Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ СВАЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА ВЪРХУ ТРИМЕСЕЧНИТЕ ЗЛАТНИ ДЕПОЗИТИ

Енигматичният блясък на златото вече три хилядолетия омагьосва финансистите. И въпреки че през последните четиридесетина години жълтият метал загуби позициите си на световна резервна валута, той продължава да играе ролята на стратегически резерв и на последно убежище при икономически и политически кризи.Терористичните удари срещу Световния търговски център в Ню Йорк и срещу Пентагона (от 11 септември 2001 г.) припомниха на инвеститорите каква е истинската цена на златото. Паниката принуди американците да разпродадат бързо обезценяващите се корпоративни ценни книжа и да инвестират в кюлчета и в монети от жълтия метал. Лондонската метална борса моментално регистрира повишения интерес - цената на тройунция злато се покачи от 271.4 щ. долара (на 11 септември) до 292.85 щ. долара (на 5 октомври). Поскъпването - с 8% за по-малко от месец, донесе значителни печалби на инвеститорите, закупили злато преди ударите. Но златната треска бързо отмина и в края на ноември цените на Лондонската борса се върнаха на нивата от 273 щ. долара за една тройунция. Банките с по-големи резерви в жълтия метал пък направиха всичко възможно, за да ограничат влиянието на резките промени на цените върху златните си депозити.БНБ, която притежава около 40 т от ценния металсъщо предприе предпазлива политика при управлението на златните си резерви. Малко хора в България знаят, че веднага след терористичната атака срещу САЩ управление Емисионно на Централната банка преоформи всичките си златни депозити (общо 8 т) в чуждестранни банки, като намали срока им от три на един месец. И това ограничение се запази, докато международните финансови пазари не се успокоиха. Рестрикцията бе свалена едва на 16 януари 2002 г., когато управление Емисионно отново започна да инвестира 20% от златото си в тримесечни депозити, които държи в десетина големи чуждестранни банки. Тези депозити са една от малкото инвестиции в злато, от които БНБ получава някакъв доход - 0.5% годишно. По-голямата част (около 32 т) от златния резерв на Централната банка стои на съхранение в трезорите й и не носи никакви приходи. В балансите на управление Емисионно той е заприходен по цена от 500 лв. за една тройунция, а общата му балансова стойност е над 642.49 млн. лв. (около 284.3 млн. щ. долара). Ако това злато бъде продадено в рамките на един месец при сегашната средна борсова цена от 278 щ. долара за тройунция (това се равнява на 628.30 лв. при курс от 2.26 лв. за 1 щ. долар), то ще донесе на БНБ приход от над 357.2 млн. щ. долара (или повече от 807.3 млн. лева.). От инвестирането на тези средства в първокласни чуждестранни държавни ценни книжа или в банкови депозити във валутния резерв ще влизат не по-малко от 2% годишна лихва - общо около 7.2 млн. щ. долара.Но управителят на БНБСветослав Гаврийски не дава дума да се издума за продажба на златото. Според него, това е политически въпрос и решение за подобна операция може да вземе само парламентът. Гуверньорът е на мнение, че България трябва да запази златото си като стратегически резерв срещу непредвидени сътресения на международните пазари. И кризата от 11 септември 2001 г. само потвърждава думите му. Освен това всяка продажба на жълтия метал ще изложи Централната банка на яростни критики и обвинения в недалновидност за сключената сделка, независимо от това, дали операцията е изгодна, или не. Точно това се случи, когато през юни 2000 г. БНБ продаде на Креди Суис Фърст Бостън около 55 хил. златни монети (тежащи близо 400 кг). Сделката разбуни медийните страсти, като различни познавачи - със и без кавички, се възползваха от случая да я заклеймят на страниците на някои всекидневници. Обвиненията бяха, че сред монетите имало ценни екземпляри - златни столевки от 1912 г. с лика на цар Фердинанд (известни като фердинанди), за които можело да се вземат много повече пари, ако били продадени поединично. Оказа се обаче, че въпросните монети не само не са били оригинали, а обикновени имитации (точният термин е реплики) от шейсетте години. Но купувачите са били уведомени за това обстоятелство.По този повод управителят на БНБ Мартин Заимов поясни, че по-голямата част от продадените златни пари са турски лири, френски франкове (наполеони), руски и арабски монети и др., които не представляват интерес за нумизматичния пазар, тъй като са сечени в милионни тиражи. Централната банка ги е изкупувала от гражданите до 1992 г. по цени, малко по-ниски от текущите цени на златото. Любопитното обстоятелство, което не се знае от обществеността, е, че съхраняването на монетите е носело на националната ни банка само разходи. Затова управителният съвет на БНБ решава да ги продаде. Оферти за покупката им подават Ю Би Ес (UBS), Ен. Ем. Ротшилд (N.M.Rothschild), Дойче Банк (Deutsche Bank) и българският Монетен двор.Офертата на Монетен дворе приета за най-добра и с него - през юни 2000 г., е сключен договор. За да изкупи монетите, той е финансиран от Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), след което й ги прехвърля. Нашата Централната банка пък получава от купувача около 9 млн. г. марки (цената на златото в монетите плюс значителна надбавка), които и досега й носят приходи от лихви.Ако се вярва на прогнозите на големите чуждестранни банки, до средата на 2002 г. условията на международните пазари ще са благоприятни за продажба на злато. Анализаторите на тези банки и на компаниите, които всекидневно търгуват на Лондонската метална борса, смятат, че до края на април цените на жълтия метал постепенно ще се покачат до 310 щ. долара за тройунция. След това за около месец златото ще поевтинее до 279 щ. долара, но до края на юни отново ще поскъпне, и то много рязко - до 319 щ. долара за тройунция. Прогнозите са съобразени и с обстоятелството, че от февруари до края на юни 2002 г. централните банки на Белгия и на Великобритания ще изнесат на пазара повече от 60 т от златните си резерви. Продажбите ще бъдат осъществени на търгове, а количеството жълт метал, предложено на тях, се вписва в квотата от 400 т, която държавите, подписали през 1999 г. Вашингтонското златно споразумение, имат право да предлагат на пазара всяка година. Извън страните, подписали това споразумение - САЩ, Канада и държавите от Европейския съюз, от време на време злато продават и Аржентина, Уругвай, Беларус и Бразилия. Обикновено те пласират между 15 и 25 т годишно от жълтия метал, без това да се отрази на борсовата му цена. В случай че България продаде част от златото си на малки партиди и предварително уведоми за това международната финансова общност, тези сделки няма да повлияят на пазара и БНБ би могла да вземе много добра цена за кюлчетата, които в момента лежат в трезора й, без да носят доход. След всичко написано дотук въпросът е: трябва ли депутатите да дадат мандат на БНБ да продаде част от златния си резерв при настъпването на благоприятни за целта условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във