Банкеръ Daily

Разсекретената стенограма показа

БСП и ГЕРБ са блокирали защитата на всички вложители в КТБ

Разсекретяването на стенограмата от второто заседание при президента Плевнелиев през 2014-а – това на 17 юли, както се и очакваше няма да даде отговор на въпроса кой обра и срина Корпоративна търговска банка. Нищо че именно то както заяви преди време бившият вече подуправител на БНБ Иван Искров е посветено на въпроса какво да се прави със поставената под специален надзор на 20 юни 2014-а КТБ. За хората които имат времето и интереса да изчетат всички 97 страници от стенограмата и финансовите познания да разберат какво точно се говори в нея, ще стане ясно, че именно политическия егоизъм и тънките предизборни сметки са попречили на парламентарно представените партии да защитят всички вложители на Корпоративна банка. 
Накратко казано на въпросното заседание управителят на БНБ Иван Искров, заедно с подуправителите на Димитър Костов и Калин Христов представят наличните данни за състоянието на банката и двете единствено възможни подходи за действие спрямо нея. Първият е специалния надзор да продължи и да се стигне до отнемане на лиценза и обявяването на  КТБ в несъстоятелност и вторият – банката да бъде образно казано разделена на добра и лоша част. В добрата да бъде включен работещия кредитен портфейл и всички депозити и сметки на вложителите – гарантирани по закон и негарантирани. Изключение от това правило да се направи само за парите по сметки и вдлогове на лицата свързани с акционерите на КТБ. Тази добра част да бъде прехвърлена към „ТБ Виктория“, а дисбалансът между актив и пасив да бъде попълнен с парите на Фонда за гарантиране на влоговете и със средства на бюджета, които в последствие да бъдат възстановени от Фонда за гарантиране на влоговете, от събиране на средства чрез осребряване на активите останали в лошата част – в КТБ и/или от продажбата – приватизацията на „ТБ Виктория“. Изрично е подчертано че този втори вариант за действие – разделянето на КТБ на добра и лоша банка, е техника която е прилагана в други държави от ЕС – в Португалия с „Еспирито Санкто“, в държавите от Бенелюкс с „Банка Фортис“, във Великобритания – с  „Роял Банк ъф Скотланд“ и т.н. От БНБ поставят акцента на обстоятелството че Европейската комисия ни препоръчва да приложим точно този вариант, защото той се е доказал като по-евтин, защитава вложителите от финансови състресения и е гарант за овладяването на финансови кризи.
Първоначално присъстващите на заседанието  лидери на политическите партии, са склонни да подкрепят именно разделянето на добра и лоша банка и капитализацията на добрата с малки корекции. Бойко Борисов например предлага към добрата банка да се прехвърлят средствата по негарантираните влогове натрупани от спекулативно високите лихви в КТБ. Други политици искат сваляне на банковата тайна по влоговете в КТБ. Трети настояват в добрата банка да бъдат прехвърлени само онези негарантирани влогове чийто собственици са платили коректно данъците и други такива подробности които обаче са детайли. 
Представителите на все още действащото в този момент редовно избрано правителство – премиерът Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов, заявяват че за изпълнението на този план се изисква промяна в действия бюджет в частта му за лимитите на държавния дълг който може да бъде поет – те трябва да бъдат увеличени. Двамата обаче заявяват, че това няма да доведе до увеличаване на дефицита на касова основа. И че са готови да внесат необходимите промени за гласуване в Народното събрание.
Присъстващите на заседанието политици губят много време за да дебатират какво точно е състоянието на КТБ и кой е виновен за това, както и каква отговорност ще понесат собствениците на банката. Това са безпочвени дебати, защото ако планът да БНБ за разделяне на КТБ на добра и лоша  бе приет, осъществяването му щеше да лиши досегашните собственици на КТБ от контрол върху активите й – т.е. те щяха да понесат имущественото си наказание. Второ прилагането на този план по никакъв начин нямаше да спре наказателните производства започнати вече от прокуратурата срещу акционери и мениджъри на КТБ и срещу представители на банковия надзор. Трето – бюджетът нямаше да понесе реални щети.
Ключовият момент в дебатът е че за прилагането на този план на БНБ парламентът трябва да приеме специален закон. И тук образно казано колата се обръща в пропаста. Представителите на БСП казват, че нямат мандат да обещаят на това заседание при президента че парламентарната им група ще подкрепи искания от БНБ закон за КТБ. Те искат време за консултации го получават, но след като се връщат на масата където се водят дебатите заявяват че няма да приемат такова законодателно решение. Тогава и ГЕРБ запява друга песен. Лидерът на партията Бойко борисов заявява, че в предизборна ситуация сняма да допусне да го обвинят че се е съюзил с ДПС за приемането на предлагания от БНБ проектозакон и оттегля подкрепата си за него. Както самият той казва: „Накрай ще излезе че ние с ДПС сме били за специален закон, а БСП не. Не е справедливо“. Явно опасенията, че заради скандиранията „БоСтан, БоСтан“  (съкращение от Борисов и Местан), ГЕРБ ще изгуби няколко депутатски мандата на предстоящите избори, са замъглили държавническия рационализъм на Борисов и са го накарали да вземе партийноцелесъобразното решение да се откаже от подкрепата си за плана на БНБ. Но така лидерът на ГЕРБ става съучастник в ощетяването на вложителите в КТБ. Първите без много да говорят хвърлят милиарди евро за спасяването на парите на гражданите и фирмите си и за стабилизиране на финансовите си системи и икономиките си, а вторите – нашите политици – много говоря и вършат глупости, както пак харчат милиарди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във