Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ОПРЕДЕЛИ ПРАВИЛАТА НА КРЕДИТНИЯ ПАЗАР

Банковите шефове вече могат да започнат корекциите в кредитната си политика. На 21 април 2005 г. управителният съвет на БНБ взе решение да промени три наредби с цел да овладее ръста на заемите и да го постави в разумни граници. Според членове на УС на Централната банка, в гласуваните изменения са взети предвид и интересите на кредитните институции. Те били направени така, че да не доведат дори и най-активно кредитиращите банки до големи разходи. Най-много са промените в Наредба №21 на БНБ. Измененията в нея целят да бъде изчистен ефектът от взривообразното нарастване на кредитите през последните четири работни дни на март, когато те се повишиха с 1.7 млрд. лева. Корекциите в нормативния документ обаче не засягат банките, които са водели разумна политика. Ето защо в наредбата ще има текст, според който максималното нарастване на заемите - за банките, които през март са отчели ръст на кредитите над 4%, ще се отчита на базата на февруарския им кредитен портфейл, увеличен с 4 процента. За банките, които са водели разумна политика и кредитите им през март не са нараснали с повече от 4%, базата за отчитане на ръста ще бъде общият обем на заемите им към 31 март 2005 година.Що се отнася до системата за отчитане на увеличението на заемите, тя е доста усложнена с цел да се предотврати всякаква възможност банките да манипулират обема на предоставените заеми. По тази причина те ще отчитат кредитния си портфейл пред БНБ всеки ден. Среднодневният ръст на отпуснатите от тях заеми не може да е по-висок от 5% в края на първото тримесечие, което се пада на 30 юни 2005 година. За шестте месеца среднодневният ръст не бива да е над 12.5%, за деветте месеца - над 17.5%, а за дванадесет месеца - над 23 процента. Анализаторите на БНБ са изчислили, че при подобен среднодневен ръст в края на тримесечния период на банките им е позволено да отчетат увеличение на заемите от 10%, в края на шестте месеца - от 15%, в края на деветте месеца - от 20%, а в края на дванадесетте месеца - от 26 процента.БНБ ще обърне специално внимание на спазването на среднодневните увеличения на кредитите. В случай че дадена банка надвиши някой от зададените в Наредба № 21 ръстове, тя ще внася превишението като задължителен минимален резерв по сметките си в БНБ. Ще припомним, че тези сметки не се олихвяват и поддържането на пари по тях не носи приходи на банките. Увеличаването на заемите ще бъде ограничено и от гласуваната от УС на БНБ промяна в Наредба №8. С нея банките се лишават от възможността да увеличават собствения си капитал с размера на текущата си годишна печалба. До момента те имаха тази възможност, но при условие че текущият им финансов резултат е одитиран и от него са извадени дължимите данъци. Гласуваната промяна в Наредба №8 ще бъде сериозна бариера пред бързия ръст на кредитите, тъй като общият им обем е пряко зависим от размера на собствения капитал, а текущата печалба е един от важните му компоненти. БНБ ще задължи банките да отчитат данните за собствения си капитал и за капиталовата си база всеки месец, а не както е досега - на тримесечия. Целта е да се подобри контролът върху финансовата стабилност на кредитните институции, чийто основен измерител е капиталовата адекватност. Според изискванията на БНБ тя не може да е под 12%, а в стремежа си за по-висок на ръст в кредитирането някои големи банки поддържат капиталова адекватност между 13% и 14%, която лесно може да падне под 12%, ако банката отпусне няколко по-големи заема. Това е така, защото всички кредити, с изключение на жилищните, се изчисляват със 100% риск. За да се пресметне капиталовата адекватност на една банка, собственият й капитал се дели на общия обем на рисковите й активи (името му е общ рисков компонент). При новите изисквания на Наредба № 21 и Наредба №8 банковите мениджъри все по често ще са изправени пред дилемата кои платежоспособни клиенти да кредитират, така че хем да извлекат максимални печалби от сделките, хем да се впишат в банковите регулации. След като ограниченията на БНБ влязат в сила, вече няма да е достатъчно една банка да разполага с пари, за да задоволи всички заявки за заеми на клиентите, които отговарят на изискванията й. Тя ще трябва да има достатъчно собствен капитал и така да е разчела предоставянето на кредити във времето, че да не надвишава определените от БНБ лимити. В противен случай отпускането на заеми може да донесе на банката загуби, които са по-големи от приходите й от лихви.БНБ ще въведе и още едно ограничение върху кредитния ръст, като промени Наредба № 9. В нея ще има текст, който изрично забранява на банките веднага да прекласифицират заемите, чието обслужване се е подобрило. Клиентът ще трябва в продължение на шест месеца да доказва, че е повишил платежоспособността си, преди банката да запише кредита му в група с по-нисък риск. Ще припомним, че в колкото по-безрискова група е записан заемът, толкова по-малко провизии банката заделя за покриването на евентуални загуби от неизплащането му. А средствата за покриването на тези провизии директно се осчетоводяват като разходи и влияят негативно върху собствения капитал на банката, а оттам и върху възможностите й да кредитира.Промените в трите наредби на БНБ ще влязат в сила три дни след публикуването им в Държавен вестник. Управителният съвет на БНБ оповести, че ще предприеме и други мерки, ако гласуваните на 21 април не дадат очаквания ефект. С други думи, банковият кредит вече ще е привилегия само за клиентите, които безспорно могат да докажат своята платежоспособност и са коректни към банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във