Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ПУСНА OTP НА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР

УНГАРЦИТЕ ТОЧАТ ЗЪБИ И ЗА БУДАПЕЩЕНСКАТА ПОСТА БАНКАвгуст и септември на 2003-а сигурно са били едни от най-инфарктните месеци в живота на Шандор Чани - президента на унгарската OTP (O Tи Пи). Усилията и нервите, които той лично хвърли за да купи Банка ДСК, аха-аха да отидат на халос.Независимо че на 20 май 2003-а българският финансов министър Милен Велчев подписа с Чани договор за продажбата на 100% от спестовната ни банка и OTP плати 10% (31.1 млн. евро) от обещаната цена - 311 млн. евро, сделката бе подложена на сериозни изпитания. И причината за това за първи път от началото на прехода у нас не бе в българската администрация, а... в разигралата се в Унгария драма с кражбата на 13 млрд. форинта (според унгарския информационен сайт Би Ен Ей Интернешънъл това са 56 млн. щ. долара) от Керешкеделми ес Хител Банк, за която в. БАНКЕРЪ писа в бр.35 и бр. 36 от 2003 година.Проблемите за президента на О Ти Пи Шандор Чани започнаха в началото на август, когато унгарските медии заляха обществеността с подробности по скандала за 13-те милиарда форинта, които Атила Корчар - брокерът на Керешкеделми ес Хителс Банк (втората по големина банка в страната), бе откраднал от сметки на 60-70 нейни клиенти. Парите са били прехвърлени по банков път в други кредитни институции, откъдето са били изтеглени на каса. В последната седмица на август медиите в Будапеща съобщиха, че финансовият надзор в Унгария е внесъл в полицията доклад, с който информира за съмнения, че OTP заедно с още две кредитни институции - Интер-Еуропа Банк и Фолксбанкен са замесени в изпирането на откраднатите от Корчар 13 млрд. форинта. Описвайки случая, унгарските журналисти се позовават на интервю, дадено на 24 август пред будапещенското Инфо Радио от президента на финансовия надзор Карой Сас, който лично занесъл доклада в полицията. В изказването си обаче Сас пояснил, че OTP и другите две банки сами са сигнализирали за подозрителните тегления на пари.Скандалът в Унгария временно забави вървящите гладко до момента процедури на OTP за получаване на разрешение за придобиването на Банка ДСК. В Наредба N2 на БНБ императивно е казано, че Централната банка има право да откаже закупуването на десет и повече процента от акциите на една българска кредитна институция при съмнение за пране на пари. Точно в тази сложна ситуация пролича огромното влияние, което шефовете на OTP имат във висшите ешелони на унгарската администрация. В началото на втората седмица на септември БНБ получава две ключови писма - от унгарския финансов надзор и от унгарската агенция за финансово разузнаване, в които категорично е заявено, че OTP не е замесена в случая с пране на пари. Въпреки това до 10 септември вечерта в управление Банков надзор на БНБ са били силно разколебани дали да позволят на ОТР да купи Банка ДСК. На следващия ден, след повторен анализ на получените от унгарските власти писма, е направено заключението, че в тях се дават достатъчно гаранции за необвързаността на ОТР с аферата за пране на пари. За вземането на това решение е натежало най-вече писмото на унгарското финансово разузнаване. Така че в ранния следобед на 11 септември управление Банков надзор на БНБ разреши на ОТР да закупи 100% от акциите на българската спестовна институция. За да стане сделката факт, OTP трябва да преведе по сметките на Банковата консолидационна компания още 279.9 млн. евро - 90% от цената (311 млн. евро), която унгарците обещаха да платят за Банка ДСК. След като всички пари от договорената цена бъдат изплатени, БКК ще прехвърли на OTP акциите си в Банка ДСК.Покупката на българската спестовна институция не е единствената голяма инвестиционна битка, която води OTP. В Унгария тя иска да закупи местната Поста Банк, за която вече е предложила около 50 млрд. форинта или близо 200 млн. евро (на 11 септември 1 евро е било равно на 256 форинта). Конкуренти на OTP в тази сделка са австрийската Ерсте Банк (която бе кандидат и за Банка ДСК) и германската Хипоферайнсбанк. Силните позиции на OTP в унгарското правителство дават основание да се предполага, че Поста Банк ще бъде дадена именно на нея. Въпросът е дали OTP разполага с достатъчно средства, за да си позволи тази агресивна инвестиционна експанзия. Тя може да бъде изправена пред предизвикателството в рамките на няколко месеца да плати около 511 млн. евро (за Банка ДСК и за Поста банк), а това не са малко средства за унгарската кредитна институция.Запознати с финансовите показатели на ОТР твърдят, че собствените й средства едва са стигнали, за да осигури парите за придобиването на българската спестовна институция. Вероятно за да купят Поста Банк, шефовете на OTP ще се опитат да вдигнат капитала й чрез подчинен срочен дълг или чрез пускането на нова емисия акции на борсата, за да не поставят под въпрос нейната репутация.Шандор Чани и подчинените му вероятно си дават сметка и за факта, че скандалът с откраднатите от Керешкеделми ес Хител Банк се разпространява като огън в суха гора. Повечето висши мениджъри на тази банка, както и на останалите замесени в скандала - Интер-Еуропа Банк и унгарската Фолксбанкен, пострадаха по един или друг начин.По информация на унгарския национален всекидневник Мадяр Немзет, главният изпълнителен директор на Керешкеделми ес Хител Банк Тибор Рейто е подал оставка още на 10 юли. Той заявил, че не е знаел за незаконните транзакции на брокера Атила Корчар, но допълнил, че има моралното задължение да напусне. На негово място бе назначена досегашният финансов директор Агнес Баба. Вестник Будапещ Сън пък съобщи, че на 5 септември Рейто е бил арестуван на унгарско-австрийската граница, където две седмици по-рано бе заловен и Корчар. При разследването на случая с кражбата на 13-те млрд. форинта се появили доказателства, които дали основание на следствието да заподозре Рейто в измама в изключително големи размери. Унгарските следователи смятат, че той е бил осведомен за престъплението на Атила Корчар, и е получил процент от всяка негова сделка. Общата сума на парите, които Рейто е сложил в джоба си, била над 388 555 щ. долара, пише в Мадяр Немзет.Заместник главният изпълнителен директор на Керешкеделми ес Хител банк Людо Якобс, който е отговорен за вътрешния банков надзор, също е подал оставка. В аферата били замесени и Габор Гарамжеди - бивш заместник изпълнителен директор на Бетонут Рт, както и Миклош Битвай - ексизпълнителен директор на Алами Аутопалиакезел (държавна компания за поддръжка на автомагистралите).Скандалът засегна и премиера на Унгария Петер Медеши, който според унгарските медии е бивш управител на Интер-Еуропа Банк, чието име е замесено в скандала за пране на пари. Мадяр Немзет пише, че докато главният директор на Интер-Европа Банк Езьо Салвай е описал последствията от замесването на банката в скандала за пране на пари и е подал оставка, премиерът все още се оправдава, че не е бил неин шеф, в момента в който тя е позволила тези финансови неуредици.Наказания очакват и шефовете на унгарското поделение на германската Фолксбанкен. Някои от тях ще бъдат преместени на работа в други структури на немската група, а други ще бъдат понижени в длъжност. Единствено в OTP цари пълно затишие. Някои банкери се шегуват, че ръководството на тази банка не може да бъде сменено, тъй като то всъщност я притежава. Що се отнася до позициите на банката в България, едва ли не всички отговорни правителствени фактори в Унгария са направили необходимото, за да заличат името й от скандала с пране на пари. А медиите в Будапеща вече не я споменават в публикациите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във