Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БНБ: БАНКИТЕ МОГАТ ДА ИЗДЪРЖАТ ПРИ КРИЗА

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ КРЕДИТНИТЕ ИМ ПОРТФЕЙЛИ СА НАРАСНАЛИ ТРИ ПЪТИОтпускането на кредити у нас вече не се смята за суперрисково начинание. Това показва статистиката на БНБ за развитието на банковия сектор през периода от 1998 до 2002 година. Данните бяха представени от Петър Андронов, главен директор в управление Банков надзор на Централната банка, на форума Ролята на финансовия сектор за развитието на българската икономика, който се проведе на 6 и 7 февруари в Пловдив. Ние вече не споделяме мнението, че банките не кредитират, заяви Андронов. През последните четири години банките са отпусналитри пъти повече заемиСпоред данните на БНБ, към декември 1998 г. българските банки са предоставили на клиентите си близо 2 млрд. лв. заеми, което е било 24.71% от всичките им активи. Четири години по-късно (към декември 2002 г.) общият размер на заемите е над 6 млрд. лв., което представлява 41.44% от балансовото число на кредитните институции. Най-големият ръст на банковото кредитиране е отчетен през последните 18 месеца - от средата на 2001 до края на 2002 година. Само за този период новите заеми са 1.8 млрд. лева. Според Андронов основна заслуга за тази промяна има понижаването на лихвите на международните пазари и последвалото връщане у нас на парите, които банките са държали по депозитни сметки в чужбина. Желанието им да запазят нивата на печалбите си ги принуди да се пренасочат към кредитиране у нас, обясни той.Чувствителен е ръстът и на привлечените средства в българските банки през последните пет години. Общата сума на депозитите в тях към 31 декември 1998 г. е била 5.473 млрд. лв., а към 31 декември 2002 г. техният размер вече е 11.282 млрд. лева. Увеличението е повече от два пъти. Андронов не отрече, че голяма заслуга за този ръст има преминаването към плащания в единната европейска валута от 1 януари 2002 година. То извади на бял свят скътаните марки, гулдени, франкове и други валути, които прекратиха съществуването си.По-умерено е увеличението на чистата печалба на банките. Това е единственият показател, при който през 2002-а има отчетен спад. От 1998 до 2001 г. банковият сектор е отбелязвал постоянен ръст на печалбата - от 127 млн. лв. през 1998-а до 319 млн. лв. през 2001 година. Но през 2002 г. общата печалба на банковата система е по-малка - 267 млн. лева. Място за притеснения, според Андронов, няма, защото спадът се обяснява с еднократното реинтегриране на провизии от 130 млн. лв., които през 2001 г. БУЛБАНК прехвърли в печалбата си. Андронов заяви, че ако се пренебрегне този факт, ще бъде отчетен постоянен ръст и по този показател през последните пет години. Въпреки значителното увеличение на кредитирането обаче капиталовата адекватност на банките все още е два пъти по-голяма от минимално изискуемата (12 процента), макар че нейното намаляване е значително - от 37.79% през 1998 г. до 25.22% в края на 2002 година. Това означава, че в банковата система все още има голям ресурс, който може да се пренасочи за отпускане на заеми.По сходен начин стои въпросът и със собствения капитал на кредитните институции. Според статистиката на БНБ, банките у нас поддържат прекалено високо неговото ниво - собственият им капитал е с 913 млн. лв. по-голям от изисквания. Андронов смята, че допълнителният потенциал за кредитиране не е пропорционално разпределен, а е съсредоточен в няколко банки от първа и втора група, т.е. в най-големите институции у нас.БНБ извършва стрес-тестовеза да определи риска за банковата система от внезапното влошаване на външни макроикономически показатели. Чрез тях се оценява как биха се справили кредитните институции у нас в екстремна ситуация. При най-лошия сценарий - когато се влошават едновременно няколко макроикономически показателя (което е почти невъзможно да се случи), банките показват различна чувствителност. Но независимо от мащаба на евентуалната криза капиталовата им адекватност ще остане над минималния размер от 12%, смятат експертите от БНБ. Според оценката на Световната банка за финансовия сектор у нас, българските банки са висококапитализирани и поддържат добра ликвидностЕкспертите на международната институция оябсняват това с консервативната политика на нашите кредитни институции, със силните регулации и надзора върху дейността им, както и с действащия в страната Валутен борд. През следващите години се очаква свиване на лихвените маржове и пускането на пазара на нови, по-достъпни за клиентите продукти и услуги. Основно предизвикателство за българските банки ще бъде подготовката за прилагането на директивите на Европейския съюз след приемането ни в Общността през 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във