Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ УПРАВЛЯВА ДЕПОЗИТИ ЗА 1.3 МЛРД. ЛЕВА

НИСКИТЕ ЛИХВИ ПЪЛНЯТ БЮДЖЕТА

БНБ се е превърнала в хранилище на мегадепозити. Тя управлява авоарите на Министерството на финансите, НОИ, Националната здравноосигурителна каса и други бюджетни институции и държавни фирми. В момента равностойността на тези средства в национална валута е около 2.7 млрд. лева. По-голямата част от тях - около 1.3 млрд. лв., са разпределени по срочни депозити. Но лихвите, плащани от БНБ, са много по-малки от тези, които дават търговските банки, а това не устройва някои от нейните партньори.
Служителите в Централната банка не желаят да дадат точна информация за това, коя институция какви средства съхранява по депозити там. Но в.БАНКЕРЪ научи, че Министерството на финансите разполага с около 325 млн. лв., с близо 50 млн. евро, с над 20 млн. щ. долара и още толкова специални права на тираж, които е разпределило в едноседмични и едномесечни депозити в Централната банка. Годишната капитализирана лихва, която БНБ плаща от 1 януари 2001 г. на финансовото ведомство по едноседмичните депозити в левове и в евро е 0.6554%, а по месечните - 1.024 процента. За депозитите в щатски долари тези лихви съответно са 1.1534 и 1.8022 процента. В същото време лихвата, която дават банките по месечните левови депозити, варира между 2.75 и 4.5 процента.
Министерството на финансите обаче не се интересува от размера на доходите, които получава от депозитите си в БНБ. Причината е, че колкото по-висока лихва дава Централната банка, толкова по-малко е превишението на приходите над разходите й, което тя внася директно в републиканския бюджет. А на министъра на финансите му е все едно как ще си взема парите от БНБ - дали като лихви по депозити, или като положителен резултат от работата й. Предпочитанията дори са на страната на втората възможност, защото ако БНБ вдигне лихвите по депозитите, от това ще се възползват и други нейни клиенти, макар и повечето от тях да са свързани с държавата.
Един от тези големи клиенти на БНБ е Банковата консолидационна компания, която през ноември 2000 г. остави на тримесечен депозит в Централния трезор 345 млн. евро (около 680 млн. лв.) - по-голямата част от парите, които получи от продажбата на БУЛБАНК от УниКредито Италиано и Алианц. След изтичането на споменатия срок депозитът е подновен. На 6 април 2001 г. общото събрание на БКК пък реши да раздаде дивидент от 456.7 млн. лв., но преди това консолидационната компания бе задължена да плати корпоративно подоходен данък в размер на 167 млн. лева. Тези суми тя трябваше да изтегли от депозита си в БНБ. Ако се съди по намалението му, засега БКК е платила само дължимите данъци и очевидно не бърза да превежда полагащия се дивидент на своите акционери. Това личи от размера на депозита й в БНБ, който е намалял само със 167 млн. лева и към средата на април е 513 млн. лева. Лихвата, която Банковата консолидационна компания получава за този депозит от БНБ, е 2% на годишна база, а ако беше предоставила същата сума на някоя търговска банка, щеше да вземе два пъти и половина по-висока лихва. Само че тогава ще възникне въпросът защо парите са в една, а не в друга банка. Кой е лобирал, за да бъдат те там и колко губи държавата от това.
За разлика от ведомството на Муравей Радев, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която също държи парите си в БНБ, е заинтересована да получава по-високи лихви. В средата на април 2001-а тя държи на тримесечни и шестмесечни депозити в БНБ 175 млн. лв. и около 10 млн. евро (19.6 млн. лева). Доходността, която й носят тримесечните депозити, е 1.28% годишно, а шестмесечните - 1.6 процента. В същото време търговските банки биха й предложили до 6% лихва по шестмесечните депозити.
Служители на БНБ и на Министерството на финансите довериха пред в.БАНКЕРЪ, че в скоро време касата ще изтегли депозитите си от Централната банка и ще ги повери на няколко големи кредитни институции. Чиновниците във ведомството на Муравей Радев не са очаровани от подобна перспектива, тъй като изваждането на средствата на НЗОК от БНБ ще намали превишението на приходите на Централната банка над разходите й, а оттам и вноската в бюджета ще намалее.

Facebook logo
Бъдете с нас и във