Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БОРИКА И БАНКСЕРВИЗ - С КАПИТАЛ ОТ 10 МИЛИОНА

Божидар Кабакчиев - подуправител на БНБ, пред в. БАНКЕРЪГ-н Кабакчиев, повече от седем години платежната система в България действа безотказно. Какво наложи промяна на нормативните документи, които определят правилата на нейната работа и изготвянето на проектозакона за паричните преводи, който вече се обсъжда в Народното събрание?- Основната цел на този проектозакон е да се гарантират стабилността на платежната система и правата на участниците в този процес - финансови институции, фирми и граждани. Законът хармонизира правилата, по които работи платежната система в България, с тези, които се прилагат в Европейския съюз. Взети са предвид директивите на ЕС, които обхващат презграничните плащания, електронните платежни инструменти и електронните пари, надзорът върху платежните системи и приключването на сетълмента. Освен това той обхваща целия процес на паричните преводи, който е многообразен и в момента се регулира от няколко нормативни документа - това са наредбите на БНБ: №3 - за плащанията, №16 - за картовите плащания, №14 - за презграничните плащания, и №31- за сделките с държавни ценни книжа.А новият закон урежда ли и преноса на валута през граница?- Не. Условията за внос и износ на валута в наличност са във Валутния закон...Но нали новият нормативен документ има за цел да обобщи правилата за всички видове плащания? Защо преносът на налична валута през граница остава извън неговия обсег?- Неслучайно новият нормативен документ, който се обсъжда в Народното събрание, се казва Закон за паричните преводи. Самото му название подсказва, че той ще регулира само безналичните преводи, а при преноса на валута през граница става дума за налични пари. Затова не е предвидено в новия закон да има правила, на които да се подчинява тази дейност.Казахте, че се предвижда въвеждането на надзор върху платежните системи. Как ще се осъществява той?- В БНБ има отдел, който ще се занимава само с това. До момента обаче дейността му не бе регламентирана законодателно. Сега това е направено в Закона за паричните преводи, който се обсъжда в парламента. В него се предвижда БНБ да надзирава всички дружества, които съставят платежната система на страната (б.а. - например Банксервиз и Борика), и да ги лицензира.Това означава ли, че банките като ОББ например, които имат или искат да имат собствени картови центрове, ще трябва да кандидатстват пред БНБ за лиценз?- Не, картовият център сам по себе си не е платежна система. Платежни системи са например Банксервиз и Борика, където има повече от трима участници, между които се извършват преводи и това става на базата на сключени между тях договори.Дружества като Юролайн или Транскарт, които издават кредитни карти за пазаруване на различни видове стоки, ще трябва ли да кандидатстват за лиценз?- Тези, да ги наречем феномени, също са извън обхвата на Закона за паричните преводи. Причината е, че техните карти не са банкови и не попадат под дефиницията за платежни инструменти, а плащания чрез тях се приемат само от фирмите, които са ги издали. С тях не могат да се теглят пари от банкомат. Ако тези дружества поискат чрез своите карти да предлагат и тази услуга (б.а. - теглене на пари), тогава ще трябва да кандидатстват в БНБ за лиценз.Какви ще бъдат изискванията към дружествата, които биха искали да осъществяват дейност като платежни системи?- Преди всичко - много високи изисквания за надеждност. Те ще трябва да докажат пред БНБ, че разполагат с необходимите средства, технологии, кадри и опит, за да получат разрешение да оперират като платежни системи. Минималният капитал, с който трябва да разполага подобно дружество, ще бъде 10 млн. лева.Та това е минималният капитал за една банка! Защо искате толкова много пари от дружества, които ще осъществяват платежна дейност?- Все пак става дума за осъществяване на плащания, за работа с парите на хората. Затова изискванията към дружествата, които искат да се занимават с това, са много високи. В Чехия от фирма, която ще работи като платежна система, се иска капитал от 15 млн. евро.Но дори Банксервиз и Борика в момента не разполагат с минимален капитал от 10 млн. лева. Как ще постъпи Централната банка с тях?- Те ще трябва да наберат този капитал в срок от три години след приемането на Закона за паричните преводи. В момента единствено БНБ отговаря на изискването за минимален капитал, който ще трябва да притежава една платежна система.При такъв голям размер на капитала обаче едва ли ще има частни фирми, които да искат да работят като платежни системи. Виждате ли поле за развитие на този бизнес?- Защо не. Например през последните години дори и у нас започнаха да се предлагат плащания по GSM. Ако тази услуга се развие, нищо чудно след време да се появи фирма, която да посредничи между мобилните оператори и банките, през които минават плащанията.Какви възможности за защита на клиентите предоставя Законът за паричните преводи?- В него има специален регламент за коригиране на грешки при преводите. Ако обаче между клиента и обслужващата го банка възникне спор дали при превода е допусната грешка, по чия вина е станала тя, за какъв срок е забавен преводът и какви са щетите от това, законът е предвидил този въпрос да бъде решен от специална помирителна комисия. В нея ще участват по двама представители на Комисията за защита на потребителите и на Асоциацията на търговските банки и един от БНБ, който ще бъде и председател на помирителната комисия. Делата, които тя ще гледа, ще са абсолютно безплатни за клиентите на банките. Нейните становища обаче ще имат препоръчителен характер. Ако те бъдат приети и от двете спорещи страни, той ще приключи бързо и окончателно. Но при положение че едната от страните има възражения срещу решението на помирителната комисия, тя ще може да си търси правата в съда.И какви ще са санкциите за банките, ако се докаже, че са допуснали грешка при превода?- Ако става въпрос за трансфер в България, който поради грешка или друга причина е забавен повече от един ден, банката ще трябва да плати върху сумата на превода законовата лихва, равна на основен лихвен процент (ОЛП) плюс 10% годишно (б. а. - взема се действащият в момента ОЛП плюс 10% надбавка и се дели на 360 дни. Получената лихва се начислява за всеки ден просрочие. Банката не може да забави повече от 15 дни дължим превод, тъй като рискува БНБ да й отнеме лиценза).При положение че сгрешеният или забавен превод е международен, банката трябва да се коригира в рамките на пет дни. След което пак ще трябва да плаща наказателна лихва на клиента си.Надяваме се, че повечето спорове ще бъдат решавани окончателно от помирителната комисия, тъй като банките рискуват да навредят на репутацията си, ако не приемат становището й и спорът с клиента им отиде в съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във