Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Бойко остана неразбран за МВФ

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прибързано предписа лечебната рецепта за България: "Да вземем 5-6 млрд. заем от МВФ!" На консултациите между партиите в Народното събрание той дори заяви, че другите партии не са се противопоставили на това предложение.


"Вече е нужно да се говори с МВФ - следващото управление, вероятно служебното правителство, да има мандат, с общ консенсус, да преговаря с Фонда. И да можем да изтеглим 5-6 млрд. лв., за да има с какво да се разплащаме - коментира Борисов. - МВФ трябва да направи "експертиза, която да успокои държавата", добави той.


След тази силна доказателствена част защо ни е нужен Фондът, Борисов изведе и лозунга: "ГЕРБ или МВФ!"


Прегръдката с МВФ е новото кредо на топгербера. "БАНКЕРЪ", който е споделял незначителна част от финансово-икономическите идеи на тандема "Борисов - Дянков", реши все пак да потърси елементи на здрава логика в желанието за дружба с МВФ.


Фондът реагира незабавно и изрази готовност да подкрепи България

която е засегната от банкова криза, но същевременно обяви, че финансовият сектор на страната е "добре капитализиран". "МВФ има готовност да помогне на България", увери пред АФП говорителка на институцията, без да уточни дали помощта би била финансова или просто техническа.


Икономическите анализатори у нас са разделени по темата: нужно ли ни е предпазно споразумение с МВФ. Според някои от тях подобна стъпка ще разруши доверието в страната, а други смятат, че то ще изиграе ролята на "усмирителна риза" за политиците в подкрепа на банковата система. Фондът на няколко пъти вече предлага предпазно споразумение на страната, но всички български правителства досега го отказваха.


Първият лакмус за настроенията в страната, който решихме да използваме, бяха доста по-добрите резултати на нашата северна съседка Румъния, която още от началото на кризата върви гушната с експертите от Вашингтон. През 2009 г. Румъния сключи двегодишно стендбай споразумение с МВФ, Европейския съюз и Световната банка в размер на 20 млрд. евро, след изтичането му през 2011 г. Букурещ подписа ново споразумение от предпазен тип също за две години на стойност 5 млрд. евро, а третият пореден подпис беше поставен в края на миналата година - отново за две години.


"Тигърът от Източна Европа се събужда". Под това заглавие в. "Адевърул" неотдавна публикува интервю на румънския премиер Виктор Понта за американския телевизионен канал CNBC. Румънската икономика отбелязва най-добрия темп на растеж в ЕС и страната е готова да се присъедини към еврозоната въпреки тревогите, че няма напредък заради корупцията и липсата на структурни реформи, посочва румънският премиер. Румъния е решена да сътрудничи в реформите на своите международни кредитори, които подкрепиха страната по времето на финансовата криза, каза Понта. Румъния трябва да бъде напълно подготвена да влезе в еврозоната от гледна точка на икономическа статистика, инфлация и работна сила, защото мисля, че еврозоната няма нужда от още един слаб играч, отбеляза румънският премиер.


Ние не само че нямаме споразумения с Фонда, но и на база членството ни там мисиите му непрекъснато ни досаждат с критики, и то точно за реформи в секторите, където Букурещ е далеч пред нас. Ето, след последната си мисия у нас в средата на този месец ръководителят на фонда за България Мишел Шанън в София препоръча на правителството да свие бюджетните разходи и да се предпази от харченето на бюджетните буфери. МВФ критикува управляващите за укриването на информация за дълговете на предприятията в енергийния сектор. "Информация за тези условни задължения трябва да се посочва в държавния бюджет в специална част за фискалните рискове", пише в официалното становище на влиятелната институция. А най-големите рискове идват от отказа на политиците да извършат необходимите реформи. След като в началото на годината определи, че потенциалът на българската икономика е за ръст от 1.6% спрямо реализирания 0.9% през миналата година, Фондът продължава да е позитивен в прогнозата си за страната. Основание за това му дават очакванията за засилване на потреблението на вътрешния пазар и скоростта, с която се усвояват средствата от европейските фондове. За да се запази благотворното им влияние върху икономиката, МВФ препоръчва на правителството да изплати всички суми, дължими за съфинансиране на започнати проекти по линия на Европейския съюз. Трябва да се работи и с Европейската комисия, за да не се допуска замразяването на средства, и да се подсигури ритмичното изпращане на парични траншове по програмите, става ясно от становището на институцията. Накрая е разочароващото: "Ускореният растеж, създаването на работни места и изравняването на доходите с тези в страните от ЕС ще изискват много по-бърз прогрес в преодоляване на сковаността на институциите по отношение на структурните реформи." И още: "Ключови са усилията за укрепване на човешкия капитал, подобряване на инфраструктурата, повишаване на условията за правене на бизнес и намаляване на корупцията и връзкарството, включително чрез действията на независимите регулаторни органи, с извършването на одити, както и с мерки, които да наложат върховенството на закона."


При тази очертала се пропаст в развитието на двете съседни държави попитахме финансиста Емил Хърсев на прав път ли сме, като страним от кредитните линии на МВФ. Хърсев каза за "БАНКЕРЪ", че не можем да говорим за румънско икономическо чудо и че резултатите им са с една идея по-добри от нашите, с изключение на инвестициите, където ни водят с много. Той е твърд в позицията си, че нямаме нужда от каквото и да било споразумение с МВФ - било то стендбай или предпазно. "Членството ни в МВФ е необходимо и достатъчно условие, повече нищо не ни трябва". Запитан какво щяхме да правим, ако банковата буря се беше разразила доста по-силно и ни трябваше свеж ресурс, Хърсев каза, че


Фондът няма механизъм за отпускане на спешни пари

и процедурата трае минимум два месеца. "Пък и тези споразумения - като румънските, не са безплатни - по две линии. От една страна, това са купища пари, които трябва да извадим, а от друга - политиката на МВФ няма да ни е полезна", каза той. Хърсев смята, че стандартът на реформите, които МВФ предлага, не се вписва по никакъв начин в профила на страната ни. "Тези реформи са унифицирани за развиващи се страни от третия свят, а не за нас", каза той.


Запитан все пак за румънско-мевефейските споразумения, Хърсев поясни: "Румъния има плаващ курс, именно затова през годините на кризата беше нужно МВФ да стои до нея със стендбай споразумение, за да бъде подкрепено тихото плаване на леята без сътресения". При нашия валутен борд такава патерица не била необходима.


"Не ни трябва стандартен нашийник, след който да ни пердашат по задницата и да ни подвикват: "Тичай, защото ми се струваш малко дебел", завърши в характерния си стил Хърсев.


"Едно от най-големите постижения на България бе да се измъкне от опеката на МВФ, защото тази институция няма безупречна репутация в годините на прехода. Тя ни диктува редица решения и политики, които не бяха ресурсно обезпечени и нанесоха значителни поражения. Да се кани МВФ в ефир днес само по себе си е дестабилизиращо действие, наливащо "допълнително" масло в огъня. Разбирам, че сме в предизборна обстановка, но


има граници на политическото говорене

- там, където започва националната сигурност и интересите на хората. Нали същите хора, ако утре са в правителството, ще бъдат първите, които ще съжалят за "идването на МВФ". Така подкрепи Хърсев икономистът Илиян Василев.


Проблемът на България не е в липсата на възможност да заеме допълнителен дълг, за да покрие текущи финансови нужди, а в липсата на реформи и реформатори. Спирам дотук по темата - но думата МВФ в България просто трябва да се забрави, казва експертът.


Въпросът обаче остава - според Фонда отказът на политиците ни да пристъпят към необходимите реформи създава най-големи рискове за България. Затова потърсихме мнението и на други известни финансисти. Нито сме загинали, нито имаме нужда да викаме Международния валутен фонд (МВФ) сега. Това каза финансистът проф. Христина Вучева. Според нея, ако това е необходимо, Европейският съюз ще ни препоръча да предприемем подобни мерки.


Това, което говореше господин Борисов, че веднага трябва да се затичаме и да сключим заем за 5 млрд. с МВФ, е абсолютно неприемливо и ненужно, каза икономистът Ивайло Калфин, бивш евродепутат. "Ние си спомняме отпреди няколко години още как МВФ, когато започне програма, на практика той поема управлението на държавата. Това нещо не е допустимо в България да се случва", допълни той.


Анализаторът Георги Ангелов е "центрист" по темата. Той напомни, че ако хората не вярват на местното правителство и на местните институции, една сериозна външна подкрепа може да възстанови доверието, показвайки, че страната има достъп до ресурси и премахвайки всякакви спекулации относно стабилността. "Трябва ли България да извика МВФ?", пита той. И отговаря: "Все още е рано да се каже. МВФ е крайният вариант, към който можем да се обърнем, голямата базука, която може да отстреля банковата паника. Примерът с Латвия показва, че този вариант не е толкова лош - все пак Латвия не просто излезе успешно от кризата, но и успя да влезе в еврозоната."


В България се върна недоверието. Липсата на доверие се проявява не само в политическата класа, а и в банковия сектор, в икономиката, в социалния ни живот. Така че причината за паниката не е икономическа, а чисто психологическа. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов. Според него най-важната задача пред служебното правителство ще бъде да започне преговори с МВФ за сключване на споразумение. Целта би била предпазна - за успокояване на напрежението в банковия сектор. В замяна България трябва да се ангажира да направи важните и отдавна чакани реформи в икономиката, категоричен е той. Това може да е плавен преход от валутния борд към преминаването към еврозоната и приемането на еврото, за да се събуди икономиката и да се насърчи по-ускорен растеж. Гълъбинов обясни, че при това положение Европейската централна банка ще може да се намеси при евентуални последващи сътресения.


Никой от анкетираните обаче не пожела да коментира дали пък МВФ не може да подпомогне заедно с Брюксел на страната ни да се сложи намордник срещу политическото безумие и корупцията.


 


Бившият финансов министър Милен Велчев



Фондът е допълнителен аргумент за реформи


През последните поне осем-девет години загубихме желанието, а и възможностите за провеждане на реформи. Ако ме питате за бъдещата роля на МВФ за България, бих казал следното: България има нужда и ще спечели от разговори с МВФ, въпреки че в момента нямаме нужда от споразумение. Но очевидно политиците и отляво, и отдясно не желаят или нямат готовност за извършване на някои непопулярни реформи. Ако такова се появи, ролята на МВФ може да бъде ключова. Става дума за това да ни посъветват и да дадат сила на политиците да направят това, което знаят, че е правилно. Не става дума за тил и оправдание. Когато бях финансов министър, не съм гледал на МВФ като на оправдание, а като на необходим допълнителен аргумент за преодоляване на скептицизма на избирателите. В крайна сметка проведохме непопулярни мерки, които фондът изискваше и реализирахме непрекъснат икономически растеж от 5-6 % годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във