Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИЯ ИЗЧИСТВА ДЪЛГОВЕТЕ СИ КЪМ ИТАЛИЯ

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОЛУЧАВА ПРАВО ДА ПРЕТЕНДИРА КЪМ СИБАНК ЗА 37 МЛН. ЛЕВААко не с друго, правителството на Симеон Сакскобургготски ще бъде запомнено с операциите по обратно изкупуване на външния дълг на България. Дори и в оставка министрите не пропуснаха възможността да разпоредят извършването на любимата си финансова операция. В случая става дума за изкупуването на дълга на държавата към италианската агенция за гарантиране на експортните кредити САЧЕ от 56.6 млн. евро. Това решение Министерският съвет взе на своето заседание на 14 юли. Пред в. БАНКЕРЪ Милен Велчев призна, че в началото на юли са се договорили с италианския финансов министър задължението да бъде платено с 5% редукция (намаление) от общия му размер (56.6 млн. евро). Чисто рутинна операция, която ще има последствия, не само за разходите и приходите на държавната хазна, но и за една частна кредитна институция - СИБАНК. Връзката между нея и държавния дълг към САЧЕ е следната: задълженията към италианската агенция за гарантиране на експортните кредити са натрупани до 1989 г. от държавната (по онова време) Стопанска банка. Разбира се, това е правено под прякото разпореждане на управляващата по онова време комунистическа партия - сега реформираната БСП. През септември 1996 г. Стопанска банка бе затворена от БНБ (уж само за месец), а през юни 1997 г. бе обявена в несъстоятелност. Една от причините за това, въпреки официалната позиция на управляващите, са именно задълженията й към САЧЕ, които по онова време българската държава отказа да припознае като свои. Съгласието на правителството да направи това бе отразено в подписания през есента на 1997 г. с Европейския съюз меморандум за разбирателство. Непризнаването на дълга към САЧЕ за държавен обаче създаде проблеми на правителството на Иван Костов в ЕС. От Европейския съюз поставят изрично условие държавата да декларира, че поема дълговете на Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК, за да започне преговори за присъединяване на България към ЕС. Ето защо през 1999 г. кабинетът на Иван Костов подписа договор със САЧЕ, в който освен че дългът на Стопанска банка се признава за държавен, се урежда и схемата за погасяването му - чрез замяна срещу собственост. Механизмът предвижда инвеститори, закупили български предприятия, вместо на Агенцията за приватизация да плащат договорената цена на САЧЕ. А с получената сума тя от своя страна да намалява вземанията си от България.Веднага след подписването на това споразумение правителството заяви, че встъпва в правата на САЧЕ като кредитор на фалиралата Стопанска банка. През май 2000 г. нейните активи бяха придобити от БРИБАНК, която по-късно бе преименувана на СИБАНК. При сделката купувачът се ангажира да разпредели между кредиторите на Стопанска банка 80.5 млн. лева. От тази сума над 37 млн. лв. трябва да получи собственикът на дълга към САЧЕ - с други думи, държавата. Само че и до момента тези пари не са преведени на хазната. И за това си има съответното обяснение. Когато през май 2000 г. разреши сделката за покупката на активите на Стопанска банка, софийският градски съдия Камелия Ефремова постанови, че БРИБАНК трябва да плати на държавата полагащите й се 37 млн. лв. едва когато хазната напълно се издължи на САЧЕ.През следващите пет години правителствата на четири пъти удължаваха (с по една година) сроковете на споразумението с италианската агенция за застраховане на експортните кредити, като всеки път записваха в него, че ще й се издължават по схемата дълг срещу собственост. Само че приватизационните сделки с италианския дълг бяха много малко и сумата за погасяване от 60 млн. евро намаля едва до 56.6 млн. евро. Настъпи обаче време, когато всички тези пари ще бъдат платени от българската на италианската хазна и тогава ще дойде ред на СИБАНК да дава пари на бюджета ни.Шефовете на кредитната институция обаче отдавна се готвят за този момент. През 2002 г. те заведоха срещу държавата съдебен иск, според който тя дължи на Стопанска банка и на наследника на активите й - СИБАНК, 52 млн. лева. Аргументите са, че този дълг е натрупан още през 1989 г., тъй като по онова време Стопанска банка е финансирала участието на Народна република България в рудообогатителния комбинат Кривой Рог в Украйна. Първоначално делото се развиваше благоприятно за държавата. На 4 август 2003 г. съдия Бонка Йонкова, председател на 7-и състав в търговското отделение на столичния градски съд, отхвърли иска на СИБАНК. Следващата инстанция - Софийският апелативен съд, обаче уважи на 4 юли 2004 г. претенциите на кредитната институция, но само до размера на 37.4 млн. лева. СИБАНК дори успя да извади изпълнителен лист срещу държавата, но мениджърите й засега не са го предявили пред Министерството на финансите. Те решиха да изчакат окончателното решаване на спора пред Върховния касационен съд. Ако той потвърди решението на софийските апелативни магистрати, банката ще може да предяви претенциите си към бюджета за 37.4 млн. лв. и да поиска те да бъдат прихванати срещу задълженията й към хазната по САЧЕ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във