Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ СПЕСТИЛА РАЗХОДИ, ХОКАТ Я ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

През 2002-ра БНБ е реализирала икономия на средства, констатира проверка на Сметната палата, чиито резултати бяха оповестени на 17 юли. Съгласно утвърдения от парламента бюджет на Централната банка, разходите й е трябвало да бъдат 61 млн. лв., но на практика са похарчени само 48 млн. лева. Значително по-малко от планираните (13.5 млн. лв.) са били и инвестиционните разходи на банката - 5.3 млн. лева. Спестени са били 2.2 млн. лв., предназначени за системата за он лайн разплащания (РИНГС), която стартира с известно забавяне преди близо два месеца.Разходите за текуща издръжка на банката са били с 5 млн. лв. по-малко в сравнение с одобрения бюджет. Сметната палата е установила малък преразход на плащанията за охрана (поради повишаването на заплатите в МВР) и на амортизациите. По-големите разходи за амортизации се дължат на извършена преоценка на активите на Централната банка. Тя е била направена от Интеко ЕООД и е одобрена от управителния съвет на БНБ на 20 март 2003-а.Годишното превишение на приходите над разходите на БНБ (чистият й доход) за 2002-ра достига 176.75 млн. лева. След като е заделила предвидените по закон 25% за фонд резерви, Централната банка е внесла на 29 април 2003-а в държавния бюджет 132.56 млн. лева. Според Закона за държавния бюджет, и през тази, и през миналата година вноската на БНБ в бюджета трябваше да бъде 150 млн. лева.Неизпълнението й се дължи на по-слабите приходи, отчетени от банката.Проверката на Сметната палата не е установила нарушения при изпълнението на бюджета на БНБ за 2002 година. Единствената й съществена препоръка е свързана с обществените поръчки. Одитната институция предлага в БНБ да се обособи отделно звено за тяхното следене, което да бъде подчинено на главния секретар, а възлагането на договори на външни фирми да се контролира и от отдела за вътрешен контрол в банката. В момента възлагането на обществени поръчки от страна на БНБ се извършва според вътрешни правила, приети от управителния съвет. Според БНБ тези правила нямат силата на нормативен акт, докато Сметната палата е на обратното мнение и според нея те са аналог на Закона за обществените поръчки. Този на пръв поглед теоретичен спор е съвсем прагматичен - става дума за възможността да се обжалват решенията на БНБ за избор на доставчик. В момента това не е възможно, тъй като Централната банка е възприела формулата, че решенията за възлагане на поръчката не са индивидуален административен акт.Друга препоръка на Сметната палата към БНБ е да се приеме инструкция за контрола върху отпечатването на банкноти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във