като в доклада са отбелязани сделките за БИОХИМ и ДЗИ. Институтът информира инвеститорите за проблемите в процедурите за приватизация на Булгартабак и БТК, както и за забавеното приемане на новия закон за енергетиката. Забавянето на структурните реформи е основен момент в прогнозите, които институтът дава за близкото бъдеще. То се обяснява с колебливост на българското правителство на фона на намаляващата му популярност, както и със съпротивата, която политически влиятелни корпоративни групи оказват и по такъв начин спъват определени конкретни решения на изпълнителната власт. Толкоз. Формулировката може да изглежда мека, но на страниците на доклад на престижен финансов институт звучи съсипващо.Авторите на доклада са на мнение, че структурните реформи, включени в двегодишното споразумение с МВФ, са ограничени и недостатъчни. Според тях за ускоряване на икономическия растеж и укрепване на финансовата стабилност са необходими по-решителна либерализация на енергийните пазари, реформи в здравеопазването и пенсионната система, както и в административните процедури за започване на бизнес. Докладът е песимистичен за напредъка на тези реформи. Що се отнася до тези в административната и съдебната система, за тях е направена констатацията, че са блокирани. ИзгледитеФинансовите рискове, според анализаторите на IIF, са ограничени в обозрима перспектива. Стабилизиращи фактори са солидният растеж, умерените бюджетен и платежен дефицити и рекордно високите валутни резерви. В резултат не е изключено разликите във вътрешния и външния дълг да намалеят, а котировките на държавните облигации да се покачат.Напрежения под повърхносттаАвторите на доклада изтъкват, че съществуват редица рискови фактори, които, ако не бъдат неутрализирани в средносрочен период, могат да предизвикат финансови проблеми. Те подчертават, че страната се управлява от слабо, нерешително и вътрешно разделено правителство, което е предпоставка за забавяне в структурните реформи. Забавените реформи на свой ред ще подронят конкурентоспособността, притока на чуждестранните инвестиции и изпълнението на бюджета и в резултат на това - икономическия растеж и финансовата стабилност. Предстоящите общински избори и парламентарните през 2005 г. крият рискове от политически натиск за разхлабване на бюджетната дисциплина. Противовес на тези рискове ще бъде силният ангажимент на правителството за напредък в преговорите по присъединяване към ЕС, което е фактор за провеждане на стабилна икономическа политика. Правителството си дава сметка, че всяко отпускане на фискалната дисциплина ще породи съмнения сред финансовите среди за устойчивостта на валутния съвет.Тези очаквания се подхранват от прогнозата за ускоряване на икономическия растеж до 4.5% от брутния вътрешен продукт през 2003-а с последващо забавяне до 4.0% от БВП през 2004 г. поради изоставяне в прираста на производителността и отслабване на конкурентоспособността на икономиката. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се очаква да остане в интервала 3.5-3.7% от БВП, при условие че цените на нефта се върнат на равнище 18 долара за барел. Цени около 25 долара за барел биха увеличили дефицита до 5% от БВП.Вариант за по-нататъшно намаляване на текущия дефицит няма. При това положение поскъпването на българските облигации ще зависи от това, дали правителството ще успее да поддържа доверието на пазарите във фискалното си благоразумие. В доклада на института се прави заключението, че планираните структурни реформи не са амбициозни. Поради това вероятността българският дълг да получи инвестиционен рейтинг (ВВВ- по скалата Стандард енд Пуърс) е малка.Жалко, защото инвестиционен рейтинг би дал на България възможността големите институционални инвеститори в Западна Европа и САЩ, като застрахователни компании и пенсионни фондове, да инвестират в български дълг. Напливът на големите пари би довел и до поевтиняване на външния ресурс за частните заемополучатели у нас.Вместо заключениеОт този доклад, стандартен по структура за всичките 29 възникващи пазари, които Международният финансов институт анализира за своите абонати, прозира ъгълът, от който външните инвеститори се интересуват от икономическата динамика в тези страни. А той е: потенциална печалба (движение на спредовете) при приемливо ниво на кредитен и валутен риск. Институтът обслужва клиентите си - повече от 330 водещи банки, застрахователни компании и инвестиционни фондове, като анализира и прогнозира икономическия фундамент на тези рискове и потенциала за печалба.На този фон изглеждат доста неуместни периодичните призиви в нашите средства за информация за освобождаване от МВФ и провеждане на самостоятелна, наша си икономическа политика. Дипломирането на България по поредицата програми на МВФ ни води до капиталовите пазари, достъпът до които бе възстановен след повече от десетгодишно прекъсване. А очакванията на капиталовите пазари са често по-големи и по-строги от тези на Фонда.Всяко българско правителство ще има трудната задача да балансира между популизма, който дава бързи вътрешни дивиденти, и разумната икономическа политика, която ще поддържа достъпа ни до чуждестранни спестявания, които пък потенциално ни дават възможност за по-бърз растеж в сравнение с варианта на затвореност и е в дългосрочен интерес на обществото. Българските медии са длъжник в обяснението на тази проста истина.* Заглавието е на редакцията

Facebook logo
Бъдете с нас и във