Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ОБСЛУЖВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ И БЕЗ ДА ВЗЕМА НОВИ ЗАЕМИ

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЩЕ ПЛАТИ ПРЕДСРОЧНО НА ВЪНШНИ КРЕДИТОРИМилен Велчев, министър на финансите, пред в. БанкеръГ-н Велчев, изненадахте публиката със съобщението, че по време на годишната среща на МВФ и на Световната банка във Вашингтон сте обсъждали възможността двегодишното споразумение на България с фонда да бъде трансформирано от стенд-бай в предпазно. Защо е необходимо това?- Идеята за преминаване от стенд-бай към предпазно споразумение бе обсъдена по време на една от дискусиите с представителите на МВФ. При предпазното споразумение ние се отказваме да ползваме текущо финансиране от Фонда. Можем да си позволим да направим това, тъй като фискалният ни резерв (бел. ред. - в него влизат сметките на правителството, на Здравната каса, на НОИ и на други бюджетни организации) е много голям и позволява на правителството да обслужва външния дълг, без да взема нови заеми.Преминаването към предпазно споразумение с МВФ ще бъде добър сигнал за международните пазари. То ще затвърди у инвеститорите мнението, че България е финансово стабилна и платежоспособна. Смятаме да повишим доверието на капиталовите пазари към страната ни, като предсрочно изплатим някои задължения към държави кредиторки от Парижкия клуб. Става дума за дългове, чиято последна погасителна вноска трябва да направим след две-три години.Но ако подпишем предпазно споразумение и все пак се наложи да вземем кредит от МВФ, това няма ли да е лош сигнал за международните пазари?- Ако нямаме логично обяснение защо сме поискали финансиране от Фонда, пазарите вероятно ще реагират негативно. Но според мен правителството ще бъде принудено да прибегне до заем от МВФ само когато бъде притиснато от обективни обстоятелства - например, ако настъпи световна икономическа криза, която да окаже сериозно негативно влияние върху платежния баланс на страната. Засега обаче аз лично не виждам да сме заплашени от подобен катаклизъм.Една от темите, по която не успяхте да постигнете разбирателство с мисията на МВФ в София, бе създаването на инвестиционния фонд за рисков капитал. Промени ли се позицията на неговите представители след разговорите, които проведохте с тях във Вашингтон?- Не, представителите на МВФ не приемат идеята правителството да участва в създаването на подобен фонд. В интерес на истината това не ме учудва, тъй като между посещението на Джералд Шиф в България и годишната среща на МВФ във Вашингтон нямаше много време - само няколко дни. През този период служителите на международната финансова институция едва ли са успели да се занимаят с въпроса около създаването на фонда. Но реакцията им по време на разговорите бе по-мека, отколкото тази в София. Ние успяхме да им обясним, че в действителност не става въпрос за намеса на държавата в икономиката, тъй като мениджърите, които ще управляват фонда, ще бъдат напълно независими от държавата при вземането на решенията си къде да инвестират.Какъв бе коментарът на първия заместник управляващ директор на МВФ Ане Крюгер по въпроса за инвестиционния фонд?- МВФ е много специфична организация. Тя се отличава с това, че когато се коментира един въпрос, всички нейни служители от най-ниското до най-високото равнище имат едно и също мнение. Така че от думите на Джералд Шиф можете да се досетите какво мисли Ане Крюгер по въпроса.Другата конфликтна тема в преговорите с МВФ са заложените в бюджет 2003 г. приходи от ДДС и от социални осигуровки и разходите за здравеопазването. Успяхте ли да сближите позициите си с Фонда?- Обясних пред представителите на МВФ защо сме заложили такива числа в бюджета за 2003 г. и изложих причините, поради които смятам, че нашата оценка за постъпленията от ДДС и от социални осигуровки е по-реалистична от тяхната. Очакваме, че ще получим по-високи приходи от социалните осигуровки, защото ще въведем минимални осигурителни прагове за някои професии. Предвиждаме в бюджета да влязат и повече пари от ДДС, като се базираме на увеличението на приходите от този данък през последните два-три месеца на тази година. Прогнозирали сме, че като размер от брутния вътрешен продукт през 2003 г. постъпленията от ДДС ще са с 0.3% повече, отколкото през 2002 година. Но мисията на МВФ има по-консервативна оценка. По време на разговорите с представителите на Фонда във Вашингтон обсъдихме нашите аргументи, но времето бе твърде кратко и не можахме да навлезем в детайли. По тази причина, не стигнахме и до някакво окончателно решение.Оказа се, че освен с МВФ имаме нерешени проблеми и със Световната банка. Продължава ли тя да обвързва подписването на тригодишната програма ПАЛ, по която България очаква да получи 450 млн. щ. долара, с приключване на сделката по продажбата на Булгартабак холдинг?- Първо, през тази година очакваме да получим 150 млн. щ. долара по ПАЛ. Останалите 300 млн. щ. долара Световната банка ще отпусне през следващите две години, и то ако изпълняваме ангажиментите си по тригодишната програма. Не мисля, че има някаква реална опасност да не получим финансирането по програмата ПАЛ. По-скоро тук става дума за най-ранния реалистичен срок, в който може да ни бъде преведен първият транш от 150 млн. щ. долара. Засега очакваме, че конкретното решение за подписването на програмата ПАЛ ще бъде взето на заседанието на съвета на директорите на Световната банка, което ще се проведе през ноември тази година.Но ако Върховният административен се произнесе срещу договора за приватизацията на Булгартабак, това няма ли да провали подписването на програмата със Световната банка?- Нека първо да видим какво ще реши съдът. Според мен Световната банка ще отчете, че правителството е направило всичко възможно, за да продаде Булгартабак холдинг, и ако делото не бе в съда, холдингът отдавна щеше да е продаден. В този смисъл решимостта на правителството да провежда структурни реформи не трябва да се поставя под съмнение. Казвате, че засега България не се нуждае от нови кредити от чужбина, за да обслужва дълга си. Какъв е размерът на външното финансиране, което до момента сте осигурили за страната ни?- Според изчисленията на министерството на финансите, фискалният резерв е достатъчно голям, за да изплащаме през следващите три-четири години главниците по външния дълг, без да ползваме външно финансиране. Разбира се, в тази сметка сме включили 150-те милиона долара от първия транш по програмата ПАЛ на Световната банка и на втория транш през следващата година. Но не и финансирането от МВФ, тъй като очакваме да сключим предпазно споразумение. Пак ще повторя, че България може да обслужва външния си дълг без ново финансиране от чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във