Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ В СЕЗОНА НА ГОЛЕМИТЕ ДЪЛГОВИ ПЛАЩАНИЯ

Външният дълг на България вече цяло десетилетие виси като дамоклев меч над икономиката й. От възможността на бюджета да обслужва плащанията към чуждестранните кредитори зависят и финансовата стабилност, и националната валута на страната. Началото на новото хилядолетие ще постави на изпитание жизнеността на Валутния борд именно заради обслужването на тези задължения. Защото България влиза в периода на най-големите плащания към своите външни кредитори.
На 29 януари 2001 г. Министерството на финансите трябва да издължи около 161 млн. щ. долара за лихви по брейди облигациите. С тази вноска започва стартът на един четиригодишен маратон, през който страната ни ще трябва да доказва, че е коректен платец, който може да се справи с дълговите си ангажименти. Още до края на 2001 г. тя ще трябва да плати около 1.36 млрд. щ. долара, през следващата - над 1.4 млрд. щ. долара, а през 2003 г. - над 1.5 млрд. щ. долара. През тези три години българското правителство (от която и политическа сила да е доминирано то) ще започне да обслужва главниците по два от трите вида брейди-облигации - тези по просрочените лихви (IAB's) и по дълговите книжа с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's). На плещите на следващия кабинет ще се стовари и ангажиментът да направи най-значителните погашения към държавите кредитори на България, които са обединени в Парижки клуб.
След 2003 г. разходите за обслужване на външния ни дълг постепенно намаляват, като през 2005 г. ще паднат под 1 млрд. щ. долара годишно. Ще доживее ли България този момент, съхранявайки финансовата си стабилност и запазвайки постигнатия минимален ръст на брутния вътрешен продукт?
Но преди това

да доживеем до юли

когато изпълнителната власт все още ще е в ръцете на кабинета на Иван Костов, а страната ни трябва да преведе 885 млн. щ. долара на чуждестранни кредитори - 65% от общия размер на средствата, които ще трябва да им платим до края на 2001 година. До края на юли ще бъдат погасени всичките ни годишни задължения - 351.4 млн. щ. долара към Лондонския клуб, който обединява частните кредитори, притежаващи брейди-облигации. За първи път през юли 2001 г. освен лихви те ще приберат и 1% - 16.1 млн. щ. долара, от главниците на облигациите по просрочените лихвени плащания (IAB's). През следващата година България ще започне да обслужва главниците по облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's), което ще й струва 141 млн. щ. долара годишно.
До края на юли 2001 г. и кредиторите от Парижкия клуб ще си получат 125.8 млн. щ. долара - повече от половината от парите, които правителството трябва да им преведе за цялата година. Освен това през първите седем месеца по сметките на МВФ ще постъпят 228.2 млн. щ. долара - 61% от годишната сума, която България дължи на Фонда.

Правителството не е стреснато

от чувствителното увеличение на плащанията по външния дълг през 2001-а - с около 22%, спрямо миналата година. Напротив, през изминалите два-три месеца и премиерът Иван Костов, и финансовият министър Муравей Радев заявиха, че България може да обслужва задълженията си, без да тегли нови заеми от МВФ. А Фондът е вторият по големина кредитор на страната ни, на който тя дължи около 1.2 млрд. щ. долара.
От ноември 2000 г. насам управляващите упорито прокарват тезата, че България е в състояние да плаща външния си дълг, без да увеличава размера му и без да намалява чувствително валутния си резерв. През изминалата година правителството направи първите стъпки в осъществяването на тази политика. Общият размер на държавния и държавногарантирания дълг намаля от 8287.2 млн. щ. долара през януари 2000 г. до 8136.4 млн. щ. долара - в края на ноември. В същото време валутният резерв бе увеличен от 2.7 млрд. до 3.4 млрд. щ. долара. Задачата, която си е поставило правителството за 2001 г., обаче е много по-амбициозна. Но

реалистични ли са сметките

на икономическия екип на Иван Костов? В състояние ли е страната ни да оцелее, без да получава нови финансови инжекции за подкрепа на платежния си баланс, с изключение на вече договорените заеми? Очакванията на правителството, че разходите по текущата сметка, в която са включени търговският дефицит и дефицитът по услугите, ще превишат приходите, не вдъхват голям оптимизъм.
Според бюджетната прогноза за 2001 г., вносът ще превиши износа с 1187.2 млн. щ. долара. Това е т.нар. търговски дефицит, или отрицателно салдо. Но управляващите се надяват, че и през 2001-а, както и през миналата година, туризмът ще има силен сезон, което ще позволи приходите от услуги да надхвърлят разходите с около 520 млн. щ. долара. Ако тези прогнози се сбъднат, дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде около 669 млн. щ. долара. Към тази сума трябва да прибавим и плащанията по външния дълг за 2001 г. и в крайна сметка ще излезе, че страната ни трябва да се справи с един валутен недостиг от 2024.2 млн. щ. долара. Не е изключено тази сума да бъде и по-малка, ако се оправдаят очакванията за намаляване на цените на енергоносителите.
Но доколкото цифрите са подвластни на конюнктурата, дефицитът по текущата сметка може и да надхвърли прогнозираните параметри, ако приходите от туризма са по-малки от тези през 2001 г. или ако страната ни не увеличи износа.
В края на 2000 г. икономическият екип на правителството обяви, че

през 2001 г. България се надява на инвестиции

в размер на 1380 млн. щ. долара, като половината от тях ще дойдат от приватизацията, а останалите ще бъдат направени на зелено - в създаването на съвсем нови фирми и предприятия. Разчита се предимно на приходите от продажбата на лиценза за втори GSM-оператор - 135 млн. щ. долара, които вече са факт, и от приватизацията на БТК, Булгартабак, ДЗИ, БИОХИМ, както и на някои дружества в енергетиката, които обаче са под въпрос. Но дори България да получи очакваните 1380 млн. щ. долара от инвестиции, те няма да са достатъчни, за да покрият 2024.2 млн. щ. долара, които ще изтекат от страната ни към външните кредитори и вносители.

Остава да зее валутна дупка

от 644.2 млн. щ. долара, която ще бъде запълнена с външно финансиране.
Докато изтече срокът на тригодишното споразумение с МВФ, България трябва да получи още два транша, чиято обща сума е 136 млн. щ. долара. През март ще започнат преговорите със Световната банка за сключване на заемите ФЕСАЛ III (FESAL III) и АСАЛ III (ASAL III). Ако те завършат успешно, страната ни ще си осигури още 150 млн. щ. долара. Заедно с тях ще получим и 50 млн. щ. долара от японската ЕКСИМБАНК. Правителството разчита и на 250 млн. евро (237 млн. щ. долара) от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. А финансирането от тях е безвъзмездно.
При положение че всички тези суми - общо 573 млн. щ. долара, бъдат усвоени, на България няма да й достигат едва около 71.2 млн. щ. долара, които тя спокойно може да плати от валутния си резерв.
Беглият анализ на очакваните през 2001 г. валутни приходи и разходи на държавата показва, че правителството с основание не се притеснява от значителните плащания към чуждестранни кредитори. Само че описаният дотук сценарий е колкото благоприятен, толкова и крехък. Той лесно може да се провали, ако управляващите отпуснат финансовата дисциплина, ако не проведат реформите в енергетиката, за които настояват международните финансови институции, или ако не приватизират БИОХИМ, ДЗИ, БТК, Булгартабак. Последните две сделки са под голям въпрос, тъй като трябва да бъдат одобрени от депутатите, а правителството едва ли ще успее да ги внесе в Народното събрание преди провеждането на парламентарните избори.

Изходът от самите избори

също гони съня от очите на чуждестранните кредитори. Те се опасяват, че следващият кабинет ще бъде коалиционен и стабилността му ще зависи от капризите на няколко парламентарни групи. Кредиторите на България се опасяват, че подобна политическа конфигурация може да върже ръцете на бъдещото правителство и то да не е в състояние да налага финансова дисциплина и реформи, както и да осъществи големите приватизационни сделки. Ако те се провалят, България не би могла да разчита на ново споразумение с МВФ, което да й гарантира кредитна инжекция в случай на нужда. Без подобно споразумение - било то стенд-бай или предпазно, чуждестранните инвеститори ще гледат с подозрение към България. И тогава, както през 1996 г., страната ни отново може се изправи пред кошмара на дълговата криза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във