Банкеръ Daily

Финансов дневник

БНБ получава повече права и независимост

Едно от основните изисквания на Европейската централна банка към държавите, желаещи да влязат в Европейския банков съюз, е да има пълна правна съвместимост между законите им, регулиращи дейността на националните централни банки и Договора за функциониране на Европейския съюз, по който работи ЕЦБ. Казано по друг начин, националните банки на страните, желаещи да се присъединят към Европейския банков съюз, както и техните ръководства, трябва да имат същите права каквито са правата на ЕЦБ и на неговите управителни органи. Нито повече, нито по-малко. А когато става дума за правата, гарантиращи независимостта на централните банки, ЕЦБ е особено чувствителна и не допуска каквито и да е отклонения или правни еквилибристики в националните законодателства.

Всички разлики между законите на страните, кандидатстващи за Европейския банков съюз и за двегодишния валутен механизъм, и правилата, по които функционира ЕЦБ, се отразяват като законови несъответствия в конвергентните доклади, изготвяни от Европейската банка и от Европейската комисия за съответната държава. От близо едно десетилетие насам във всички конвергентни доклади на двете институции за България периодично  се посочват няколко законови несъответствия. Някои от тях звучат направо куриозно, но трябва да се изчистят, за да има нормативната ни база пълно съответствие с европейската. Други несъответствия обаче са наистина много съществени.

За да  преодолее  констатираните  от ЕЦБ и от ЕК правни разминавания, българското правителство е подготвило проект за промени в Закона за БНБ. Той вече е качен на страницата на Министерството на финансите, за да мине задължителната процедура за обществено обсъждане. Тя, както е известно, предхожда приемането му от правителството, след което законопроектът  трябва да бъде гласуван от Народното събрание. Тук е моментът да отбележим, че приемането на тези промени в Закона за БНБ са част от плана за действие на правителството за приемане на България в Европейския банков съюз.

Предвижда се  в Закона за БНБ да бъдат вкарани изрични текстове, които да

забраняват на БНБ да кредитира

не само българските държавни и общински институции и предприятия, които са държавна или общинска собственост, но също такива институции и предприятия на Европейския съюз и на държавите членки. На пръв поглед вероятността БНБ да кредитира пряко Европейската комисия или общината на Брюксел изглежда абсурдна. Но за да бъдат спазени европейските правила, по които работи ЕЦБ, такава забрана трябва да съществува изрично и в Закона за БНБ. Предложената промяна звучи  по следния начин: "Българската народна банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма на Министерския съвет, на общините, на други държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор, както и на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, централното управление, регионалните местни и други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право или на предприятия от публичния сектор на държавите членки на Европейския съюз, както и не може да закупува пряко от тях дългови инструменти."

С цитирания по-горе  текст се въвежда изричното изискване БНБ да закупува държавни облигации на страните членки на ЕС - например германски или френски, само на вторичния пазар. Нещо, което й е абсолютно забранено да прави по отношение на българските държавни и общински облигации. За тях има конкретен текст, който гласи: "Българската народна банка не може да закупува нито на първичния, нито на вторичния пазар, дългови инструменти, емитирани от българската държава и общини както и от български държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор."  Впрочем тази забрана  за българския дълг е въведена още с влизането в действие на валутния борд.

Следващите промени засягат два аспекта от независимостта на БНБ. Първият е свързан с

независимостта на членовете на УС на банката

В докладите си  ЕЦБ и ЕК  констатират, че в законовите основания за предсрочно освобождаване на член на УС на БНБ следва да се предвиждат единствено изисквания, които са обективни, ясно дефинирани и свързани с изпълнението на задълженията на членовете на управителния съвет. В този смисъл според ЕЦБ и ЕК третото основание за прекратяване на правомощията на член на управителния съвет в сега действащия закон за БНБ, а именно: "ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения", не съответства на посоченото в чл.14.2 от Устава на Европейската система на централни банки основание за прекратяване на мандата "guilty of serious misconduct (виновен за сериозно нарушение)". Причината е, че в Закона за БНБ хипотезата е стеснена само до нарушения на служебните задължения. Указанията на ЕЦБ са текстът да претърпи допълнителни промени, за да се спази изцяло чл. 14.2 от устава, поради което в проекта е предложено изменение в чл.14, ал.1 от Закона за БНБ, с което да се отстранят различията. Въпросното  изменение гласи следното: "В ал.1 думите "изискванията по чл.11, ал.4 за изпълнение на служебните му задължения, ако е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения" се заменят с "изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е признат за виновен за извършено сериозно нарушение".

Пак по настояване на ЕЦБ дефинитивно се въвежда

възможност  членовете на УС да обжалват предсрочното си освобождаване

пред оправомощен за това съд. До момента Законът  за БНБ даваше такова право само и единствено на управителя на БНБ, който можеше да обжалва предсрочното си освобождаване пред Европейския съд. Подуправителите на БНБ и останалите трима членове нямаха такава възможност. Проблемът е, че те нямат подобно право априори, защото кой е съдът, пред който могат да се обжалват административните актове на такива високи инстанции като Народното събрание и президента? А точно тези две институции назначават и съответно освобождават членовете на УС на БНБ - Народното събрание утвърждава  управителя и подуправителите, а президентът  назначава другите трима членове на управителния съвет. Административно-процесуалният кодекс в своя чл.2 забранява такива обжалвания. Там пише: "Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете на Народното събрание и на президента на републиката, и за тези, с които се упражнява законодателна инициатива."

За да бъде решен целият този проблем и членовете на УС - подобно на управителя на БНБ, да получат право да обжалват предсрочното си освобождаване, в Закона за БНБ се въвежда  текст, който им дава възможност да правят това пред Върховния административен съд. В същото време в Административно-процесуалния кодекс се вкарва уточнението, че цитираната по-горе забрана текстовете му да се прилагат по отношение на Народното събрание и на президента няма да се отнася за актовете им, свързани с предсрочно освобождаване на членове на УС на БНБ.

Пак с цел да се унифицира  българското право с това на ЕС, засягащо централните банки, ще се направят и промени в Закона  за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С промените се уточняват и някои понятия, засягащи правилата за тайната, които трябва да се спазват при дейността на БНБ.

Като цяло всички тези изменения в закона за БНБ  изглеждат  технически по звученето си, но ако не бъдат приети, кандидатурата ни за влизане в Европейския банков съюз и респ. в ERM ІІ няма никакъв шанс да мине.

Facebook logo
Бъдете с нас и във