Банкеръ Daily

Финансов дневник

БНБ: Спрямо пет банки са приложени надзорни мерки през миналата година

През 2017 г. спрямо пет банки са приложени надзорни мерки, свързани с нарушения на регулаторната надзорна рамка. Спрямо други две банки са отправени надзорни предписания, свързани с отстраняване на слабости в дейността. Това се казва в отчета на Българската народна банка (БНБ) за 2017 г., внесен в Народното събрание.

През миналата година са приключени и започнати общо 14 надзорни инспекции на банки, фокусирани главно върху действащите процеси и системи за управление на конкретни рискове.

Към 31 декември 2017 г. банковата система отчете печалба в размер на 1.150 млрд. лв. като доближи най-високите равнища в исторически план. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор достигна 72.4 млрд. лв., отбелязвайки прираст от 6.1% на годишна база. Динамиката на банковия кредит за неправителствения сектор бе възходяща (годишен растеж от 4.7% в края на 2017 г.) и отра зяваше благоприятната макроикономическа среда, плавното понижение на лихвените проценти по кредитите, както и усвояването на средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, отчита централната банка.

 

РЕЗЮМЕ:

Глобалната икономическа активност продължи да се повишава през 2017 г., като растежът на световната икономика в реално изражение дос- тигна 3.7% при 3.2% през 2016 г. В развитите икономики се наблюдаваше по- значително ускоряване на растежа, докато при икономиките с нововъзник- ващи пазари и в развиващите се страни икономическата активност про- дължи да се възстановява. На международните пазари цените на основните суровини нараснаха поради наблюдаваното свиване на свръхпредлагането, а цените на храните слабо се понижиха. Глобалната инфлация се повиши незначително до 2.1% в края на 2017 г. при 2.0% в края на 2016 г. В развитите държави инфлацията се повиши до 1.6% (при 1.1% в края на 2016 г.), а в развиващите се страни възлезе на 3.3% (3.2% през декември 2016 г.).

В еврозоната икономическият растеж се ускори до 2.4% (1.8% за 2016 г.) с основен положителен принос на частното потребление, инвестициите в основен капитал и в по-малка степен на положителното салдо на нетния износ. Инфлацията в еврозоната се повиши до 1.4% на годишна база в края на 2017 г. (1.1% през декември 2016 г.), като базисната инфлация (без храни, енергийни продукти, алкохолни напитки и тютюневи изделия) остана на ниво от 0.9%. Паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) продължи да бъде насочена към поддържане на благоприятна среда за финан- сиране с оглед постигане на средносрочната цел за инфлацията. През 2017 г. лихвените проценти на ЕЦБ при основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение бяха оставени без промяна на нива съответно от 0.00%, 0.25% и -0.40%. Нетният месечен обем на покупките на ценни книжа по разширената програма на ЕЦБ за заку- пуване на активи (Asset Purchase Programme, APP) бе запазен на 80 млрд. евро до края на март, след което бе понижен на 60 млрд. евро.

В САЩ темпът на реалния икономически растеж възлезе на 2.3%, ускорявайки се спрямо 2016 г. (1.5%) при значителен положителен принос на част- ните инвестиции. Инфлацията, измерена с индекса на потребителските цени, се запази на ниво от 2.1% в края на 2017 г. Равнището на безработица в края на годината бе 4.1%. С продължаващото подобряване през годината на данните за икономиката на САЩ Федералният резерв повиши целевия коридор на лихвения процент по федералните фондове на три стъпки с по 25 базисни точки и в края на 2017 г. бе достигнат интервалът 1.25–1.50%. От октомври 2017 г. Федералният резерв започна постепенно да намалява реинвестираната част от средствата, които получава при падеж на ДЦК и ипотечни облигации от портфейла си.

При благоприятна международна конюнктура през 2017 г. динамиката на международните финансови пазари се характеризираше с ниска колебливост на цените на акциите и облигациите, търгувани на пазарите в развитите държави. Важни фактори, които влияеха върху динамиката на финансовите пазари, бяха неяснотата относно обхвата и вероятността за провежда- нето на данъчна реформа в САЩ, политическата несигурност около президентските избори във Франция, както и геополитическото напрежение между САЩ и Северна Корея. На финансовите пазари в еврозоната в края на 2017 г. всички ДЦК на Германия със срок до падеж, по-малък от 6 години, се търгуваха при отрицателна доходност, а спредовете на доходност на ДЦК Българска народна банка на т.нар. периферни държави от еврозоната спрямо бенчмарковите ДЦК на Германия се свиха значително през 2017 г.

През 2017 г. икономическият растеж в България възлезе на 3.6% при 3.9% през 2016  г. Основен положителен принос за растежа имаше частното потребление, а приносът на нетния износ бе отрицателен. Важен фактор за високия растеж на потреблението в реално изражение беше увеличението на разполагаемия доход на домакинствата при повишаваща се заетост и заплати и понижаващо се равнище на безработица. Отрицателният принос на нетния износ на стоки и услуги за растежа бе следствие на по-високия темп на растеж на вноса (със 7.2%), определян от значителното нарастване на вътрешното търсене. Износът в реално изражение нарасна с 4.0%. Инвестициите в основен капитал се увеличиха с 3.8% в реално изражение, което изцяло се дължеше на частните инвестиции, докато правителствените инвестиции продължиха да се намаляват.

Годишната инфлация възлезе на 1.8% към декември 2017 г. (-0.5% към декември 2016 г.) под влиянието на външни и вътрешни фактори – повишения на международните цени на петрола и основните суровини, нарастване на вносните цени на храните, увеличение на административно определя- ните цени на някои стоки и услуги и на акцизната ставка върху тютюневите изделия. През 2017 г. динамиката на паричните агрегати продължи да се определя от запазващия се значителен приток на привлечени средства от резиденти в банковата система. Темпът на нарастване на широкия паричен агрегат М3 остана сравнително висок и към декември на годишна база възлезе на 7.7% (7.6% в края на 2016 г.). Към декември 2017 г. общият размер на депозитите на неправителствения сектор в банковата система достигна 72.4 млрд. лв., отбелязвайки на годишна база прираст с 6.1% (7.0% в края на 2016 г.). Динамиката на банковия кредит за неправителствения сектор също бе възхо- дяща (4.7% годишен растеж в края на 2017 г.) и отразяваше благоприятната макроикономическа среда, плавното понижение на лихвените проценти по кредитите, както и усвояването на средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

През годината динамиката на индекса ЛЕОНИА/ЛЕОНИА Плюс, който отчита реални сделки с необезпечени депозити в левове на междубанковия овърнайт пазар, бе колеблива поради малкия брой и ниския обем на сделките. През четвъртото тримесечие на 2017  г. се наблюдаваше по-съществено понижение на индекса, както и увеличение в обема на сключените сделки, за което повлия понижението на лихвения процент на БНБ по свръхрезервите на банките, в сила от октомври 2017 г.

През 2017 г. излишъкът по КФП възлезе на 845.6 млн. лв. (0.9% от БВП). Постигнатото бюджетно салдо бе значително над целта, заложена в програмата на правителството (-1330 млн. лв. дефицит) в резултат главно на доброто изпълнение на данъчните приходи и по-ниските капиталови разходи. През 2017 г. правителството следваше политика на намаляване на държавния дълг, като съотношението „държавен дълг/БВП“ спадна на 25.4% в края на 2017 г. (при 29.0% в края на 2016 г.).

Българската народна банка (БНБ) провежда своята политика, отчитайки динамиката и тенденциите в международната конюнктура и процесите в развитието на националната икономика. В съответствие с изискванията на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и използвайки ефективно целия си потенциал и възможности за въздействие, БНБ следва основната си цел – да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица. В края на 2017 г. с промени в ЗБНБ, Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Закона за платежните услуги и платеж- ните системи (ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.) на Управителния съвет бяха възложени компетенции за прилагане на надзорни мерки и мерки за ранна намеса, както и за даване на одобрения, разрешения и съгласия, свързани с банковия и платежния надзор, които преди това бяха в правомощията на съответните подуправители.

В отчета са представени дейностите по изпълнение на функциите и задачите на БНБ, възложени ѝ по закон, както и изпълнението и на други дейности на БНБ, свързани или подпомагащи изпълнението на основните ѝ функции и задачи. Представени са също отчет за изпълнение на бюджета на БНБ за 2017 г., консолидиран финансов отчет към 31 декември 2017 г. (оди- тиран). Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗБНБ е представена информация относно решения, приети от Управителния съвет на БНБ през 2017 г.

През 2017 г. БНБ продължи консервативната си политика по отношение управлението на брутните международни валутни резерви. От началото на годината влязоха в сила нови ограничения за максимална индивидуална кредитна експозиция към банките – контрагенти на БНБ, като допусти- мата експозиция бе намалена с по 1% от пазарната стойност на валутните резерви за всяка от петте рискови групи банки – контрагенти на БНБ. За постигането на основните цели при управлението на международните валутни резерви, а именно – висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължава да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на държавите от т.нар. ядро на еврозоната. През годината кредитното качество на инвестициите бе поддържано високо и към края ù 67% от валутните резерви представляваха активи с дългосрочен кредитен рейтинг ААА. Всички активи отговаряха на строго определени изисквания за ликвидност и в края на 2017 г. делът на финансо- вите инструменти с най-висока степен на ликвидност възлизаше на 48%.

Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2017 г. възлезе на 22 708 млн. евро, което спрямо края на 2016 г. пред- ставлява понижение със 167 млн. евро (с 1%). Основните фактори, оказ- ващи влияние върху промяната в пазарната стойност на активите, бяха доходът от управление на активите, доходът от валутните преоценки и ефектът от външните парични потоци. Нетният доход от управлението на международните валутни резерви за 2017 г. е -73.02 млн. евро, което пред- ставлява -0.33% обща доходност за 2017 г. По компоненти нетният доход включва доход от инвестирането на брутните международни валутни резерви в оригинална валута, който е отрицателен в размер на -74.16 млн. евро вследствие главно на отрицателните лихвени нива и на повишилата се доходност на деноминираните в евро облигации, което от своя страна допринася за понижението в цените на ценните книжа от портфейла на БНБ; доход от валутен дисбаланс, който се дължи почти изцяло на промяна в цената на монетарното злато в евро и беше в размер на -16.90 млн. евро; и нетен финансов резултат по пасивите, който е положителен в размер на 18.04 млн. евро в резултат от въведената от началото на януари 2016 г. нова политика за начисляване на лихви по свръхрезервите на банките в БНБ и отрицателните пазарни лихвени проценти, които се начисляват по сал- дата на сметките на другите клиенти.

Съгласно ЗБНБ Българската народна банка отговаря за организирането, поддържането и развитието на платежните системи в страната, като съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми и осъществява надзор върху тях. През 2017 г. БНБ участваше в изготвянето на проекта на новия Закон за платежните услуги и платеж- ните системи (ЗПУПС), с който в българското законодателство се въвеж- дат изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. (Втората директива) за платежните услуги във вътрешния пазар и се актуализира нормативната уредба в областта на платежните услуги.

БНБ е оператор на две основни платежни системи: Системата за бру- тен сетълмент в реално време (РИНГС), която през 2017 г. е обработила 81.9% от стойността на извършените плащания в страната и 0.5% от общия брой на плащанията в левове, подадени към платежните системи в страната, и националния системен компонент на Трансевропейската авто- матизирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни пре- води в евро (ТАРГЕТ2-БНБ), извършените плащания през който нарастват по брой с 6.8%, а по стойност с 1.4% спрямо 2016 г.

Съгласно ЗБНБ и ЗПУПС БНБ регулира и осъществява надзор върху дей- ността на операторите на платежни системи, на доставчиците на пла- тежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. През 2017 г. БНБ издаде един лиценз и три отказа за лиценз за извършване на дейност като платежна институция, а едно производство за издаване на лиценз за дружество за електронни пари беше прекратено по искане на дружеството. При осъществяването на платежния надзор през 2017 г. бяха извършени четири надзорни проверки на доставчици на платежни услуги. Целта им бе да се установи дали дейността на съответните доставчици на платежни услуги е съобразена с изискванията на ЗПУПС и на подзаконовите актове по прилагането му.

През първите девет месеца на 2017 г. банките продължиха да поддържат високи свръхрезерви по сметки в БНБ, като превишението на поддържа- ните от банките в БНБ средства над изискуемия минимум за резервни активи по Наредба № 21 възлезе средно на 112.3% от задължителните мини- мални резерви (ЗМР). От 4 октомври 2017 г. влезе в сила промяна в мето- дологията за определяне на лихвените проценти по сметки в БНБ, съгласно която върху свръхрезервите на банките се прилага лихвен процент, равен на по-малкото от двете числа: 0% и лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, намален с 20 базисни точки. Тази промяна доведе до пони- жение на лихвения процент по свръхрезервите на банките в БНБ до -0.60%. Средно за четвъртото тримесечие свръхрезервите на банките се понижиха с 4.6 млрд. лв. спрямо нивата в края на септември, а превишението на под- държаните в БНБ средства на банки над изискуемия минимум за резервни активи се понижи до 47.4% от ЗМР. В края на 2017 г. поддържаните от бан- ките резерви отчетоха годишен спад с 3.8% (понижение с 2.2% на годишна база към декември 2016 г.)

БНБ осъществява своите емисионни и касови функции, като осигу- рява отпечатването на нови банкноти и отсичането на нови монети, извършва операции по приемане, предаване, изплащане, обработка, проверка за истинност и годност на постъпващите в БНБ банкноти и монети и чуждестранна валута, замяна на повредени български банкноти и монети, както и по унищожаване на негодни български банкноти и монети. През 2017 г. по договори с производители бяха доставени 66.2 млн. бр. новопроиз- ведени банкноти и 179.9  млн.  бр. новоотсечени разменни монети със съвкупна номинална стойност 2779.4 млн. лв. В изпълнение на монетната си програма през 2017 г. БНБ емитира пет нови възпоменателни монети. В края на 2017 г. в обращение бяха 452.9 млн. бр. банкноти с обща номинална стойност 15 333.2 млн. лв., като за едногодишен период те се увеличиха с 6.37% (27.1 млн. бр.), а стойността им нарасна с 10.80% (1494.2 млн. лв.). В края на 2017 г. в обращение бяха 2289.4 млн. бр. разменни монети на обща стойност 362.4  млн. лв. На годишна база общият брой на разменните монети се е увеличил с 8.26% (174.8 млн. бр.), а стойността им – с 18.18% (55.7 млн. лв.), като нарастване се наблюдава както при броя, така и при стойността на всички номинали монети, свързано и с разпространението на монетата от 2 лв. В изпълнение на контролните си функции Банката извърши четири пълни проверки в кредитни институции и доставчици на услуги за спазване на изискванията за качество на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение и извърши тематични проверки в двадесет кредитни институции и пет доставчика на услуги.

Дейността на банковия надзор беше насочена към анализ и оценка на финансовото състояние на системата и на отделните банки с цел своевре- менно идентифициране на потенциални рискове и предписване на мерки за противодействието им. Един от приоритетите на дистанционния надзор в процеса на надзорен преглед и оценка бе свързан с изготвянето на перио- дични оценки за адекватност на собствения капитал, за ликвидността и за рисковия профил на институциите, както и на плановете за възстановя- ване. Продължи работата по проследяване изпълнението на надзорни мерки след приключили надзорни инспекции. В допълнение към текущия надзор се провеждат надзорни инспекции в банките с фокус върху действащите процеси и системи за управление на конкретни рискове, организацията, правилата и методиката, прилагани от кредитните институции за опре- деляне на вътрешните им капиталови нужди в процеса на вътрешен анализ на капиталовата адекватност. Бе направена оценка на изпълнението на мерки и препоръки в надзорни доклади от предходни инспекции. Въз основа на констатациите от извършените инспекции бяха подготвени надзорни мерки и препоръки към ръководствата на проверените банки. Макропру- денциалната надзорна дейност беше насочена към наблюдение на процесите и развитието на вътрешно присъщите рискове, които оказват влияние върху стабилността на банковата система. През годината беше извършен преглед на буфера за системен риск и на буфера за друга системно значима институция (ДСЗИ). На тримесечна база продължи извършването на оценка и анализ на нивото на антицикличния капиталов буфер.

Във връзка с влизането в сила от 1 януари 2018 г. на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“ БНБ проведе две проучвания за очаквания ефект от въвеждането на новите изисквания.

Банковата дейност през 2017 г. се осъществяваше при поддържане на адекватни нива на ликвидната и на капиталовата позиция на кредитните институции. Активите на банковата система нараснаха през 2017 г. с 5.7 млрд. лв. (6.2%) до 97.8 млрд. лв. В рамките на годината в баланса на банко- вата система се увеличиха привлечените депозити, кредитите и авансите и притежаваните ценни книжа. Към 31 декември 2017 г. банковата система отчете печалба в размер на 1150 млн. лв., като съотношенията за възвръ- щаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) леко се понижиха спрямо 2016 г. и в края на годината възлязоха съответно на 1.18% и 9.15%. Съотно- шенията на базов собствен капитал от първи ред, на капитал от първи ред и на обща капиталова адекватност бяха съответно 20.41%, 20.86% и 22.08%. Коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, достигна 38.97% (при 38.24% в края на 2016 г.). Продължи тенденцията към подобряване на показателите за качество на активите. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси, представляваща потенциалният кре- дитен риск в банковите баланси, остана изцяло покрита от превишението на капитала над минималното регулаторно изискване за 8%.

През 2017 г. БНБ прие вътрешни правила, уреждащи организацията на процесите по подготовка и вземане на решения, както и на правомощията относно тяхното прилагане във връзка с изпълнение на задълженията си като орган по преструктуриране на кредитни институции съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвес- тиционни посредници (ЗВПКИИП). Продължи процесът по разработване и усъвършенстване на методологии и процедури с цел осигуряване на единен подход при оценките и анализите, извършвани в процеса на изготвяне на плановете за преструктуриране, както и при изпълнение на другите задъл- жения на БНБ по ЗВПКИИП. БНБ участва в създадените международни колегии за преструктуриране на трансгранични банкови групи от ЕС. През март 2017 г. БНБ определи общата сума на вноската на банковата сис- тема във Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) за 2017 г. в размер на 111 274 хил. лв., като всички банки изплатиха дължимите от тях вноски във ФПБ в установения в закона срок.

Чрез своите представители, участващи в комитетите и работните групи към ЕСЦБ, Европейската комисия (ЕК), Съвета на Европейския съюз, Европейския съвет за системен риск (ЕССР), Европейския банков орган (ЕБО), както и в националния Съвет по европейски въпроси, БНБ допринася за формирането на позициите на България в ключови области на иконо- мическото управление и финансовия сектор. Представители на БНБ чрез експертния си опит допринасят за изготвянето на правни актове на ЕЦБ и участваха в преговорите по законодателни предложения на ЕК в сферата на компетентност на централните банки. През 2017 г. продължи взаимо- действието и сътрудничеството с надзорните колегии, както и с между- народните колегии за преструктуриране.

В областта на статистическата дейност през 2017  г. БНБ продължи събирането и разпространението на данни относно паричната и лихве- ната статистика, дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, публикуването на статистическа информация за дейността на небанковите финансови институции, продължи редовното събиране и разпространение на данни за платежния баланс, международната инвес- тиционна позиция, брутния външен дълг, рамката на резервите и ликвид- ността в чуждестранна валута. В областта на финансовите сметки БНБ продължи да съставя данни за тримесечните финансови сметки на сектор „държавно управление“, за държавната финансова статистика, както и за тримесечните финансови сметки на всички институционални сектори.

БНБ поддържа Централен кредитен регистър (ЦКР) – информационна система за паричните задължения на клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 от ЗПУПС. Във връзка с развитието на системата на ЦКР и с необходимостта от повишаване качеството на информацията, която регистърът предоставя, започна изпълнението на проект за въвеждане на нови изисквания относно подаването и полу- чаването на данни от отчетните единици за лица, които са съдлъжници, поръчители и авалисти по предоставени кредити. През 2017 г. в ЦКР бяха извършени 7258 хил. проверки по електронен път. Средномесечният брой на проверките за същия период бе 605 хил., като 68.3% от общия брой бяха осъществени от банките, а 31.7% – от останалите участници в регистъра.

От 3 януари 2017 г. в БНБ започна да функционира Регистър на банко- вите сметки и сейфове (РБСС), който съдържа централизирана информа- ция, подавана от банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната, за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата – наематели на сейфове в банки, и техните пъл- номощници. През 2017  г. поддържаните в регистъра записи включват 2.98 млн. бр. новооткрити и 3.45 млн. бр. закрити сметки. През 2017 г. от органи и институции с право на достъп до информационната система на регистъра са извършени общо проверки на 508 066 лица

Във връзка с изпълнение на функцията си на фискален агент и депозитар на държавата БНБ поддържа, развива и обновява специализирани електронни системи, чрез които осигурява информационното обслужване на бюджета и фискалния резерв, обслужва провеждането на аукциони, сетълмента и тър- говията с ДЦК, осигурява регистъра на особените залози и обслужва тран- сакции по външния държавен дълг. В края на септември Банката завърши работата по технологичното обезпечаване на директната връзка между Депозитара на ДЦК в БНБ и системата на „Българска фондова борса  – София“ АД (БФБ) във връзка с допускането на ДЦК за търговия на регулира- ния пазар, организиран от БФБ, което даде възможност търговията с ДЦК на БФБ да стартира от 1 ноември 2017 г.

Дейностите в БНБ, свързани с икономическите изследвания и прогнози, подпомагат ръководството на Банката при вземането на решения, както и при формирането на позиции по въпросите на икономическата политика. В изпълнение на Плана за изследователската дейност през 2017 г. се работеше по теми, свързани с анализ на механизмите за определяне на разходите за труд в предприятията от нефинансовия сектор, ефектите от задлъжня- лостта на предприятията от нефинансовия сектор, факторите, опреде- лящи динамиката на инвестициите, функционирането на трансмисион- ния механизъм, връзката между финансов и бизнес цикъл, както и оценки на потенциални несъответствия между търсенето и предлагането на труд. Чрез своята изследователска поредица „Дискусионни материали“ и през 2017 г. БНБ продължи да съдейства за развитието на изследователския потенциал на българската икономическа наука и практика в сферата на мак- роикономиката и във финансовата област. През годината от Издателския съвет на БНБ бяха разгледани единадесет разработки, шест от които бяха публикувани.

Развитието и поддържането на конкурентна система за управление на човешките ресурси беше водеща цел през 2017 г. Сред основните прио- ритети продължиха да бъдат осигуряването на благоприятна работна и социална среда за привличане на подходящи кандидати за работа, както и за задържане на квалифицираните служители и тяхното професионално и кариерно развитие. Продължиха дейностите по оптимизиране на сис- темата за оценка работата на служителите и за адекватно заплащане в зависимост от изпълнението на служебните ангажименти, постигнатите резултати и нормативните изисквания. Годишната програма за обучение и професионална квалификация предостави широк кръг възможности за учас- тие в разнообразни форми на обучение и специализация.

Вътрешният одит на БНБ се осъществява в съответствие с между- народните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Правилата на Комитета на вътрешните одитори към ЕСЦБ и приети от Управителния съвет на БНБ правила за дейността. През 2017  г. бяха извършени единадесет одитни ангажимента – осем съгласно утвърдения от УС на БНБ годишен план за дейността на звеното „Вътрешен одит на БНБ“ и три от програмата на Комитета на вътрешните одитори към ЕСЦБ. Целта на одитите беше да се предостави увереност относно управлението на риска, контрола и упра- влението, присъщи на съответните дейности.

Бюджетът на БНБ осигурява изпълнението на функциите и задачите на Банката. Разходите за издръжка на Банката през 2017  г. възлизат на 78 511 хил. лв. (83.6% от утвърдения по съответния раздел бюджет за годи- ната), включително 19 666 хил. лв. за издръжка на паричното обращение, 26 541 хил. лв. за материали, услуги и амортизация и 26 943 хил. лв. общи раз- ходи за персонала. За изпълнение на инвестиционната си програма за 2017 г. Банката е извършила разходи в размер на 2558 хил. лв., което е 17.5% от утвърдения бюджет за годината по този показател.

Консолидираният финансов отчет представя финансовото състояние на Банката към 31 декември 2017 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във