Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БРОЯТ НА КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ РАСТЕ

Банките отпускат заеми и за над 1 млн. лв. на отделни граждани с високи доходи и много имоти. Този факт може да прозвучи шокиращо на повечето българи, които с доста усилия се добират до кредит за четири-пет хиляди лева. Статистиката на БНБ обаче не лъже. В края на юни 2005 г. тя е отчела, че на физически лица у нас са отпуснати 82 заема над 500 хил. лева. Общата им сума пък е 76.73 млн. лв., или средно по 960.1 хил. лв. на кредит. А това означава, че сред тях има доста заеми и за над милион лева. Кои са хората, можещи да докажат доходи и имущество, за да убедят банките да им отпуснат персонално толкова големи кредити? За съжаление банковата тайна и строго ограниченият достъп до кредитния регистър в БНБ прави идентификацията им изключително трудна. Знае се само, че повечето от тях са бизнесмени, адвокати, лекари, спортисти, консултанти и собственици на имоти, чиито месечни доходи са над 10 хил. лева. Всъщност хората с такива възнаграждения у нас не са малко. Освен изпълнителните директори на някои големи банки и фирми и адвокати, например като Тодор Батков, и бившият председател на Народното събрание Огнян Герджиков не крият, че получават от практиката си приходи, които далеч надхвърлят 10 хил. лв. на месец. Разбира се, никой не твърди, че точно те двамата са сред получателите на заеми, надхвърлящи 500 хил. лева. Изчисленията през кредитните калкулатори на някои банки показват, че за 25-годишен кредит от 1 млн. лв. клиентът трябва да плаща по 8000 лв. на месец. Ако финансирането е за срок от 20 години, вноската достига до 9700 лв. на месец. За обезпечаването на такъв заем са необходими три-четири апартамента от по 200 квадрата в райони, където 1 квадратен метър жилищна площ се продава минимум по 500 евро. А хора с такива имоти у нас не липсват.Но дори за клиенти с много високи доходи банките са принудени правят изключение от общите правила, за да им отпуснат персонални заеми над 500 хил. лева. По принцип подобни кредити могат да бъдат само целеви - за покупка на жилище. Това означава, че банката предоставя средствата само за тази цел. Ето защо процедурата предвижда клиентът и финансиращата го институция първо да договорят заема, а след това да бъде посочена сметката на продавача, по която да се преведат парите. Тъй като между договарянето на кредита и сключването на договора за покупка на жилище минава известен период от време, банките обикновено събират такса за това, че са осигурили необходимите пари за сделката, която е между 0.5% и 1.5% от размера на заема. Така е по общите правила, но явно кредитните институции ги заобикалят, като предоставят персонални кредити за големи суми, които не са свързани със строителство на жилища.В банковите среди се коментира, че в последната една година на пазара се появила нова група от клиенти, търсещи големи суми на кредит, които обезпечават с имотите си. Става дума за дилърите, някои от които, ползвайки знанията и опита си, натрупан в банките, се изкушават да играят от свое име и за своя сметка на международните финансови пазари. Но за да сключват големи сделки, на тях са им необходими и големи пари. За целта някои дилъри у нас правят така наречения ливъридж - залагат притежаваните от тях имоти срещу заем от 50 000-100 000 евро и с парите играят на международните пазари. Статистиката показва, че до средата на 2005 г. са отпуснати 2500 броя кредити с такъв размер.Банковите служители коментират, че сред лицата получили 82-а заема за над 500 000 лв., има точно такива дилъри. Факт е, че от сделки на международните финансови пазари могат бързо да се спечелят големи пари, но ако човек не е нащрек или пък се надцени, рискува да загуби всичко за няколко минути. Или, както се казва по друг повод: Миг невнимание, цял живот страдание. Пак по неофициална информациячаст от заемите над 500 хил. лв. са обезпечени с парични депозити Някои хора биха възкликнали: Кому е нужно да се взема кредит с 10-12% годишна лихва, който да се обезпечава със същия депозит?. Смисъл в тази операция има, особено ако депозитът е дългосрочен и лихвата по него е 9% годишно. При месечна вноска от 8000 лв. по заема и месечни лихвени постъпления от 3750 лв. от депозита на клиента ще му се налага да погасява в продължение на 25 години реално по 4250 лв. на месеца. За граждани с доходи от 10 000 лв. това не е проблем. А след изтичането на срока на кредита ползвателят му ще разполага с 500-те хиляди по депозита, които ще продължат да му носят още по-голям доход. Та кой ще се откаже от 3750 лв. месечни постъпления, без да работи и, забележете, без да плаща данъци върху тях, защото приходите от лихви по депозити и влогове у нас все още не се облагат. Освен това подобна финансова схема дава възможност за легализиране на укрити странични доходи - например от даване на жилища и имоти под наем или от нерегламентирани плащания за различни услуги. Когато данъчните зададат неудобния въпрос откъде са тези или онези доходи, въпросният гражданин спокойно може да каже: От кредита! и да го докаже документално.Последните данни на БНБ показват, че кредитът вече не е привилегия за състоятелните граждани у нас, а все по-достъпна банкова услуга. За една година - от края на юни 2004 г. до края на юни 2005 г.,потребителските и жилищни заеми са се увеличили със 750 хил. броя- от 1.05 милиона на 1.8 млн. броя кредити за граждани и домакинства. Общата сума по тях е скочила от 3.32 млрд. лв. (в края на юни 2004 г.) на 5.68 млрд. лв. - година по-късно. С други думи, констатацията, която в.БАНКЕРЪ направи преди два месеца, че населението все повече привиква да живее на кредит, се потвърждава. Средният размер на един заем у нас е 3159 лв., като тази сума почти не е мръднала от юни 2004 г., когато е била 3145 лева. За момента почти всички заеми, които банките отпускат за физическите лица, се обслужват редовно. Просрочените кредити за населението в края на юни 2005 г. са 146 млн. лв., или 2.5% от общия размер на потребителските, ипотечни и жилищни заеми. Според някои банкови експерти този процент е малко по-висок - около 3. Обяснението е, че някои нередовно обслужвани кредити се предоговарят, отпуска се ново финансиране, което покрива неплатените вноски по стари заеми... Това са все хватки, които банковите служители владеят до съвършенство. Общото мнение обаче е, че заемите за граждани се погасяват много по-редовно от корпоративните кредити. Причината е, че повечето българи все още внимават, когато вземат пари назаем, и се опитват да съобразят дълговете си с месечните си доходи. Факт е, че месечните вноски за погасяване на масово ползваните петгодишни заеми - между 3000 лв. и 5000 лв., са от 75 до 125 лв. - суми, които може да си позволи всеки гражданин, който получава по 500 лв. възнаграждение на месец. Освен това практиката е показала, че българинът се старае редовно да погасява личния кредит. Виж, ако става дума за заем взет от фирмата му, може и да забрави да го плаща. Всички тези добре известни факти обаче не бива да заблуждават банките, че населението у нас разполага с огромни скрити възможности за ползване на заеми. Ако потребителските кредити продължат да нарастват с досегашните темпове - по 1-2 млрд. лева на година, в скоро време задлъжнялостта на гражданите към банките ще стане по-голяма от външния дълг на държавата. И при една икономическа криза, свързана със стагнация в икономиката и увеличаване на безработицата, потребителските и жилищните кредити от източник на големи печалби могат да се превърнат в истински бич за банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във