Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЩЕ СЛЕДИ ИЗНЕСЕНИТЕ ПАРИ В ЧУЖБИНА

ВАЛУТА С РАВНОСТОЙНОСТ ДО 25 ХИЛЯДИ ЛЕВА ЩЕ МИНАВА СВОБОДНО ПРЕЗ ГРАНИЦАТАБългарски фирми и граждани ще бъдат задължени да информират БНБ за сметките си в чужбина, предвижда проектът за промени във Валутния закон, одобрен от правителството в четвъртък (15 август). Сега Централната банка получава информация само за задълженията на фирмите в чужбина (в това число и за неизплатени дивиденти или дългове към доставчици). Гражданите също имат ангажимента да се отчитат за финансовите си задължения веднъж годишно. Данни обаче за активите на българските лица зад граница (сметки в чужди банки, предоставени кредити на задгранични компании или направени инвестиции) не се представят.БНБ може да засече подобни операции единствено ако й е било поискано разрешение за износ на капитали или пък ако банката, чрез която е направен преводът, й е докладвала за транзакцията. Само че пари се изнасят и в брой, а и по сметки на български фирми зад граница се правят преводи, които изобщо не минават през България.Според Емил Димитров, началник на отдел Платежен баланс в БНБ, във Валутния закон има пропуски, които е необходимо да бъдат отстранени. След корекциите в него българските компании ще трябва да предоставят информация за парите, които имат по сметките си в чужбина, за движението по тях, както и за предоставените кредити и направените инвестиции извън нашата страна. От частните лица БНБ ще изисква да декларират сумите по чуждестранните си сметки само ако те надхвърлят 10 или 15 хил. евро. Точният размер ще се определи с наредба на Управителния съвет на Централната банка. Димитров побърза да успокои духовете, заявявайки, че в тези случаи БНБ няма да дава сведения за отделни фирми и граждани дори и на данъчните.Сега, когато се открива сметка в чужда банка, предоставя се кредит или се извършват други операции, посочени в чл. 4 на Валутния закон, се изисква разрешение от Централната банка. Тя може да го даде, но може и да го откаже. С отпадането на въпросния чл. 4, както се предлага, при преводи към сметки в чужбина ще се изисква не разрешение, а само документ, че сметката е декларирана пред БНБ.Другата стъпка към либерализацията на валутния режим у нас е свързана с директния внос и износ на валута. Изнасянето на валута за над 2О 000 лв. днес става само с благословията на БНБ. Според предлаганите промени този праг ще се увеличи на 25 000 лева. Под тази сума ще е достатъчно да се докаже единствено произходът на изнасяните средства и да се представи удостоверение за липсата на просрочени данъчни задължения. Вероятно ще бъде увеличен и размерът на валутата (в момента до 5000 лв.), която въобще не се декларира при износ. Предвижда се също така да не се обявява пред митниците вносът на валута до 25 000 лева (сега това е възможно за суми, които не надхвърлят 5000 лева).Отново ще се затяга контролът върху обменните бюра. Сарафите са длъжни да се явят в Министерство на финансите за регистрация в рамките на 14 дни, след като са започнали работа. Проблемът обаче е, че някои от тях забравят за това си задължение, още повече че трудно се проследява кой кога точно се е заел с търговията на валута. Ето защо от обменните бюра занапред ще се изисква да регистрират дейността си, преди да са отворили врати.Ще бъдат намалени и рекордните санкции за нарушения, които предвижда Валутният закон (до 150 000 лева). Причината е, че съдът често ги отменя, тъй като глобите значително надхвърлят размера на нарушенията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във