Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЩЕ ПРОВЕЖДА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА НА ЕЦБ

ДЪРЖАВИТЕ С ВАЛУТЕН БОРД ОТЧИТАТ НАЙ-ГОЛЯМ ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТИкономиката на България след влизането на страната ни в Европейския валутен съюз ще бъде поставена под силната зависимост на решенията на Европейската централна банка. Това е факт, който е добре да се знае не само от всички финансисти, но и от бизнесмените, независимо дали приемането на страната ни в ЕС и в Еврозоната им изглежда близо, или далеч. Когато еврото стане основна валута у нас, а БНБ - член на Европейската система на централните банки, паричната политика на държавата ще бъде почти изцяло подчинена на решенията, които взема ЕЦБ. Как става това ли?Два пъти месечно управителният съвет на Европейската централна банка, в който влизат изпълнителните й директори и управителите на националните банки от страните членки на Европейския валутен съюз, обсъжда макроикономическите и финансовите показатели на еврозоната. На тези заседания всеки един от членовете на УС има по един глас.Важно е да се знае, че на заседанията на УС на ЕЦБ не се коментират данни за отделните държави, а само обобщени показатели за еврозоната. За целта седмица по-рано управителите на централни банки получават от Франкфурт т. нар. Оранжева книга, където е събрана цялата необходима статистическа информация. Дебатите на УС на ЕЦБ са при закрити врата и строга конфиденциалност, като се оповестяват само решенията (ако има такива), които се вземат с консенсус. Но при всички положения те са най-благоприятни за страни като Германия, Франция и Италия, чиито икономики имат най-голям дял при формирането на общоевропейския брутен вътрешен продукт. Ако тези три държави имат забавен растеж, ЕЦБ взема решение за намаляване на лихвените равнища, независимо че то не е изгодно за страните, чийто ръст е висок. В момента например Германия и Франция, които са в стагнация, се опитват да прокарат решение в ЕЦБ за намаляване на основната лихва, която в момента е 2%, минимум с четвърт процент - до 1.75 процента.Решенията за основната лихва на ЕЦБ (т. нар. полиси рейт, чрез която се преследва постигането на ценова стабилност) се вземат един път месечно. Когато управителният съвет определи размера й (в момента той е 2%), ЕЦБ започва да извършва репо сделки на пазара за поддържането на този лихвен процент. Те се сключват чрез централните банки на съответните държави. До търговете за тези сделки имат достъп всички търговски банки от дадена страна - от най-голямата до най-малката. Освен държавни ценни книжа като обезпечение по тях могат да се залагат и корпоративни облигации на фирми от списък, който се одобрява специално от ЕЦБ.За поддържане на финансовата стабилностЕЦБ определя още две лихвиЕдната е т. нар. маржинал лендинг прайс. Тя е с 1% над полиси рейт и се прилага за операции по рефинансиране на търговски банки, на които не им достигат средства за покриване на плащанията за деня. Това рефинансиране е еднодневно и се обезпечава с държавни ценни книжа или с корпоративни облигации на фирми от списъка на ЕЦБ. При положение обаче, че търговската банка има излишък от средства, които не е в състояние да пласира на пазара, тя може да ги предостави на ЕЦБ, като по тях получава т.нар. депозити рейт - лихва, която е с 1% по-ниска от полиси рейт.Всички описани дотук сделки ЕЦБ ще извършва след влизането на страната в еврозоната през БНБ. Включването на БНБ в системата от Европейски централни банки обаче ще бъде сложен процес, защото нашата емисионна институция от 1997 г. не е провеждала собствена парична политика. Вероятно някои хора ще се чудят защо всички тези въпроси трябва да се обсъждат отсега, след като не е ясно кога страната ни ще влезе в ЕС, а след това и в еврозоната. Първоначалните планове бяха веднага след като България стане член на Европейския съюз през 2007 г., БНБ и правителството да заявят желанието си за включване в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, известен като ЕRM II. След като французите отхвърлиха Европейската конституция с референдум (на 29 май), не е съвсем сигурно дали през 2007 г. България ще стане член на ЕС. Но в момента, в който станем част от ЕС, въпросът вече няма да едали, а кога ще влезем и в Еврозоната От всички държави в общността само две - Великобритания и Дания - са си извоювали правото (т. нар. opt-out) да решат сами дали да приемат еврото за национална платежна единица. Това обаче е станало още през 1991 г. с подписването на договора от Маастрихт, в който са записани задължителните критерии за присъединяването към валутния съюз. Днес вече подобна вратичка не съществува.Тук е моментът да уточним, че със самото си влизане в ЕС България става акционер на Европейската централна банка (ЕЦБ), но с дерогация, или, казано по-просто, под условие. В момента, в който страната бъде приета в съюза, тя получава дял от капитала на ЕЦБ, който зависи от броя на населението и от брутния вътрешен продукт на страната. България трябва да плати 5% от този дял веднага, а останалите 95% - след като й бъде позволено да въведе еврото като национална валута. Но преди това трябва да влезе в механизма ERM II (Еxchange rate mechansim - Механизъм на обменните курсове). Естония, Литва и Словения например обявиха, че влизат в ERM II от юни 2004 г. - само месец след като бяха приети за пълноправни членки на ЕС. В началото на май 2005 г. това направиха Латвия, Малта и Кипър. Преди да въведе механизма, съответната страна договаря с Европейската комисия и с Европейската централна банка курса, по който ще фиксира националната валута спрямо евротоТой трябва да бъде поддържан в рамките на две години. Въпрос на преговори е дали държавата, изпълняваща условията на ERM II, ще поиска абсолютно фиксиране за тези две години - т.е. да има нулево отклонение от определения курс, или ще се договори с ЕЦБ за допустими колебания в курса в рамките на 15% от приетото ниво. Има и още една любопитна подробност. Европейската комисия и ЕЦБ не допускат отклонение от договорения фиксинг (т. нар. флуктуация), по-голямо от 15% (с изключение на Дания, където тя е 2.25%). Според финансовата теория, колкото по-тесен е коридорът на поскъпване и поевтиняване на една валута, толкова по-податлива на спекулативни атаки е тя. А това е важно за Европейската централна банка, тъй като тя се ангажира да интервенира заедно със съответната национална банка, когато валутата на държавата се доближи до критичните 15% поскъпване или поевтиняване спрямо еврото. Съотношението, по което се прави тази интервенция, се договаря в специални документи между двете емисионни институции. Естествено тези документи остават дълбоко засекретени.Специално за държавите, които влизат в механизма ERM II с валутен борд - като Естония, Литва и Латвия, има още едно специално условие. При тях ЕЦБ не поема ангажимент да интервенира в подкрепа на фиксирания курс на националната валута спрямо еврото. Това обаче въобще не притеснява трите прибалтийските държави. Естония е обявила, че две години ще поддържа твърд курс от 15.65 крони за 1 евро, Литва - 3.45 литаса за 1 евро, а Латвия - 0.73 лата за 1 евро. Изпълнението на условията по механизма ERM II не се изчерпва само с поддържането на договорения фиксинг на националната валута спрямо еврото. Не по-малко важно е постигането на критериите от МаастрихтТе са четири на брой. Спазването им до голяма степен означава, че страната е приближила икономиката си към тази на еврозоната.Първото изискване е в рамките на две години инфлацията да не превишава с 1.5% средния показател за трите страни с най-ниска инфлация в ЕС. За 2004-а това са Швеция, Дания и Литва - с усреднена инфлация 0.8 процента. Като включим към този показател надбавката от 1.5%, излиза, че държавите, приели механизма ЕRM II през 2004-а, е трябвало да поддържат инфлация до 2.3 процента.Второто изискване от Маастрихт се отнася до равнището на дългосрочните лихвени проценти. Те се определят на базата на средната доходност на десетгодишните държавни ценни книжа на трите страни с най-ниска инфлация от Еврозоната. Към полученото число се прибавят 2% и се получава максималният размер на лихвата, която трябва да носят десетгодишните ценни книжа в евро. За пример - средната доходност на десетгодишните ДЦК на Германия, Австрия и Финландия за 2004-а е 3.4%, което означава, че кандидатите за присъединяване към еврото трябва да пласират десетгодишни облигации в евро с лихва, не по-висока от 5.4% годишно.Следващото изискване е в рамките на две години бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента. Дори напоследък се смята за негласно правило кандидатстващите страни да имат нулев дефицит.Последният задължителен критерий е брутният външен дълг на държавата да не надхвърля 60% от брутния й вътрешен продукт. Истината е, че последнитедве правила систематично се нарушават от някои членки на Евросъюза. През последните две години Германия и Франция отчитат бюджетни дефицити, надхвърлящи максимума от 3 процента. През 2004-а ЕС разкри, че Гърция години наред е давала неверни данни за бюджетния си дефицит, като е обявявала от 1.5 до 2 пъти по-ниски стойности от реалните.Белгия, Италия и Гърция далеч надвишават допустимото съотношение на държавния дълг спрямо БВП. Всички тези страни са подписали с Европейската комисия споразумения, с които са се ангажирали да се вместят в Маастрихтските критерии. Но кандидатите за членство не могат да се надяват на подобни реверанси. Към тях изискванията ще се прилагат несравнимо по-стриктно. От тях ще се иска да демонстрират стабилност (т. нар. sustainable) при постигане на критериите. Няма да се допускат шмекерлъци от сорта една година държавата да отчита бюджетен дефицит от 5%, а през следващата да има нулев дефицит или даже малък излишък. Шестте новоприети членки на ЕС, които вече са в механизма ERM II, демонстрират устойчиво ниски нива на бюджетния си дефицит. През 2003 г. хазната на Естония например е отчела излишък в размер на 3.1% от брутния й вътрешен продукт, а през 2004 г. - 1.7% от БВП. За Латвия дефицитът е 1.5% от БВП през 2003 г. и 0.8% - през 2004 година. Недостигът на средства в държавната хазна обаче е сериозен проблем за държави като Чехия, Полша и Унгария и поради тази причина те засега отлагат влизането си в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото. Бюджетният дефицит на Полша за 2004 г. е 4.8% от БВП, на Унгария - 4.6%, а на Чехия 3% от БВП, като последната обяви, че през 2005 г. той ще достигне 3.9% от БВП.За мнозина ще е любопитно да научат, че дори изпълняването на всички критерии на Маастрихт не гарантира приемане в еврозоната. В крайна сметка решението за това е чисто политическоДори дадената страна да отговаря на изискванията, останалите членове на ЕС могат да я отхвърлят и да я накарат да изпълни цял пакет от допълнителни мерки. Самата процедура по приемане във валутния съюз дава подобна възможност. След като премине двегодишният период на механизма ERM II, на кандидатстващата държава се прави пълна оценка дали е готова да въведе еврото. Тази оценка продължава минимум пет месеца, като отчита и показатели, липсващи в изискванията от Маастрихт - например размера на БВП на глава от населението. Европейската централна банка и Европейската комисия изготвят т. нар. доклади за дерогация. Съветът на министрите на ЕС ги разглежда и гласува, като за приемане на нови членки в Еврозоната е необходим консенсус. Достатъчно е дори само Люксембург например да гласува против и приемането във валутния съюз трябва да се отложи.Добрата новина за България в случая е, че държавите във валутен борд показват, че се развиват много по-успешно от тези с плаващи валутни курсове. Естония, Литва и Латвия отчитат не само най-ниските стойности на инфлация и на бюджетен дефицит, но и най-високия ръст на БВП в Европейския съюз. За 2004 г. реалният БВП на Естония (след приспадане на инфлацията) се е покачил с 6.2%, на Литва - с 6.7%, а на Латвия - с цели 8.5 процента. Тези три държави опровергават всички псевдотеории как чрез поевтиняване на националната валута и чрез допълнителни държавни разходи може да се стимулира ръстът в икономиката. Факт, над който трябва да се замислят всички политически сили у нас, когато правят предизборните си обещания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във