Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ Е ПРОХОДИЛА СРЕД КОРУПЦИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ БОРБИ

Българската народна банка е една от най-старите емисионни институции не само в Европа, но и в света. И това не е някакво патриотарско изказване, а факт, който всеки любознателен читател може да открие в книгата Бъдещето на централното банкиране, издадена през 1994-а от университета в Кембридж. Поводът за появата й е 300-годишнината на Банк ъф Ингланд. В книгата историята на всички емисионни институции е описана вкратце върху 360 страници. Сред тях е и тази на БНБ, чиято възраст, според британските изследователи, я нарежда на петнадесето място. В утвърдения от княз Дондуков-Корсаков устав на БНБ на 25 януари 1871 г. изрично е записано, че тя се учредява като държавна с капитал от 2 млн. златни франка. В документа, подписан от княза, се казва още, че създадената институция ще се нарича Българска народна банка - име, което тя запазва през всичките 125 години от съществуването си .Другият любопитен факт е, че първият управител на БНБ - Карбоньор, чиновник за специални поръчки при Министерството на финансите на Русия, е назначен повече от два месеца след учредяването й - на 4 април 1879 година. Руският финансист е натоварен от княз Дондуков-Корсаков със задачата да създаде организационната структура на Българската народна банка. За да се справи с тази задача, на Карбоньор са му били необходими три месеца.Ето защо официалното откриване на БНБ става на 23 май 1879 г. , а на 6 юни през нея е извършена първата парична операция. Тогава банката получава от хазната на Княжество България 8 697 043 златни франка. От тях 2 млн. франка са за капитала й, а останалите пари са оставени на депозит. До 1945 г. годишнините на БНБ са се чествали именно на 6 юни, датата, на която е извършен първият паричен превод.Интересна подробност е, че според устава, одобрен от княз Дондуков-Корсаков,БНБ не получава правото да сече монети или да емитира банкноти. По тази причина Карбоньор оставя без отговор предложението на германската фирма Дондорф енд Науман'с Дрогери, която още на 11 март 1879-а предлага услугите си да отпечатва български банкноти.Най-любопитният факт от това време е, че разплащанията в България до 1880 г. се извършват с турски лири, с френски франкове и руски рубли, което значително затруднява паричното обращение и развитието на икономиката в страната. Този проблем е отстранен от първия управител на БНБ - българинът Георги Желязкович, който ръководи банката от 1 юли 1879 до 27 април 1881 година. По негово време, и по-точно на 27 май 1880-а, Народното събрание приема, а княз Александър I Батенберг утвърждава Закон за правото на сечене на златни, сребърни и медни монети. В него е записано, че паричната единица на България е левът, който се разделя на 100 стотинки. Първите български монети са медни и са отсечени в английския град Бирмингам през 1881-ва, по времето когато управител на БНБ е Исидор Михайлович, който ръководи банката от 27 април 1881 до 11 октомври 1883 година. През 1882-а са пуснати в обращение и първите сребърни левове.Усвояването на новите функции не минава без емоции. През 1883-а Министерството на финансите назначава ревизия в БНБ, която трябвало да провери всичките й операции. Около година по-късно - през февруари 1884-а, ревизията предава констатациите си във финансовото ведомство и те звучат направо шокиращо. В документа пише, че назначаването на служители в БНБ често пъти е ставало в зависимост от политическите убеждения на кандидатите, партийната им принадлежност и личните им връзки с влиятелни личности. (Бел.ред. - Защо ли 120 години по-късно това не звучи шокиращо за българите?)Груби нарушения са установени при обмяната на златни и сребърни монети. От доклада на ревизорите излиза, че се е давало предпочитание на един и същ сарафин, от който монетите се изкупували при завишен курс и са му продавани при занижени цени (бел.ред. - този трик също бе използван през последните 14 демократични години). За изтеглените от обращение монети не били съставяни необходимите баланси, сочи още ревизията на БНБ от 1884 година. Комисията от МФ тогава определя като главен виновник за тези нарушения главния касиер на БНБ Георги Греков и изрично подчертава, че той е бил покровителстван от управителя Георги Желязкович. Ревизията констатира също така, че БНБ е отпускала заеми без гаранции и е отваряла сметки (без необходимото покритие) на лица, които са се ползвали с особени привилегии. Сред тях се сочат видни политически личности като Григор Начович, Димитър Греков и дори управителя Георги Желязкович. Докладът става публично достояние чак през 1885 г. при правителството на Петко Каравелов, но за лицата, споменати в него, няма последствия. Впрочем скандалите бележат почти цялата история на БНБ. Изключение правят 45-те години, през които България е управлявана от БКП, но само защото през тях нередните сделки (като изнасянето на българския златен резерв в СССР през шейсетте години и др. подобни) са извършвани от името на държавата. Емисионната функция на народна банка се засилва след приемането на промените в Закона за БНБ през 1885-а. Същата година - на 1 септември, управляваната от Иван Евстатиев Гешов институция (от 16 март 1911 до 1 юни 1913 г. той е министър-председател на България) емитира и първите български банкнотиТе са изработени в Санкт Петербург, номиналът им е 20 и 50 лева. Те имат златно покритие (т.е. могат да се обменят в касите на БНБ срещу злато) и са в обращение до 1 юли 1907 година.Още в края на 1879-а барон Гинсбург и Сергей Поляков, които представляват интересите на големи руски банки у нас, предлагат БНБ да бъде трансформирана в акционерно дружество. Проектът им е разгледан и приет от Министерския съвет на Княжество България. Той обаче среща съпротивата на тогавашния управител на БНБ Желязкович, който в писмо до Министерството на финансите протестира, че по проекта на руснаците не е взето предвид мнението на централната банка. Желязкович получава подкрепата на финансовия министър Петко Каравелов (в правителството на Драган Цанков).При разглеждането на законопроекта Гинсбург-Поляков в Народното събрание Каравелов препоръчва на депутатите да не го гласуват веднага, а да създадат специална комисия, която да го проучи внимателно. Очевидно известният български политик (Петко Каравелов е лидер на Либералната партия, основател на Демократическата партия и пет пъти министър-председател на България) е бил почитател на крилатата фраза на френския депутат Лафонтен, който половин век по-рано е казал: Ако искаш една работа в парламента да не бъде свършена, създай комисия, която да се занимава с нея. Така решението по проекта Гинсбург-Поляков се отлага до 1883-а, когато техните привърженици в българския парламент вземат надмощие. По това време в България е в сила т. нар. режим на пълномощията, който е позволявал на княза да издава укази със силата на закони. Освен това страната се е управлявала от правителство начело с генерал Соболев. В тази ситуация едва ли е чудно, че на 11 февруари 1883 г. княз Батенберг е утвърдил законопроекта Гинсбург-Поляков и изработения на негова база нов Устав на БНБСпоред него народната банка трябва да се преобразува в анонимно акционерно дружество с капитал 12 млн. лв. и срок на действие 30 години. Една трета от този капитал е трябвало да бъде държавен, а останалите две трети - набрани от частни лица чрез публична подписка. Уставът на БНБ дори предвиждал акционерите да получават по 6% годишна лихва. Двадесет процента от печалбата на банката пък трябвало да се внасят като резервен капитал, който след изтичането на срока на съществуване на акционерното дружество да се разпредели между акционерите й. Според този устав БНБ е имала право да издава банкноти с номинал от 20, 50, 100, 500 и 1000 лв., които при предявяване в банката да се изплащат в злато. Освен това банката е можела да издава и държавни облигации, както и да предоставя заеми на държавата в размер до една пета от капитала си. С разрешение на Министерството на финансите по онова време БНБ е имала право да отпуска дори фирмени заеми, както и да предоставя кредити срещу залог на държавни ценни книжа, стоки и имоти. Уставът обаче е забранявал на Българската народна банка да предоставя заеми срещу обезпечение с акции на индустриални дружества, както и да участва в техния капитал.Въпросният устав обаче така и не влиза в силазаради смяната на политическата ситуация в страната. По тази причина и БНБ не става акционерно дружество. В средата на 1884 г. режимът на пълномощията е прекратен и на власт идва правителство начело с Петко Каравелов, който е убеден привърженик на запазването на БНБ като държавна институция. Това се обяснява с факта, че веднага започва подготовката на нов закон за банката. На 18 януари 1885-а Четвъртото обикновено Народно събрание приема Закон за учредяване на БНБ, пише в документи на Държавен актив. Неизвестно защо, след като през 1879 г. БНБ веднъж вече е била създадена, се е наложило няколко години по-късно парламентът да гласува закон, с който да я учредява наново. Според нормативния акт тя е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 млн. златни лева. Предвидено е една трета от годишната печалба на БНБ да се отделя за запасен капитал, докато размерът му достигне една трета от основния. След което всички печалби да се внасят в държавното съкровище. Решено е на БНБ да има право да емитира банкноти, обезпечени със злато. Освен това тя е получила право да предоставя заеми на държавата и на частни лица, които ги обезпечават с ипотеки, стоки и с държавни ценни книжа. Било е изрично забранено БНБ да спекулира на борсите и да отпуска кредити, обезпечени с акции на фирми. Също така е било решено банката да се управлява от управител и от четирима администратори, които са били назначавани от държавния глава (княза) по предложение на министъра на финансите.Така приключва опитът емисионната институция на България да бъде приватизирана. Държавата запазва върховенството си над народната банка, която въпреки честите политически вмешателства в работата й през дългите години на своето съществуване се превръща в една от най-уважаваните институции в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във