Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ЩЕ ИЗТРЪСКА ПАРИТЕ НА БАНКИТЕ ПРЕДПРАЗНИЧНО

Навръх Деня на банкера - 6 декември 2004 г., кредитните институции ще бъдат сюрпризирани, защото БНБ ще ги вкара в нови ограничения за намаляване на ръста на отпусканите заеми. От тази дата върху привлечените от банките средства - със срок на погасяване над две години, ще се начисляват 8% минимални задължителни резерви (МЗР), а не 4%, както е в момента. Освен това не само половината, както бе досега, а целият размер на парите, налични в каса, няма да се признават за резерви. Запорът срещу кредитната агресияНовите изисквания не са неочаквани за банковите мениджъри, въпреки че те бяха гласувани от УС на БНБ на 18 ноември 2004 година.Защото тези мерки бяха договорени между МВФ и Централната банка още през март тази година и са последните от поредицата санкции за намаляване на кредитната експанзия. Целта им е свободните средства на банките да се свият и по този начин те да ограничат възможностите си да отпускат все повече заеми. На 1 юли 2004 г. влезе в сила изискването кредитните институции да начисляват минимални задължителни резерви (по безлихвените си сметки в БНБ) в размер на 4% от средствата, които са привлекли за срок над две години. През септември на търговските банки у нас бе забранено да включват в собствения капитал текущата си печалба. А от октомври те бяха задължени да извадят 50% от касовата си наличност от размера на резервите, които поддържат по сметките си в БНБ. Въпреки всички тези мерки обаче кредитната експанзия не забави темповете си. Според официалната информация от БНБ от началото до края на септември 2004 г. общият обем на кредитите се е увеличил с 445 млн. лв., а за 30 дни на октомври - с още 420 млн. лева. По тази причина на 18 ноември УС на БНБ реши да въведе и последните две от планираните ограничителни мерки - увеличаване на минималните задължителни резерви за привлечени средства над 2 години - от 4% на 8%, и пълно изваждане на касовите наличности в банките от общия размер на МЗР-тата. Наказателната наредбаСпоред експерти от Централната банка тези нови изисквания, които ще бъдат записани в Наредба №21, ще принудят банките да блокират като резерви по сметките си в БНБ допълнителни 225 млн. лева. А това си е чиста загуба за тях. Защото парите по сметки в БНБ не се олихвяват, а кредитните институции попълват МЗР-тата си със средства, привлечени от граждани, фирми и финансови компании, по които плащат лихви.Според някои дилъри ноемврийските ограничения на БНБ ще имат най-силен ефект върху по-малките банки (с балансово число под 300 млн. лева), които изпитват постоянен недостиг на свободни парични средства. По-високите МЗР-та ще се отразят болезнено и върху институциите, които са получили големи кредитни линии от чужбина.Играчи на левовия пазар смятат, че удвояването на размера на минималните задължителни резерви върху привлечените средства от банките - със срок над две години, ще оскъпи значително ресурса, който те са получили под формата на кредитни линии. А маржовете между разходите, свързани с обслужването им, и доходите, които идват от заемите, ще се свият чувствително. В резултат печалбите на тези банки ще намалеят.Мнението на служители на банки, търгуващи с държавни ценни книжа (ДЦК), е че новата ограничителна мярка няма да доведе до чувствително увеличение на основния лихвен процент (ОЛП), който се определя според доходността на емитираните от МФ тримесечни държавни съкровищни бонове.Битката за ДЦККоментарите са, че на пазара има голямо търсене на български ДЦК, включително и на тримесечни съкровищни бонове, заради трайната обвръзка на националната ни валута с еврото, относително високата доходност на правителствените облигации и инвестиционния кредитен рейтинг, който страната ни получи през юни от Стандарт и Пуърс. В средата на ноември агенцията Мудис отново повиши оценката си за платежоспособността на България от Ба2 на Ба1. Ето защо интерес към държавните ценни книжа проявяват както български инвеститори - застрахователни дружества и пенсионни фондове, така и чуждестранни компании. Така че на аукциона за тримесечни съкровищни бонове, който ще се проведе на 20 ноември, се очаква поръчките да са доста по-големи от предложените за продажба книжа. Ако тези очаквания се сбъднат, доходността, при която ще се сключат сделките, няма да е много по-различна от сегашния основен лихвен процент (в момента той е 2.44% годишно).Но във финансовите среди се коментира, че новите мерки на БНБ за ограничаване на кредитната експанзия няма да дадат очаквания от тях резултат и в края на годината ще бъде отчетен не по-малко от 45% ръст на отпуснатите заеми. А това е много по-голямо от желаното от МВФ увеличение на кредитите (да не надхвърля 35% годишно). Реакцията на МВФТака че по време на мисията на Фонда през декември у нас представителите на международната финансова институция, водена от Ханс Фликеншилд, вероятно ще обсъдят с БНБ нови мерки за сваляне на кредитната температура. Сред банкерите вече се говори, че един от силните антибиотици, които може би ще използва Централната банка, е удвояването на минималните задължителни резерви. Приемането на подобно лекарство ще накара банките да блокират по сметките си в БНБ около 1.7 млрд. лева. А хапът - за повечето кредитни институции, ще е доста горчив. И за да им дадат възможност да го преглътнат по-лесно, експертите на Централната банка обмислят възможността БНБ да плаща по сметките на МЗР на кредитните институции лихва, равна на ОЛП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във