Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИТЕ ИЗГАРЯТ ОТ ЖАЖДА ЗА БЪРЗИ ПЕЧАЛБИ

ЕВРОПЕЙСКА МЕТЛА ЗАПЛАШВА 80-ТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИЧленовете на Комисията за финансов надзор се кръстят с благодарност и казват, че единствено слаборазвитият капиталов пазар е причината до момента в България да няма финансови скандали с фалити на публични дружества. Ако интересът на българите към борсовите спекулации с акции и облигации бе по-голям, фондовият пазар у нас с положителност вече да е преживял драми от рода на тези, които сполетяха акционерите на фалиралата американска компания Енрон или на италианската групировка Пармалат. Макар че по генетична нагласа българинът да е спестовник, в голяма степен той е и традиционалист по отношение на своята подозрителност. След финансовите пирамиди и банковите фалити сигурността на вложенията засега е по-важна за него, отколкото високата доходност. Някои брокери обаче смятат, че напоследък все повече нашенци охотно се впускат във финансови експерименти. Възможностите да печелят, докато седят във фотьойла си, определено ги интригуват. И това е нормално, тъй като всеки иска парите му да носят бързи и лесни печалби. Впрочем тази нагласа е характерна за повечето хора, независимо от тяхната националност. Никой не се отказва от възможността да разполага с пари и да си купи нов автомобил или да сложи в хола си нови мебели, вместо да спестява с години, за да ги придобие. Върху тази психология на индивида всъщност виреят консуматорските общества, където гражданите живеят на кредит. А постоянната задлъжнялост на човек го кара да полага повече усилия в работата си, за да печели повече и да има право на по-голям кредитен лимит. Тази психология на модерното общество обяснява бързото нарастване на потребителските и ипотечните кредити и у нас.В момента нивото на задлъжнялост на домакинствата в България гравитира към ниските 8-9% от БВП. Но ако ръстът на потребителските и ипотечните заеми се запази, след някоя и друга година страната ни като нищо ще достигне равнищата в Стара Европа, където средната задлъжнялост на домакинствата е 59-60% от БВП. С времето на мода у нас ще излязат и по-екстравагантните форми на инвестиции. Финансовите експерти смятат, че когато доходите на българите се увеличат и средният размер на спестяванията им надскочи 1000 лв., те ще започнат да поемат рискове и да инвестират част от парите си не само в депозити, а и в акции, облигации и във взаимни фондове. Българските банки се подготвят за тази нетолкова далечна перспектива. Най-експедитивните от тях - БУЛБАНК, ОББ и Ейч Ви Би Банк Биохим, вече се обзаведоха с взаимни фондове, които или са техни, или са на собствениците им. Съвсем скоро и SG ЕКСПРЕСБАНК ще се присъедини към тази компания. Какви са перспективите? Изчисленията показват, че към февруари 2005 г. местните и чуждестранните инвестиционни фондове управляват над 36 млн. лв., или общо 0.27% от активите на домакинствата. Броят на инвестиционните фондове през 2004 г. се е увеличил на девет, три от които са свързани с банките. Потенциалът за инвестиционните посредници наистина е голям, особено като се има предвид, че във Великобритания например дългосрочните спестявания във взаимните фондове и в животозастраховането за две-три години са нараснали главоломно. Според Апостол Апостолов по време на кризата на капиталовия пазар в периода 2000-2003 г. британците са изтеглили от него 1 трлн. британски паунда, които сега отново инвестират на фондовата борса. Банковото финансиране в Обединеното кралство удовлетворява около 40% от нуждите на фирмите, останалите 60% се осигуряват чрез емитиране на акции и облигации. В Италия взаимните фондове акумулират над 15% от общите спестявания на населението, докато средно за Европейския съюз този процент е 11 (срещу 0.27% у нас).Алтернативните форми на спестяване (извън банковите депозити и парите в брой) се очаква да се увеличат в региона на Централна и Източна Европа до 15.4% в края на 2007 година.Според анализите на инвестиционния посредник Карол кепитъл мениджмънт, който през 2004 г. регистрира най-много сделки - 30 587 броя на Българска фондова борса -София, последните законодателни промени са подобрили значително инвестиционната среда в страната, което е довело и до повишаване цените на акциите. Предизвикателствата пред фондовия пазар, казват анализаторите от Карол, са свързани най-вече с необходимостта от увеличаване на обемите на търговия, с листването на нови качествени емисии на борсата, с подобряването на инвестиционната култура на населението. С тези предизвикателства вече се сблъскват всички участници в капиталовия пазар - законодателните и регулаторните органи, Българската фондова борса, Централният депозитар, инвестиционните посредници и инвеститорите от всякакъв вид и калибър - индивидуалните борсови играчи, големите институционални инвеститори като инвестиционни дружества и взаимни фондове, застрахователните компании и пенсионните фондове. С приетите на 26 април 2005 г. промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа бе въведен механизъм за защита на инвеститоритеТой предвижда създаването на Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, аналогичен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Според председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Апостол Апостолов, благодарение на този фонд парите на всеки инвеститор до 40 хил. лв. ще бъдат защитени от евентуални злоупотреби от страна на борсовия посредник. Това обаче не означава, че защитата ще покрива загуби от движенията на цените на ценните книжа.Втората компонента в промяната на Закона за ценните книжа засяга капиталовата адекватност на инвестиционните посредници. В закона залагаме минимален капитал от 1.5 млн. лв. за посредници, които искат да притежават пълен лиценз - т.е. да поемат емисии, да управляват портфейли, да извършват попечителски услуги и т.н., обясни шефът на Комисията по финансов надзор.Промените в законодателството неминуемо ще доведат до реструктуриране на пазара, коментираха хората от инвестиционния бранш и прогнозираха, че при тези прагове малките посредници трудно ще оцелеят и броят на брокерските къщи ще започне да намаляваСъщото се е случило в Чехия и Унгария, където за четири години до присъединяването на страните в ЕС броят на брокерите е намалял четири пъти. Прогнозите са, че и българският пазар няма да бъде пощаден от консолидационната вълна. Някои от българските инвестиционни посредници ще се откажат от лиценза си, други ще се слеят с по-мощни фирми или ще бъдат погълнати от местни и навлизащи у нас чуждестранни конкуренти. Днес в България оперират над 80 инвестиционни компании, чийто брой е прекалено голям за българските условия (бел. ред. - подобна е ситуацията и в другите сегменти на финансовия пазар). По време на пролетната среща на АТБ в Пловдив - на 22 и 23 април, Апостол Апостолов напомни и какви ще са перспективите след въвеждането на общия европейски паспортКогато България се присъедини към ЕС, всеки пазарен субект, който прави бизнес в Европа и е лицензиран по европейското законодателство, ще може да отвори свой офис у нас, без да иска разрешение за това от българските надзорни органи. В Словения например, след присъединяването й към ЕС на 1 май 2004 г., в рамките само на два месеца 19 австрийски, немски и италиански инвестиционни посредници са кандидатствали в държавната надзорна комисия да започнат свой бизнес. Западните финансови компании просто се надпреварват в търсене на нови пазари, което вероятно ще се случи и у нас след 1 януари 2007 г., информира Апостолов. И допълни: Макар че повечето от инвеститорите, които са имали интерес към държавата ни, вече са тук. Което не означава, че няма да дойдат нови, макар пазарът в голяма степен да е наместен. Перспективата за общоевропейския паспорт означава в крайна сметка - чиста конкуренция с утвърдени участници, а пазарът ще покаже кой има място на него. Предимството за силните и перспективни компании е, че ще могат да правят бизнес в целия Европейски съюз, коментира още Апостол Апостолов. Така че след влизането на страната ни в ЕС ще оцелеят само онези български финансови дружества, които притежават солидни пазарни дялови и оборотни средства. Всички останали играчи или ще трябва да продадат бизнеса си или ще бъдат пометени от тази пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във