Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЗАТЯГА ГАЙКИТЕ НА БАНКИТЕ

Това, което МВФ настояваше да се случи в българския банков сектор, вече се случи. На 20 май 2004 г. управителният съвет на БНБ взе решение от 1 юли банките да заделят като задължителни минимални резерви (ЗМР) 4% от средствата, които са привлекли за срок над две години. Както и досега, кредитните институции ще продължат да заделят като ЗМР-та 8% от всички средства, които са привлекли за срок под две години. Новите изисквания няма да важат само за междубанковите депозити, за сделките по предоставяне на краткосрочни заеми срещу залог на ценни книжа, които банките извършват помежду си на паричния пазар, както и за подчинения срочен дълг и други хибридни инструменти, включвани в капитала на банките.Когато обаче те вземат кредитни линии от чужбина или емитират облигации със срок на погасяване над две години, от получените суми ще се заделят 4% за ЗМР. С други думи, например Райфайзенбанк (България), която през седмицата се похвали, че е договорила получаването на заем от 50 млн. евро от консорциум от чуждестранни банки, ще трябва да отдели левовата равностойност на 2 млн. евро, които да блокира по сметката си в БНБ. Чудо голямо ще кажат повечето хора! Но мерките, които на 20 май УС на БНБ взе решение да приложи, са чудо, и то наистина голямо, тъй като то ще се отрази на всички онези граждани и фирми, които разчитат да получат заеми от търговските банки. Защо ли? Ами тъй като за парите, които държат в БНБ, кредитните институции не получават лихви. Всеки лев, който те са блокирали като задължителен минимален резерв, не им носи доход, а в същото време банките плащат лихви на лицата, от които са привлекли тези пари - т.е. правят разходи. И като теглят чертата, излиза, че поддържането на по-голям размер ЗМР-та им носи загуби. За да я покрият, кредитните институции ще трябва да извлекат по-големи печалби от другите си активи - най-вече от кредитите, които формират над 50% от общото балансово число на банковата ни система и са източник на над 80% от доходите й. И какво излиза, че за да компенсират допълнителните разходи, предизвикани от новите изисквания на БНБ, кредитните институции най-малкото ще спрат да намаляват лихвите по заемите, а дори могат и да ги увеличат с половин-един процентен пункт. Е, кой страда от това? Клиентът!Защо БНБ така драстично затяга гайките на кредитните институции ще попитат гражданите? Увеличението на ЗМР-тата е част от общия пакет мерки, които под натиска на мисията на МВФ правителството и БНБ се съгласиха да предприемат. Освен увеличаването на ЗМР-тата те включват намаляването на разходната част на бюджета с 300 млн. лв., изтеглянето на всички държавни пари - около 500 млн. лв., от частните банки и въвеждането на по-строги ограничения за отпускането на кредити. Крайната цел на всички тези мероприятия е да се намали потребителското търсене на вносни стоки, да се свие вносът и по този начин да се намали дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. В края на 2003 г. този дефицит е 8.7% от брутния вътрешен продукт. Според анализите на МВФ, а и на други чуждестранни експерти този размер на дефицита по текущата сметка е опасен за финансовата стабилност на България. Той показва, че от страната изтичат значителни количества валута за внос на стоки и това в един момент може да доведе до рязко намаляване на валутния резерв и до срив на Валутния борд. За да бъде избегната тази опасност, МВФ постави като условие за сключването на предпазно споразумение с българското правителство да бъдат взети мерки за намаляване на потреблението и на потребителските кредити. Решението на УС на БНБ от 20 май не е най-крайната мярка за изпълнение на поетите към Фонда ангажименти. Все пак то ще доведе до увеличаването на задължителните минимални резерви общо с не повече от 50 млн. лева. Много по-драстично обаче е изискването до началото на есента на 2004-а правителството и държавните ведомства да изтеглят всичките си депозити в банките. До момента Министерството на финансите, Фондът за гаратниране на влоговете и БКК са закрили свои депозити за около 300 млн. лева. Предстои до края на септември трите институции да изтеглят още 100 млн. лева. От банките ще бъдат извадени и парите, получени от предприсъединителните фондове на ЕС, които са около 300 млн. евро. С други думи, до края на лятото от кредитните институции ще излязат общо около 900 млн. лева. Което означава, че с толкова пари ще бъде намален потенциалът на банките за отпускане на заеми. Като допълнителна мярка за намаляване на ръста в кредитирането от началото на октомври 2004 г. банките вече няма да могат да намаляват размера на задължителните си минимални резерви с пълния обем от парите, които държат на каса. Това ще може да става с половината от размера им, което ще принуди кредитните институции да държат допълнително средства по безлихвените си сметки в БНБ, вместо да отпускат с тях заеми. Ако и това не доведе до намаляване на ръста в кредитирането, размерът на ЗМР-тата по привлечените средства над две години ще бъде увеличен на 8%, а банките въобще ще бъдат лишени от възможността да намаляват ЗМР-тата си с парите, които държат на каса. Според някои банкови експерти всички тези мерки едва ли ще доведат до чувствително намаляване на ръста в кредитирането. Причината е, че гладът за заеми е толкова голям, че дори и лихвите, и таксите, и комисионите по кредитите да се покачат, търсенето на заеми няма да намалее. И докато има кой да взема, ще има и кой да дава. Банките обаче ще завишат изискванията си към своите клиенти, за да намалят риска от просрочване и неплащане на отпуснатите заеми. Някои кредитни институции дори вече са започнали да преоценяват платежоспособността на гражданите от различните съсловия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във