Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ПОДПАЛИ ЧЕРГАТА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ

Лихвите по кредитите в някои банки ще нараснат поне с 3-4% до края на 2004 г. и основната причина за това са последните решения на БНБ за увеличаване на размера на задължителните минимални резерви (ЗМР). Това са коментарите на експерти в търговските банки, които не желаят да бъдат цитирани поименно, за да не си навлекат гнева на шефовете на емисионната институция.При повечето банки лихвите по кредитите са формирани на базата на основния лихвен процент, който се формира автоматично от средната доходност при продажбите на тримесечни държавни съкровищни бонове. А тази доходност ще се покачва, тъй като заради увеличаването на ЗМР-тата банките няма да разполагат с достатъчно средства, за да купуват тримесечните държавни ценни книжа. Именно поради липсата на поръчки средната доходност на тримесечните съкровищни бонове на аукциона на 21 май бе 3.6%, като е имало поръчки и за 5% годишна доходност. По тази причина на 25 май средната лихва, обявена от БНБ и Министерството на финансите - т. нар. основен лихвен процент (ОЛП), се увеличи от 2.4 на 3.6 процента. Това автоматично се отрази на лихвените равнища по някои банкови кредити, които са базирани на ОЛП плюс някаква добавка.Заемите, които отпуска БУЛБАНК, са базирани на ОЛП и неговото повишаване или понижаване веднага рефлектира върху разходите на клиентите по обслужването на кредитите, заяви за в. БАНКЕРЪ председателят на УС на БУЛБАНК Левон Хампарцумян.Изпълнителният директор на БИОХИМ Петер Харолд коментира покачването на основната лихва така: Практика на всички финансови институции e да предлагат както кредитни, така и депозитни продукти с плаваща или с фиксирана лихва. Промяната в основните лихви означава, че ако те се увеличават, то лихвите по депозити и кредити също ще се увеличат. По аналогичен начин, когато депозитът или кредитът са договорени на плаваща лихва, при падането на основната лихва и тези по депозитите и по кредитите ще намаляват. При другите продукти с фиксирани лихви това няма да се отрази.Един бърз анализ на различните видове заеми, които предлага банката, сочи, че лихвите по тях се формират не върху ОЛП плюс надбавка, а върху базов лихвен процент. Той се определя на базата на разходите, които БИОХИМ прави по привличането на средства. С други думи, въпрос на преценка от страна на нейното ръководство е дали след увеличаването на основния лихвен процент да вдигне лихвите по кредитите. Шефовете на някои банки вече са взели категорично решение по този казус.Лихвите по кредитите на ОББ се формират на базата на разходите, които прави банката по привлечените си средства. Преценили сме, че засега тези разходи няма да се увеличават и затова няма да увеличаваме лихвите по кредитите, заяви главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев.За момента не очакваме покачването на основния лихвен процент да се отрази съществено на лихвите по заемите, отпускани от Пощенска банка, тъй като те не са обвързани с него, коментира членът на УС на кредитната институция Борислав Моянов.Според финансови експерти дори банките, които не обвързват лихвените равнища по заемите си с ОЛП, да не ги покачат през юни, това неминуемо ще стане, ако средният лихвен процент по тримесечните съкровищни бонове продължи да расте. А според левови дилъри вероятността това да се случи е почти 100 процента.На банките не им достигат около 150 млн. лв., за да попълнят задължителните си минимални резерви. По тази причина и на аукциона за тримесечни съкровищни бонове, който ще се проведе в края на юни, отново няма да има достатъчно поръчки и средната доходност на тези ценни книжа вероятно ще се покачи до 5 процента. Следователно толкова ще бъде и основният лихвен процент за юли, което ще доведе и до покачване на лихвите по заемите за фирми и граждани, коментира за в. БАНКЕРЪ левов дилър на една от големите кредитни институции у нас.Излиза, че мерките на БНБ за ограничаване на ликвидността в банковия сектор директно палят чергата на кредитополучателите. Защото при основна лихва от 5% лихвите по кредитите ще се върнат към високите равнища от 12-14% годишно, които клиентите на банките бяха започнали да позабравят. И които могат да изправят пред изпитание всички досегашни кредитополучатели, в чиито договори лихвата не е фиксирана. Не че новите лихвени условия ще спрат гражданите и фирмите, които имат нужда от финансиране, да искат заеми. А банките с удоволствие ще им ги предоставят, ако преценят, че клиентите са платежоспособни. Само че увеличаването на разходите на клиентите при обслужването на заемите им ще повиши риска от увеличаване на просрочията по тях - с други думи, ще причини доста главоболия на кредитните институции.И може да ги натири във втора ликвидна криза (макар и от по-различно естество в сравнение с тази от 1996 година). Въпросът е има ли възможност при въвеждането на допълнителни ЗМР-та да се избегне вдигането на лихвените равнища. Разбира се, че има. Достатъчно е БНБ да разреши на търговските банки вместо живи пари да блокират като задължителни минимални резерви държавни ценни книжа. С това се постигат няколко ефекта. Банките ще бъдат стимулирани да купуват тримесечни съкровищни бонове, търсенето им ще се увеличи, доходността им ще намалее, а оттам ще паднат и основната лихва, и лихвите по кредитите. Търсеният от БНБ ефект за ограничаване на свободните средства в банките отново ще бъде постигнат, тъй като те ще инвестират средствата си в ДЦК. Освен това задължителните минимални резерви ще започнат да носят приходи на банките, тъй като държавните ценни книжа, които са блокирани като ЗМР-та, носят доход. И най-накрая, но не и на последно място, този доход няма да е за сметка на БНБ. Защо ли? Защото няма да се отрази на превишението на приходите над разходите й, които тя всяка година внася в бюджета. Освен това блокирането на държавни ценни книжа като ЗМР-та, колкото и странно да звучи, ще се отрази благотворно и на бюджета. Тъй като с падането на доходността на тримесечните съкровищни бонове ще намалеят и разходите на хазната по обслужването им. Това е! Вариантът да се блокират държавните ценни книжа като задължителни минимални резерви има достатъчно предимства, които да накарат УС на БНБ да се замисли дали да не го приложи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във