Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ повиши отрицателната лихва по свръхрезервите

От близо седмица паричният пазар дискретно, но силно се вълнува. Банковите служители, занимаващи се с операции на паричния пазар, също настоятелно задаваха един на пръв поглед строго специализиран въпрос. Той е защо БНБ е увеличила отрицателната лихва по свърхрезервите от минус 0.4% на минус 0.6% годишно. Вълнуват се и питат нас - журналистите от финансовите издания, защо не коментираме тази тема. Питат чрез чатовете, защото никой не иска да си навлече гнева на Централната банка, като предизвика дискусия по темата в публичното пространство. А ние, журналистите, си мълчим, защото нямаме официална информация за това увеличение на отрицателната лихва. Решихме да минем по уж добре утъпкания официален път и с уважението, дължимо на институция като БНБ, съвсем коректно отправихме официално ( с e-mail) до пресцентъра й следните въпроси:

" 1. Вярно ли е, че от 4 октомври 2017-а в сила е влязъл нов годишен лихвен процент - минус 0.6%, който БНБ начислява вместо досегашния - минус 0.4%, по свръхрезервите на банките по сметки в нея?
  2. Вярно ли е, че увеличението на отрицателния лихвен процент по свърхрезервите е следствие от решение за промяна в методиката за определянето на този лихвен процент - вместо досегашното правило той да се равнява на ECB rate, е въведено правилото той да се равнява на ECB rate плюс 0.2 процента?

 3. Ако информацията за първите две промени е вярна, от какво е наложена тази промяна в методиката, определяща лихвата по свърхрезервите и какви последици за банковия бизнес очаква БНБ вследствие на това свое решение".

В отговор на поставените въпроси получихме официално следните отговори:

"На 26 ноември 2015 г. управителният съвет на БНБ прие нова Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, която влезе в сила от 4 януари 2016 г. (виж прессъобщение на БНБ http://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20151126_BG)

С новата Наредба № 21 беше въведено определение за "свръхрезерви" на банките в БНБ и беше въведено прилагането на отрицателен лихвен процент по свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е отрицателен,  като се запази прилагането на нулев лихвен процент за свръхрезерви, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е положителен или нулев.

В условията на паричен съвет БНБ не определя лихвени проценти като инструмент на парична политика (т.нар. policy rates). Лихвените проценти, прилагани по сметки в БНБ, включително и по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения,  свързани с парична политика, а техният размер следва текущите пазарни лихвени равнища и следва да бъде съобразен със забраната за парично финансиране по чл.123 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

По гореизложените причини БНБ не обявява публично лихвата, съответно промените в тази лихва, прилагана по сметки в БНБ, включително и по свръхрезервите на банките, а комуникира съответната информация директно с клиентите си, в конкретния случай - с кредитните институции, за които тези решения се отнасят и които самостоятелно вземат решения относно размера на поддържаните от тях свръхрезерви при БНБ".

Ще се въздържим да коментираме получения от БНБ отговор. Но не можем да обърнем внимание на следното: Поддържаните от банките свръхрезерви в БНБ са с огромен за страната ни размер. В различни периоди те варират между 5 млрд. и 8 млрд. лева. За да стане ясно колко е значима тази сума, ще обърнем внимание, че тя се равнява, а често и надхвърля по размера си най-големия, може би, бюджетен разход - годишната субсидия за държавното пенсионно осигуряване. Банките поддържат тези свръхрезерви в БНБ, но на загуба заради отрицателната лихва. И го правят не защото са финансови мазохисти, а заради икономическата конюнктура - общата несигурност, липсата на достатъчен брой платежоспособни клиенти, които да бъдат кредитирани, липсата на достатъчно ефективен механизъм за ликвидна подкрепа и други. Когато загубите на банките от такова олихвяване на свърхрезервите се увеличат, те, искат - не искат, прехвърлят - частично или напълно, тези загуби върху своите клиенти. В сегашната ситуация това става, като просто увеличават таксите, които събират под различна форма от тях. Този косвен ефект върху клиентите е най-вече основанието да питаме за причините, поради които БНБ увеличава отрицателната лихва върху свърхрезервите. Разбирането на БНБ обаче е, че тя не може да предоставя на собствениците на привличаните от нея средства - тези по пасива на управление "Емисионно", по-добри условия от тези, които получава при инвестирането на валутния си резерв - активите на управление "Емисионно". Противното би значело нарушение на правилата на чл. 123 от Договора за функциониране на ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във