Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКА БАНКА Е ТАЗИ, КОЯТО КРЕДИТИРА БЪЛГАРИТЕ

Петер Харолд, изпълнителният директор на БИОХИМ .Г-н Харолд, преди сегашното си назначение за изпълнителен директор на БИОХИМ дълги години сте сте отговаряли за ликвидността и за големите международни компании в Аустрия Банк. Сигурно сте свикнали да обслужвате фирми, които въртят милиарди долари и евро. Смятате ли, че можете да намерите такива клиенти и в България?- В България, чрез свои офиси или дъщерни фирми, присъстват много международни компании, които са клиенти на Банк Аустрия както в Австрия, така и в други държави, където ние имаме свои дъщерни банки. Мисля, че това е едно от големите преимущества на Банк Аустрия - да предлага услугите си чрез своята международна мрежа навсякъде по света. Това е съществена част от бизнеса на банката и нашата задача е постоянно да отстояваме и развиваме дела си на пазара на банкови услуги за фирмите. Другата ни цел е да разширим позициите си на пазара на услуги за граждани. Според вас, кои са най-големите предизвикателства пред банките в източноевропейските държави и най-вече тези, пред които ще се изправят нашите кредитни институции при влизането в Европейския съюз?- Когато гледам заплатите, които се плащат в България и в останалите страни в Централна и Източна Европа забелязвам , че те са доста под нивата в западноевропейските държави. В това отношение страните от Централна и Източна Европа имат предимство. От друга страна пък, машините и оборудването, което се използва в страните в Централна и Източна Европа, трябва да бъде модернизирано. В края на краищата при международната конкуренция най-важните компоненти са качеството и цената. В страните, които се присъединяват към ЕС, заплатите неминуемо ще растат, затова ако искат да бъдат конкурентоспособни, фирмите ще трябва да инвестират в по-модерни машини, съоръжения и технологии...Да, но аз ви попитах за банките?- Ще стигнем и до тях. Преди това обаче ще кажа, че един от стимулите на държавата ви да стане член на Европейския съюз е свободното движение на стоки и капитали, които съюзът гарантира в рамките на своите граници. Така че всяка една компания гледа на обединена Европа като на един пазар със стотици милиони клиенти. След влизането в ЕС няма законови пречки, заради които една фирма да не може да привлече тези клиенти. И България ще може да осъществи много големи проекти след влизането си в Евросъюза, които ще са дело на международни компании, а банките трябва да са готови да привлекат тези компании за свои клиенти.За банка като БИОХИМ предизвикателствата са следните: ние трябва да сме българска банка, което означава включително и това, че в нея трябва да се говори на български. Тези, които не знаят вашия език, ще трябва да го научат.Трябва да следим какви са нуждите на гражданите в страната и да им предлагаме продукти, които да удовлетворяват както изискванията им за влогове, депозити и плащания, така и за кредити. Защото в България трябва да обслужваш българите. Много е лесно да се отпуснат 800 млн. долара, с които да се финансира построяването на 50-километрова отсечка от магистрала и впоследствие да събираш лихвите от този заем. Само че, тогава ти не си българска банка. Ние работим по различен начин, като се стремим да финансираме гражданите и икономиката на държавата, в която присъстваме. Искаме да действаме локално, а да мислим глобално. И това за мен е ключът към успеха.Няма ли опасност след влизането ни в ЕС много местни фирми да загубят пазарите си и да не могат да върнат кредитите, които са взели?- Всяка една фирма, когато взема решение за бъдещето си развитие, трябва да си отговори на въпросите: кои са основните й пазари и в коя област на бизнеса е нейната сила. И още: какъв е основният ти пазар , когато си едно малко или средно предприятие, т.е. къде си силен.... Ако малките и средните предприятия могат да си отговорят на тези въпроси и да се концентрират върху силните си позиции, те ще успеят да се справят. Ние сме наясно с рисковете, които поемаме при кредитирането, затова преди да отпуснем един заем, анализираме очакваните бъдещи парични потоци, има ли дружеството бизнес план и какво е обезпечението по кредита.Знаете ли, че в България има хора, при това с печеливш бизнес, които не знаят как да напишат бизнес план. Как постъпвате с такъв клиент? Има ли той шанс да получи заем от БИОХИМ?- При разговорите с такива бизнесмени важна роля играят мениджърите на банката за връзки с клиенти (рилейшъншип). Това са хора, които трябва да знаят езика на гражданите, които искат да ползват услугите на банката, да познават бизнеса им, проблемите им, плановете им за развитие и състоянието на пазара, на който работят. В процеса на разговора с кандидата за кредит те трябва да разберат познава ли той конкурентите си, знае ли какви са техните слаби и силни страни, наясно ли е какво трябва да направи, за да преодолее слабостите на фирмата си и има ли въобще идея къде ще вложи получените от банката пари. Въобще мениджърите за връзки с клиентите трябва да могат от един-два разговора да си съставят пълна картина за това, какво представлява бизнесменът, с когото работят, и ако решат, че той може да получи кредит, заедно с него да попълнят формулярите и да напишат бизнес плана.Така ли работихте, докато бяхте член на управителния съвет на хърватската Сплитска банка?- Да.Какви са разликите и приликите в условията за правене на бизнес в Хърватска и в България?- Вашето предимство е, че сте кандидат за ЕС, докато Хърватска иска да бъде кандидат. Знам, че в края на февруари 2004-а представители на Хърватска са водели разговори в Брюксел за това какви мерки трябва да предприеме правителството и, за да стане страната кандидат за ЕС. И от Брюксел са им препоръчали да почерпят опит от държави като България.Ако направим сравнение от гледна точка на богатството на държавите, средният годишен размер на брутния вътрешен продукт на глава от населението в България е 2110 евро (според справочника, който Банк Аустрия издава всяка година , а в Хърватска - 5 410 евро. Но в страни като Германия и Австрия той е 25 000 евро. Така че България, и Хърватска трябва да изминат много път, докато стигнат до това равнище.Ще ви дам и друго сравнение. За Хърватска и за България туризмът е много важен. България има Черно море, а Хърватска - Адриатическо. Но от Италия, Австрия, Германия туристите могат да стигнат до хърватските курорти с кола за 2-3 часа, докато до България трябва да летят със самолет. Така че вашите курорти се посещават от различни видове туристи, което означава, че вие трябва да предлагате туристически услуги с друго качество. Какво имате предвид?- Вие трябва да се стремите да привличате туристи, които могат да си позволят да отсядат в хотели с четири-пет звезди и които ще идват в страната ви не само през летните месеци, но и през пролетта и есента, за да играят голф, например. За целта обаче трябва да инвестирате в подобряване на инфраструктурата си, за да улесните достъпа на тези чужденци до туристическите ви обекти. И това че България е кандидат за ЕС, й дава голямо предимство тъй като тя има по-голям достъп до финансиране от еврофондовете.Известно е ,че вие играете голф. Тази игра ли научихте първо или банковия бизнес?- Първо научих банковия бизнес. А голфа е само за релаксиране.Но от ваши колеги съм чувал, че голфът е неразделна част от всекидневието на мениджърите на големи банки. Вярно ли е това?- Да. Вярно е.Къде сключвате повечето сделки на Запад - в офиса или на голфигрището?- Както вече ви казах, в БИОХИМ отговарям за големите мултинационални компании и за ликвидността. Предпочитам да водя преговори и да сключвам сделките в банката. А когато играя голф, го правя за удоволствие - не за бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във