Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ ХВАНА КРЕДИТИРАНЕТО ЗА ГУШАТА

Пътят към ада е постлан с добри намерения, казва една народна мъдрост. Макар и перифразирана, тя с пълна сила се отнася за мерките, които на 23 февруари 2005 г. управителният съвет на БНБ предприе за намаляване на ръста в кредитирането. На практика БНБ ще върти банките на бавен огън с благородната цел да ги предпази от рисковете, свързани с бързото увеличаване на отпуснатите заеми. Такъв ще е резултатът от промените в Наредба №21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат по сметки в емисионната ни институция. В момента тези резерви са 8% от средствата, привлечени от граждани и фирми, както и от пласирането на облигационни емисии. Измененията в наредбата предвиждат те да се увеличат, ако кредитните институции не спазват едновременно две ограничения. Първото е, ръстът на отпуснатите заеми да не надхвърля 6% за едно тримесечие, 12% за две поредни тримесечия, 18% за три тримесечия и 24% за една година.Второто изискване е, сборът на предоставените от дадена банка заеми, гаранции, поръчителства и други кредитни заместители (т.нар. задбалансови активи), след като бъде намален с размера на собствения й капитал, да не надхвърля 60% от привлечените от нея средства.В случай че въпросната банка наруши едновременно тези две изисквания, тя ще трябва да внася по сметката си в БНБ като резерв допълнителна сума, която е равна на удвоеното превишение на кредитния й ръст. На пръв поглед тази формулировка звучи доста сложно, но всъщност изчислението на допълнителната вноска не е толкова трудно. Необходимостта банките да правят допълнителни вноски - като задължителни минимални резерви, ще бъде приета доста болезнено от тях, защото за тези средства, блокирани по сметките им в БНБ, те не получават доходи. Освен това те ще бъдат допълнително затруднени от обстоятелството, че няма да имат възможност да увеличават собствения си капитал с текущата си печалба през годината. По този начин банките ще бъдат лишени от един инструмент, с който могат да намаляват сумата, която според промените в Наредба №21 не бива да надхвърля 60% от привлечените им средства.Ограничителните мерки ще започнат да се прилагат от началото на април. Първия отчет за тримесечния ръст на кредитите банките ще трябва да представят пред БНБ в края на юли, а първото регулиране на вноските по задължителните минимални резерви, според новите изисквания на Наредба №21, ще бъде на 4 август 2005 година. Диаметралният преглед на балансовите показатели на българските банки за 2004-а обаче още отсега сочи, че поне 14 от тях ще трябва да ограничат кредитната си експанзия или да положат значителни усилия за рязко увеличаване на привлечените си средства. Това са институции, при които - общата сума на кредитите и задбалансовите активи (намалени със собствения им капитал), е доста над 60% от привлечените от тях средства. При БНП-Париба (България) това съотношение е 164%, заради значителния размер на гаранции и поръчителства - 188 млн. лв., които банката е предоставила на свои клиенти. Между другото техният обем е по-голям от отпуснатите от нея кредити - 160 млн. лева. В същото време привлечените средства от банката са 212 млн. лв., а собственият й капитал е 50.1 млн. лв., нещо, което не се среща при нито една друга банка у нас.В края на 2004 г. съотношението кредити и задбалансови активи (минус собствения им капитал) към привлечените средства е твърде високо и при Емпорики банк -118%, както и при Банка Запад - Изток - 112.7%, и при Интернешънъл Асетс Банк (бившата ПИМБ) - 96 процента.Според данните на БНБ за 2004 г. повечето големи банки също имат съотношения на кредитите и гаранциите (минус собствения им капитал) към привлечените средства, които надхвърлят регламентираните от БНБ 60 процента. За Ейч Ви Би Банк Биохим то е 90.2%, за ОББ - 89.5%, за SG ЕКСПРЕСБАНК - 84.3%, за Пощенска банка - 71.7%, за Банка ДСК - 68.9%, за Първа инвестиционна банка и ХЕБРОСБАНК - по 68.5 процента. Тези големи банки контролират 52.4% от всички отпуснати у нас заеми и ограничаването на активността им значително ще намали ръста на кредитирането във финансовия сектор като цяло. Попадналите под ограниченията на БНБ институции обаче са застрашени да намалят пазарните си дялове за сметка на своите конкуренти, които имат възможност по-бързо да увеличават обема на предоставените кредити, без да рискуват, че ще бъдат санкционирани. Според данните на БНБ за 2004 г. такава възможност имат БУЛБАНК, при която съотношението на кредитите и задбалансовите активи (намалени със собствения й капитал) към привлечените средства е 45% , ДЗИ Банк - при която това съотношение е 47%, СИБАНК - 47%, и дори Райфайзенбанк (България), чийто показател е 61%, но през последните три месеца на 2004 г. тя отбелязва много бързо покачване на депозитите от граждани и фирми. От края на септември 2004 г. те са нараснали близо два пъти - от 700 млн. лв. на 1.3 млрд. лв. в края на декември. Докато за същия период кредитите и задбалансовите активи на банката са се увеличили незначително - с около 6%, от 1192.4 млн. на 1263.5 млн. лева.Първият бегъл прочит на последните решения на БНБ подсказва, че тя е намерила начин да хване ръста в кредитирането за гушата. Регулациите в Наредба №21 на БНБ, които ще бъдат приложени за пръв път от 4 август, ще окажат сериозно влияние върху конкуренцията между банките и разпределението на пазарните им дялове. Този факт, разбира се, ще предизвика както недоволството им, така и конфликти помежду им. Разбира се, ръстът на кредитите едва ли ще намалее до 24% годишно, но няма да е и с досегашните огромни размери от 45-50 процента. Засега само може да се прогнозира как новите ограничителни мерки ще се отразят върху клиентите. Лихвите по заемите няма да се повишат чувствително, но банките ще затегнат критериите за платежоспособността на кредитополучателите и ще впишат доста по-рестриктивни условия в текстовете за обслужване на кредитите и таксите, свързани с това. В същото време лихвите по депозитите ще се повишат, а кредитните институции ще започнат да предлагат все по-атрактивни продукти за привличане на средства от населението.Е, ако е рекъл Господ, след големите печалби и големите рестрикции, и българската банкова система ще се насочи към Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във