Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ОБУЗДА КРЕДИТНИЯТ ПАЗАР

Кредитирането е здраво хванато в нормативните юзди на БНБ. Мерките, които Централната банка прие през март за ограничаване на отпусканите заеми, доказаха своята ефективност през следващите три месеца и оправдаха прогнозите на анализаторите от големите западноевропейски банки, които имат свои кредитни структури у нас. Статистиката на БНБ е красноречива в това отношение. През юни 2004 г. общият размер на отпуснатите кредити е бил 11.84 млрд. лв. , в края на същата година той е 13.81 млрд. лева, а през юни 2005-а - 16.19 млрд. лева. Заемите за една година са се увеличили с 36.86%, а за шестте месеца на 2005 г. - със 17.23 процента. При тези темпове на растеж в края на 2005 г. отпуснатите кредити ще са се увеличили с не повече от 35% - напълно приемлив показател както за БНБ , така и за Международния валутен фонд, който най-много настояваше за ограничаване на кредитната експанзия.Данните от статистиката на БНБ показват, че се сбъдва и една друга прогноза, която в. БАНКЕРЪ направи в началото на 2005 година. А именно, че през 2005 г. кредитните институции ще поставят акцента върху заемите за граждани и по специално върху жилищното кредитиране. Наистина първите шест месеца на 2005-а показаха, че финансирането за населението нараства много по-бързо от това за фирмите. От средата на 2004 г. до края на юни 2005-а корпоративните кредити са се увеличили с 45.64% - от 7.23 млрд. до 10.53 млрд. лева. За същия период потребителските заеми са се увеличили с 51.5% - от 2.33 млрд. лв. до 3.53 млрд. лв., а жилищните - с 60.12%, от 662.1 млн. до 1.51 млрд. лева. Закономерно се изменяла и структурата на кредитния портфейл на банковия сектор. Докато през юни 2004 г. потребителските заеми в него са заемали 19.76%, а жилищните - 5.6%, година по-късно - през юни 2005 г., техните дялове са се увеличили съответно на 21.84 и 9.31 процента.На пръв поглед подобно балансиране на кредитирането намалява риска за банките. Но така е само на пръв поглед. Бързото нарастване на заемите за граждани води до увеличаване на покупките на потребителски стоки, а поради липсата на конкурентно производство в страната по-голямата част от тях са внос. С други думи - рязкото нарастване на заемите за населението води до увеличаване на отрицателното търговско салдо а оттам и до дефицита в текущата сметка на платежния баланс. А последните статистически показват, че той нараства с обезпокоителни темпове. В средата на юни 2004 г. дефицитът по текущата сметка е бил 462.5 млн. евро, докато година по-късно - 694.4 млн. евро. Тези данни показват, първо, че валутата, която излиза от страната, надхвърля с повече от половин милиард тази, която влиза в резерва на БНБ и, второ, че разликата се увеличава. През 2004 г. дефицитът по текущата сметка бе покрит изцяло от чуждестранните инвестиции. Тази година обаче това едва ли ще стане заради проточилите се следизборни процедури, в които държавата остана месеци без нормално функционираща изпълнителна власт, при това и лишена от възможност да сключва приватизационни и концесионни сделки. До юни 2004 г. външните капиталовложения у нас са били около 850 млн. щ. долара, докато за шестте месеца на 2005 г. те са 720 млн. щ. долара.Пренасянето на тежестта от корпоративното към потребителското кредитиране лишава предприятията от финансов ресурс, който им е крайно необходим за технологичното им обновяване. Стимулираното от потребителските заеми увеличение на вноса на стоки пък свива вътрешния пазар за български изделия и косвено нанася щети на предприятията и подрива финансовата им стабилност. Освен това потребителското и жилищното кредитиране поражда свръхзадлъжняване на населението и при един срив на икономика и евентуални фалити на предприятия голяма част от потребителските заеми няма да бъдат обслужвани редовно. А това ще рече, че банките за застрашени да претърпят загуби по всички направления в най-доходоносната си дейност - кредитирането. Да не говорим, че от известно време се забелязва тенденцията приходите от кредити да намаляватПрез юни 2004 г. доходите на банките от лихви и от такси и комисиони от обслужване на заемите са 687 млн. лв. - 5.8% от общия размер на кредитите, докато година по-късно те са 818 млн. лв. - 5.4% от отпуснатото финансиране. Тези данни показват, че през юни 2005 г. от всеки 100 хил. лв. отпуснати на кредит банките са спечелили с 400 лева по-малко, отколкото преди дванадесет месеца. Прогнозите на някои анализатори са, че тази тенденция ще се задълбочава и в края на 2005 г. кредитните институции ще печелят по 1 стотинка по-малко от всеки 1 лев, предоставен на кредит, отколкото в края на 2004 година. Причината е, че заради жестоката конкуренция на пазара банките ще се принудят да намаляват още лихвените равнища, което ще ограничи печалбите им, а оттам и резервите, с които могат да покрият загубите при евентуално нарастване на нередовно обслужваните кредити. Разбира се, срещу подобна опасност си има и застраховки. Едната е банките да разнообразят своите услуги и да не залагат предимно на приходите от заеми, а да увеличат постъпленията си от сделки с ценни книжа, такси и комисиони от обслужване на плащания и т.н.. Втората е в създаването и стриктното спазване на строги правила за оценка и следене на платежоспособността на клиентите. Става дума за т. нар. скоринг системи. Те част от информационната мрежа на всяка една банка, но постоянно трябва да се обновява, за да функционира ефективно. От 2000 г. на всеки три месеца в.БАНКЕРЪ изготвя класация нанай-активно кредитиращите банкикато при оценката им взема предвид три показателя:общ размер на отпуснатите заеми, дела на кредитите в балансовото число и ръста на отпуснатите кредити за срок от една година. Институциите, които се нареждат на първите десет места и по трите показателя, влизат в групата на най-активно кредитиращите банки. За шестте месеца на 2005 г. това са Банка ДСК, ОББ и Ейч Ви Би Банк Биохим. Прави впечатление че Банка ДСК и ОББ присъстват и в класацията за най-добрите банки за полугодието, които вестникът публикува миналата седмица. А това подсказва, че освен активно кредитиращи те са много ефективни и изключително стабилни.Банка ДСКосвен че е лидер по балансовото си число и по печалба, е институцията, предоставила най-много кредити в България. В края на юни 2005 г. общият им размер е 2.56 млрд. лв. - с 58.2% повече, отколкото през юни 2004 г., когато той е бил 1.62 млрд. лева. Проблемът е, че липсва баланс в кредитния портфейл на банката. По наследство тя е абсолютен лидер в предоставянето на заеми за населението и общият им обем в края на юни 2005 г. е 2.1 млрд. лв. (38% от всички кредити за граждани).Що се отнася до корпоративното кредитиране, Банка ДСК е твърде назад в тази ниша на пазара. В средата на годината общият размер на отпуснатите от нея заеми за фирми е 511 млн. лв. - едва 4.5% от този пазар. Това разпределение намира отражение и в структурата на приходите на банката. От близо 200 млн. лв. постъпления за шестте месеца на 2005 г. 151 млн. лв. са приходи от лихви по заеми, като 80% от тях се дължат на финансирането, отпуснато на населението. Постъпленията от такси и комисиони - 26.2 млн. лв., са направо нищожни в сравнение с дохода от лихви. Подобен значителен дисбаланс в кредитирането не е добър атестат за банката, тъй като общият размер на заемите, които тя е отпуснала, формира 64.6% от всичките й активи. А това означава, че ако се увеличи рязко броя на необслужваните потребителските заеми, кредитните показатели на банката значително ще се влошат.ОББ- друг член на лидерската тройка, също води агресивна кредитна политика. Доказателство за това са съотношението на отпуснатите заеми 70% спрямо активите (след заделяне на провизиите), или 1.47 млрд. лв., както и нарастването им за една година - 55.6 процента. Но самият кредитен портфейл е много по-балансиран от този на Банка ДСК. Заемите за граждани заемат 39% от всички кредити, а за фирмите - 54%. Останалите 7% са отпуснати за земеделие.На този фон, естествено, приходите от кредитите - 95 млн. лв., са преобладаващата част от всички постъпления на банката за шестте месеца на 2005 г., които са около 150 млн. лева. Но в тази сфера ОББ поддържа добър баланс, тъй като приходите й от такси и комисионни са 30 млн. лева.Ейч Ви Би Банк Биохиме малко по-предпазлива в отпускането на заеми. Това може да се обясни с процеса на интеграция на Ейч Ви Би Банк Биохим с ХЕБРОСБАНК, който започна от пролетта на 2005 г. и ще продължи до 2006 г., като поглъща доста голям човешки и финансов ресурс на двете банки.Общият размер на отпуснатите от Ейч Ви Би Банк Биохим заеми в края на юни 2005 г. е 1.14 млрд. лева. В сравнение с юни 2004 г., те са нараснали с 44.4 процента. При това кредитите формират 52.1% от активите й (при положение че средният показател за банковата система е 57.4 процента).Приходите от лихви по кредити в края на юни са 47.5 млн. лв. и формират близо половината от всички постъпления на банката. В това отношение Ейч Ви Би Банк Биохим има много по-балансирани доходи в сравнение с повечето други банки, тъй като приходите й от такси и комисиони са 25 млн. лв. - 28% от всички постъпления.През оставащите месеци до края на годината банките ще бъдат принудени да се вместват в ограниченията на БНБ за ръста на кредитирането, което ще снижи риска от евентуалната им дестабилизация вследствие на икономическа криза у нас или на международните пазари. За да запазят печалбите си обаче, кредитните институции ще бъдат принудени да потърсят нови източници на приходи, а това ще ги стимулира да продължат да разнообразяват услугите си за граждани и да им предлагат все по-изгодни условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във