Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БОЖИДАР БОЖИНОВ НЕ ВНЕСЕ ЯСНОТА ПО ДЕЛОТО ЗА МБИР

Разпитът на Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), предизвика безспорен интерес на поредното заседание по делото срещу бившите шефове на Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР) на 7 април 2003 година. Неговите показания обаче не внесоха допълнителна яснота за обстоятелствата около фалита на банката. Както изглежда, краят на делото може да настъпи още на следващото заседание на съда, насрочено за 23 и 24 септември. Подсъдими са бившият председател на банката Иван Евлогиев и изпълнителните й директори Иван Данов, Георги Колев и Теодор Антов. Те са обвинени по чл.282 от Наказателния кодекс в престъпление по служба. Прокуратурата иска четиримата да бъдат осъдени за това, че не са изпълнили задълженията си при отпускането на кредити на фирми, свързани с Компакт холдинг (собственост на Евлогиев), които са се оказали несъбираеми. Според обвинението, подсъдимите, в различни комбинации помежду си, са извършили действия, с които са ощетили банката с около 4 млрд. стари лева. Божинов бе призован да се яви на 7 април пред магистратите след проведения на 10 февруари 2003-а разпит на Иван Драгов. Той е изпълнявал наблюдателни функции в МБИР като представител на мажоритарния собственик на банката - американската компания Пармънтс инвестмънт корпорейшън. През 10 февруари Драгов насочи вниманието на магистратите към въпросите около продажбата на основния пакет от акции на банката (50%), които са били притежание на Пармънтс. Освен американската компания, по онова време акционери в МБИР са били БТПП, която контролира 40% от капитала, и банка Средец - 10 процента. Според Драгов, американската компания изненадващо е решила да продаде дела си в банката, и то точно когато тя отчитала много добри финансови резултати. Драгов заяви, че до последния момент е мислил, че новият купувач ще е БТПП. На 16 юни 1995 г. в офиса на Пармънтс инвестмънт корпорейшън в Ню Йорк пристигна Божидар Божинов, обясни той. На база на сключеното на същия ден споразумение американската компания е продала 50-процентния си дял в МБИР за 4.5 млн. щ. долара. Един милион от тази сума са преведени на Пармънтс за това, че нейни представители са участвали в мениджмънта на МБИР. Едва след като получихме сумата в Шрьодербанк - Ню Йорк, и видях кой е наредителят, аз разбрах, че парите са на Компакт холдинг, а не на БТПП, заяви Драгов в съдебната зала. Божинов обясни на заседанието от 7 април, че прехвърлянето на акциите от Пармънтс на Компакт холдинг е извършено от него, чрез джиросване. Според обяснението на шефа на БТПП, той е имал нотариално заверено пълномощно за извършването на сделката, предоставено му от представителя на американската фирма Хушанг Ансари. На въпроса на магистратите къде се намира то, Божинов обясни, че трябва да е останало в архива на банката. Той допълни, че пълномощното му е издадено само за прехвърлянето на акциите, но не и за финансовите транзакции. Божинов отказа да отговаря на въпроси, свързани с плащането по сделката. След като, за пореден път, магистратите се оказаха в задънена улица, те освободиха от залата шефа на БТПП, който с показанията си едва ли помогна особено за изясняването на това как 5-те процента от банката са преминали от Пармънтс в ръцете на Компакт холдинг. На заседанието по делото на 7 април пред магистратите не се яви друг от призованите свидетели - бившият помощник на квесторите Чавдар Ангелов, който се е грижил за стоките и имотите, които са били заложени в полза на банката. С разпита му ще се изчерпят и очевидците на събитията, които с показанията си могат да осветлят случая, по който са подсъдими четиримата бивши шефове на МБИР.След евентуалното явяване на последния свидетел на заседанието през септември съдия Весислава Иванова ще може да направи следващата стъпка - да изслуша заключенията от направените две счетоводни експертизи. Но те няма да имат почти никаква стойност, защото при изготвянето им експертите - Димитър Милушев и Александър Балабанов, не са разполагали с оригинални документи, а само с копия от тях. Става дума за кредитните досиета на ключовата за обвинението фирма Компакт холдинг, собственост на Иван Евлогиев, и за последния кредитополучател на банката Ники трейд. На 7 април съдия Иванова обясни, че оригиналите на споменатите кредитни досиета не са открити в Централния държавен архив, в БНБ или в Агенцията за държавните вземания. От последното ведомство, което се занимава и с разпродажба на активите на фалиралите банки, са обяснили, че част от архива на МБИР е иззет от Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), за което са съставени приемно-предавателни протоколи. В резултат на проведеното издирване съдия Иванова ще поиска от НСБОП справка за съхраняваните при тях документи на МБИР. Ако оригиналните досиета на двете фирми са сред тях, те ще бъдат предоставени на съда още на следващото заседание по делото на 23 септември 2003-а. Ако те не бъдат открити, прокуратурата ще остане с пръст в уста, обвиненията й, отнасящи се до кредитите на Компакт холдинг, ще отпаднат. Това ще означава, че на 23 септември след разпита на последния свидетел по делото ще започне изслушването на заключителните думи на подсъдимите, пледоариите на адвокатите им и на обвинението. Ако оригиналите на кредитните досиета бъдат открити, но се установи, че не се различават от копията, с които разполага съдът, също има шанс да се стигне до приключване на делото. Забавяне в процедурата може да има, ако бъдат открити съществени противоречия между оригиналите и документите, които са включени в делото. При това положение ще е необходимо вещите лица да променят изготвените вече счетоводни експертизи. Което ще означава поредно отлагане на делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във