Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ МОЖЕ ДА ПРОДАДЕ БОРИКА НА ЧУЖДЕНЦИ

Петима чуждестранни инвеститори проявяват интерес към покупката на националния картов оператор Борика и най-вероятно БНБ ще започне преговори с тях, ако не успее да се споразумее с българските търговски банки за цената, по която да им продаде 66% от дружеството. Според банкери, запознати с хода на преговорите, трима от евентуалните кандидат-купувачи на Борика са издателят на кредитни карти Юролайн - дъщерна компания на гръцката И Еф Джи Юробанк, американската фирма за електронни плащания Глобъл Пеймънт и италиано-белгийското дружество Симсист.БНБ, която е едноличен собственик на Борика, ще изготви и ще предложи на Асоциацията на търговските банки проект за устав на дружеството. В него ще бъдат описани начинът, по който ще се формират акционерните дялове на отделните банки; схемата, по която те ще се променят; както и ограниченията срещу евентуални опити на отделни кредитни институции да концентрират големи пакети акции на Борика с цел да овладеят контрола върху дружеството. В проекта за устав ще бъде вписан и текст, който да забранява на банките да продават своите дялове в националния картов оператор на други дружества, които не са регистрирани в България или не са лицензирани от БНБ. Всичко това бе уточнено на срещата на 22 ноември 2004 -а между гуверньора на БНБ и членове на управителния съвет на АТБ.На срещата Иван Искров е обещал на шефовете на търговски банки да обмисли предложението им собственият капитал на Борика, който в момента е 12.5 млн. лв., да бъде намален. По този начин може да падне и цената - 8.25 млн. лв., при която още през септември УС на БНБ заяви, че ще продаде 66% от капитала на дружеството. Тази цена обаче се стори твърде висока на банките. Ето защо на 22 ноември 2004 г. техните представители са предложили Борика да даде на едноличния си собственик дивидент, чийто размер да е не по-малък от 2.5 млн. лева. Целта е по този начин да се намали капиталовата й група от 12.5 млн. лв., в която влизат акционерният капитал от 2.5 млн., печалбата за 2003-а от 3.13 млн. лв. и неразпределените печалби от минали години, чийто размер е 6.87 млн. лева. За да стане това обаче, е необходимо решение на УС на БНБ. Той ще трябва да гласува (ако въобще възприеме този вариант) какъв точно дивидент да даде Борика и с колко да намали капиталовата й група. Задачата въобще не е лесна, тъй като според обсъждания в парламента проектозакон за паричните преводи националният картов оператор трябва да има капитал от 10 млн. лв., който да е внесен в рамките на три години след влизането на нормативния документ в сила. Това означава, че чисто хипотетично Борика може да предостави и по-голям дивидент от 2.5 млн. лв., с което продажната й цена чувствително ще бъде намалена. При това положение капиталът на дружеството ще падне под 10 млн. лв., но пък той ще трябва да бъде попълнен от печалбата му през следващите три години. Това е напълно реалистичен вариант, като се има предвид, че за 2001 г. печалбата на Борика е 1.53 млн. лв., за 2002-а тя е 2.04 млн. лв., а за 2003 г. - 3.13 млн. лева. Според управителя на БНБ Иван Искров Централната банка държи на обещанието си 66% от Борика да станат собственост на българските кредитни институции. Но този ангажимент няма да е валиден до безкрай. Ако нашите банки продължават да предявяват все нови и нови искания, в началото на следващата година БНБ ще обяви краен срок за приключване на преговорите с тях, след което ще се заеме с конкурса за продажбата на националния картов оператор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във