Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ следи под лупа ръста на жилищните кредити

Бързият ръст на жилищните заеми е привлякъл специалното внимание на БНБ. Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, данните за март 2018-а показват, че кредитите, които банките отпускат на гражданите за покупка на имот, набъбват  с 10.96%  (на годишна база), което като  абсолютна стойност прави около 1.09 млрд. лева. Това е три пъти по-висок ръст от този, с който се увеличава общият размер на отпуснатите от банките заеми. Още преди около  месец в. "БАНКЕРЪ" писа, че ако този темп на нарастване се задържи  няколко месеца подред, това може да накара БНБ да въведе антицикличен кредитен буфер. За момента  такава мярка не се прилага.

В прессъобщението на Централната банка от 28 юни 2018-а се казва, че управителният й съвет  е запазил нулевото ниво на антицикличния капиталов буфер за банките. "Към момента не се отчита натрупване на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението кредит спрямо БВП от дългосрочната му стойност. Независимо от това Българска народна банка констатира, че са налице особености в динамиката на някои показатели, които изискват повишено внимание. Такива са наблюдаваното напоследък сравнително бързо нарастване на жилищните ипотечни кредити, динамиката на растежа на цените на недвижимите имоти, както и значителният дял (47%) на новоотпуснатите през 2017 г. жилищни ипотечни кредити, при които съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението е над 80 процента."

Може да се смята, че тази забележка в съобщението на БНБ е първата сигнална лампа за възможно прегряване и за увеличаване на риска от възникване на балон  на имотния пазар. Подобна ситуация се получи  на нашия  пазар в периода 2004-2008-а, когато на практика у нас се  формира пазарът на жилищни заеми в сегашния му вид. Тогава годишните нараствания  бяха между 1 млрд. и 2 млрд.  лв. годишно. С течение на времето бесният ръст на тези заеми все пак доведе до формирането на имотен балон. Когато той се спука - през 2009-а, това  доведе до формирането на значителен по своя размер проблемен кредитен портфейл, от който банките "се чистят"  и до момента. Пазарът бе наводнен от голям брой имоти, които бяха заложени като обезпечения пред банките, и  те бяха принудени да ги продадат, за да си съберат просрочените кредити. Това на свой ред доведе до спад на цените на  тези имоти, което причини  загуби както за кредиторите, така и за длъжниците, които бяха придобили жилищата с кредити и  които впоследствие се оказа, че не могат да ги връщат.

Бързият ръст на жилищните заеми, който се отчита в момента, съответно повишава риска събитията от 2009-а да се повторят. Именно за да намали опасността банките да понесат значителни загуби заради нов балон, "раздут" от сделките с недвижимости,  БНБ може да повиши антицикличния буфер, като задължи кредитните институции да заделят повече капитал, с който при необходимост да покрият евентуалните загуби, в случай че ползвателите  на част от отпусканите в момента или на вече отпуснатите жилищни заеми изпаднат в просрочие. Опасността от подобни събития  нараства, ако тенденцията размерът  на предоставения заем да надхвърля 80% от стойността на обезпечението се запази и дори се увеличи. В допълнение на това съществува риск едно евентуално увеличение на лихвените равнища също да влоши качеството на кредитния портфейл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във