Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЩЕ КОРИГИРА РЕЖИМА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ

Централната банка смята да се въздържи през тази година от кардинални промени в режима на задължителните минимални резерви. Размерът им в момента е 8% от привлечените средства на търговските банки. Кредитните институции смятат въпросните резерви за доста тежко бреме, тъй като са принудени да отделят за тях от ликвидните си средства и да ги държат по безлихвени сметки в БНБ. А заделените пари съвсем не са малко. В началото на август те са общо над 600 млн. лева. Инвестирани при подходящи условия, те щяха да носят доход от над 20 млн. лева. Това е половингодишният чист доход от лихви на една голяма българска банка.
Преди година задължителните минимални резерви бяха 11% от привлечените средства и банкерите сочеха това изискване като една от основните пречки да предоставят по-голям обем от кредити. Затова на 1 юли 2000 г. БНБ намали резервите до 8% с обещанието, че през следващата година ще понижи този процент. Но либерализацията на този режим не даде очаквания резултат. От задължителните минимални резерви бяха освободени около 190 млн. лв., но около 90% от тях вместо в заеми бяха инвестирани като депозити в чуждестранни банки. Оказа се, че досега предприетите мерки не стимулират кредитирането и БНБ явно няма намерение отново да намалява процента.
За сметка на това Централната банка смята да извади от групата на привлечените средства, по които се начисляват задължителни минимални резерви, еднодневните депозити в банките и сумите, привлечени от тях като подчинен срочен дълг. В началото на август 2001 г. сумите, привлечени под формата на тези два финансови инструмента, са около 170 млн. лева и ако БНБ приложи замисляната операция, ще освободи кредитните институции от задължението да държат на безлихвена сметка в нея повече от 13 млн. лева.
Обмисля се и възможност да отпадне изискването за поддържането на задължителни минимални резерви за депозитите със срок над една година също. Подобна стъпка ще даде възможност на банките да увеличат лихвите, които плащат по тези депозити, и да стимулират клиентите си да инвестират пари за по-дълъг период от време. Привличането на дългосрочни депозити пък ще увеличи възможностите за отпускането на дългосрочни кредити. А точно от такива заеми производственият сектор има най-голяма нужда. Експертите на БНБ обаче смятат, че първо трябва да се увеличи размерът на депозитите със срок над една година, които в момента са малко над 2% от всички привлечени средства, и след това банките да бъдат освободени от задължението да заделят по тях резерви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във