Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИЯ Е С БЮДЖЕТ ОЩЕ ПРЕДИ ДА ИМА ФИНАНСОВО МИНИСТЕРСТВО

Смета разходомъ, назначенъм към производству из Болгарских доходовъ съ 1 Марта 1879 года до 1 Марта 1880 года. Така е озаглавен документът, подписан в началото на 1879 г. от руския комисар княз Дондуков-Корсаков, глава на времената администрация, управлявала България веднага след освобождението й от османско владичество. В Учредителното събрание на 14 март 1879 г. в своята Записка за дейността на временното руско управление в България Марин Дринов говори за тази сметка като за бюджет за 1879-1880 финансова година. На това основание впоследствие Върховната сметна палата признава документа за бюджет. Този бюджет на Княжество България има само разходна част, в която са предвидени разходи в размер на 21 485 000 френски франка.Така първият бюджет на съвременната българска държава е изработен още преди да го има Министерството на финансите. Учредителното народно събрание приема Конституцията на Княжество България, наречена Търновска конституция, на 16 април 1879 година. На 5 юни 1879 г. е назначено първото българско правителство, а едно от шестте новосъздадени министерства е Министерството на финансите с министър Григор Д. Начович. В неговите задачи се включва и оформянето на финансовите институции в страната съответствие с Търновската конституция. Конституцията в ред свои членове предопределя установяването на правила за съставянето и изпълнението на бюджета на страната. Нейният чл. 69 постановява, че гражданите са задължени да плащат данъци и държавни берии, които са установени със закон от Народното събрание. Съставянето на едногодишен бюджет за приходите и разходите на държавата е регламентирано в чл. 119, 120, 121 и 122. На 3 юни 1880 г. князът утвърждава първия приходно-разходен бюджет на княжеството за периода от 1 март 1880 до 1 март 1881 г. с приходи в размер на 23 114 500 франка и разходи 27 306 267 франка. Този втори бюджетен документ на княжеството отново е разработен във френски франкове, но вече има двете важни части на бюджета - приходна и разходна, и е съставен по параграфи и статии, съгласно бюджетните правила, разработени от финансовия съветник Кайе. Към разделите в приходната част има обяснения за нормативното основание, на базата на което се събират някои данъци, както и за това как са изготвени разчетите за доходите на княжеството. В разходната част срещу съответните параграфи са посочени законоположения, които служат като основание за извършване на отделните видове разходи. А в допълнение към финансовите показатели в разходната част на бюджета към различните видове разходи са посочени натурални показатели. Например в раздела за Министерството на финансите са представени точният брой, длъжностите и заплатите на служителите на министерството (вкл. и на министъра, главния секретар, съветниците, началниците, юрисконсулта, подначалниците и т.н. до писарите и стражарите). Същото е сторено за окръзите, ковчежничествата, митниците. Аналогичен е подходът към останалите министерства.На 17 декември 1880 г. княз Александър I Батенберг утвърждава бюджета за периода 1 март 1881-1 март 1882 г. с приходи в размер на 28 154 280 лв. и разходи 29 143 814 лева. За разлика от предишния бюджет той е изготвен в български левове, а разходите на Министерския съвет са представени в самостоятелен раздел. На същата дата - 17 декември 1880 г., вече приложените бюджетни правила на финансовия съветник Кайе са предложени от финансовия министър Петко Каравелов за разглеждане и одобрение от Народното събрание. Така е приет първият закон за устройството на бюджета Правила за съставянето и изпълнението бюджета на Княжеството (ДВ, бр. 54 от 20 декември 1880 г.), с който са изпълнени изискванията на Търновската конституция. Съгласно този закон ежегодният бюджет се състои от частните финансови сметки на всяко министерство и се съставя по параграфи и статии. С предвидените по него приходи се разпорежда министърът на финансите, който открива в казначействата (т.нар. ковчежничества) на името на отделните министри бюджетни кредити (право за извършването на разходи). Финансовата година започва на 1 януари и завършва на 31 декември, а бюджетното управление се определя на 17 месеца, т.е. до юни следващата година. Първите три бюджета на Княжество България са сравнително малки и покриват най-неотложните потребности на държавата. Управлението е заето главно с разрешаването на политическите въпроси, които Берлинският договор поставя пред Княжество България: устройството на държавата и обединението на българския народ. Те намират отражение и в бюджетните разходи. Приходите на страната са колебливи и зависят от реколтата и конюнктурата на пазара на селскостопанските продукти. В същото време данъчната система започва постепенно да се осъвременява, като още през годините на руската военна администрация отоманските фискални монополи върху тютюна и спирта се заменят с акцизното облагане и заплащане на патентните права за производство и продажба на тютюневи изделия, спирт и спиртни напитки. За да се постигне по-голяма справедливост в данъчното облагане на доходите, се въвеждат прогресивното облагане и необлагаем минимум за бедните слоеве на обществото.Бюджетът за 1883 г. е представен на 18 февруари 1883 г. с Доклад № 1142 до Негово височество Александър I Батенберг, подписан от министър-председателя генерал-майор Соболев, военния министър, министъра на финансите, министъра на външните дела и изповеданията, министъра на правосъдието и министъра на просвещението. Бюджетът е одобрен с указ на княза на 24 февруари, като разходната му част възлиза на 31 502 427 лв., а приходната - на 30 568 280 лева. Сумата от 934 147 лв. е записана на отделен ред в приходната част, като е посочено, че тя трябва да се покрие от недоборите на миналите години. В приходната част са посочени следните преки данъци: поземлен налог (вместо десятък), поземлен налог от лозята, верги - налог от недвижими имоти, дажидие върху добитъка. Очакваните приходи от мита (митарственни берии) възлизат на 4 000 000 лева. Предвидени са също 1 500 000 лв. извънредни приходи от насичане на български сребърни монети от 50 стотинки, 1 лев и 2 лева. В разходната част на първо място и като отделен ред е посочено - цивилната листа на Негово височество българския княз - 600 000 лева. Разходите на Народното събрание възлизат на 200 000 лева. В отделна таблица са изведени и разходите на Министерския съвет, като е посочено, че под разположение на Негово височество са разходите за пътешествия, командировки, ордени, възнаграждения, волни помощи и телеграми, които възлизат на 150 000 лева. Така още през първите четири години на съществуването си едно от най-важните и в същото време най-мразените държавни ведомства - това на финансите, започва да работи по модерни за онова време европейски правила. За 125-те години на своето съществувание Министерството на финансите е преживяло много перипетии, неколкократни държавни банкрути, финансови афери, дори закриване през 1980 г., когато става част от Държавния планов комитет. За този период в креслото на финансовия министър са седели много от видните български политици, които Симеон Радев нарича строители на съвременна България. Финансите на държавата са управлявали Георги Начович, Петко Каравелов, Георги Желязкович, Тодор Бурмов, Васил Радославов, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев. Някои от тях са били министър-председатели и са водели държавата в едни от най-светлите и в едни от най-трагичните мигове на нейната история. Впрочем Министерството на финансите е било и е една от емблемите на българската държавност и това, което се е вършело и се върши в него, е безпогрешен индикатор за силата или слабостта на държавата ни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във