Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БКК ТРЪГНА КЪМ ОТВЪДНОТО

Банковата консолидационна компания се подготвя да премине в историята и на прощаване ще остави на основния си собственик - Министерството на финансите - около 143 млн. лева. На проведеното на 12 октомври 2004 г. общо събрание бе взето решение дейността на БКК да бъде прекратена и в срок от една година тя да бъде ликвидирана. Съветът на директорите на компанията бе освободен от отговорност, а за ликвидатор бе назначен досегашният изпълнителен директор Нели Кордовска. Тя ще трябва да приключи всички процедури, свързани със затварянето на компанията и разпределението на активите й между нейните акционери. Веднага след като решенията на общото събрание на БКК бъдат вписани от Софийски градски съд във фирмения регистър, Кордовска ще пусне в Държавен вестник съобщение, че всички кредитори могат да предявят претенциите си към консолидационната компания. Срокът за това е шест месеца. Ако през този период не се появи дружество с претенции към БКК, ликвидаторът й ще разпредели всичките й активи между акционерите съобразно техния дял в капитала. Това означава, че държавата в лицето на Министерството на финансите ще получи 99.5% от богатството на компанията, а останалите 0.5% ще бъдат поделени между останалите над 1250 акционери, между които са ОББ, ХЕБРОСБАНК, РОСЕКСИМБАНК, SG ЕКСПРЕСБАНК, Химимпорт, Нитекс, Български морски флот, Софийската община...В акционерната книга на БКК фигурират 35 фирми, които са били приватизирани или обявени в несъстоятелност и за момента не е ясно кои са собствениците на техните дялове. Ликвидаторът ще разкрие специални сметки, по които ще задели суми, еквивалентни на тези дялове. Ако се появи лице, което да успее да докаже с документи, че е собственик на такъв дял, то ще може да получи съответната сума. В случай че в определения шестмесечен срок към БКК бъдат предявени претенции от граждани или фирми, ликвидаторът отново ще е длъжен да задели по специални сметки сумите, които са предмет на спора. Те ще останат блокирани, докато съдът не се произнесе по всеки от отделните случаи. При положение че претенциите не бъдат приети, блокираните суми отново ще се разпределят между акционерите на компанията. С всичко това през следващата една година ще се занимава Нели Кордовска. Усилията ще си заслужават, тъй като дори и след преустановяването на активните си операции БКК си остава едно от най-богатите дружествав България. Впрочем консолидационната компания е уникална с няколко факта. Това е единственото търговско дружество в България, създадено (през 1992 г.), за да преструктурира и продаде един цял сектор - този на държавните банки. И за 12 години, колкото и невероятно да звучи, то успя да изпълни предназначението си докрай. Едва ли в страната има друга фирма, която, подобно на консолидационната компания, е получила от Министерството на финансите еднократно финансиране от 400 млн. щ. долара. Която е изплатила на ведомството само 100 млн. щ. долара от тях и не трябва да връща останалите 300 милиона. От продажбата на акциите си в банките БКК получи близо 810 млн. евро и до обявяването в ликвидация плати на основния си акционер, Министерството на финансите, данъци и дивиденти за над 1.5 млрд. лева. И накрая - едва ли в България има друго дружество, чийто живот да е удължаван девет пътиНе е лъжа. При учредяването на БКК през 1992-ра в устава й е записано, че срокът на съществуването й е три години. През него компанията трябваше да консолидира 70 държавни банки и след това да ги продаде. От сливането на 22 държавни кредитни институции в началото на 1993 г. се роди ОББ. През следващата година в резултат на подобни консолидации бяха създадени ХЕБРОСБАНК, СОФИЯБАНК, ЕКСПРЕСБАНК. Старозагорската и Бургаската търговски банки пък се вляха в БУЛБАНК. В края на същата година ТБ Сердика, СИРБАНК и Карловската банка се обединиха в ТБ Средец, а година по късно тя и СОФИЯБАНК се консолидираха с БИОХИМ. Но още тогава стана ясно, че в толкова кратък срок БКК не може да изпълни основната си мисия - да приватизира държавните кредитни институции. Затова през 1995 г. общото събрание взе решение да удължи съществуването й с две години. По това време акционери на БКК бяха БНБ с 49% от акциите, Министерството на финансите - с 48%, Софийската община - с 1.2%, а останалите 0.8% бяха поделени между множество банки и дружества.През 1996 г. се развихри най-голямата финансова криза в България, която помете от пазара 15 големи банки (още четири бяха затворени от 1997 г. до 2000 година). В тази ситуация БКК стана част от проекта за спасяване на държавните банкистанал известен като схемата БУЛБАНК. Тогава Министерството на финансите изкупи от БУЛБАНК облигации, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) с общ номинал от 400 млн. щ. долара, като плати за тях 49% от стойността им. След това тези облигации бяха прехвърлени на БКК и с тях тя увеличи капитала на ОББ (получила ценни книжа за 118 млн. щ. долара), Пощенска банка (13 млн.), БИОХИМ (82.5 млн.), ХЕБРОСБАНК (51 млн.) и ЕКСПРЕСБАНК (15 млн.). Облигации за по 60 млн. щ. долара бяха вкарани в капитала на БАЛКАНБАНК и на Стопанска банка. При това под политическия натиск на правителството на Жан Виденов. За да бъде капитализирана БАЛКАНБАНК, БКК отне половината облигации, предназначени за Стопанска банка. Ако бе получила предвидените за нея 120 млн. щ. долара в ЗУНК-ове, тя щеше да бъде спасена, защото, независимо от тежкото държавно дългово наследство (банката обслужваше външен дълг, направен през 1988 г. по нареждане на държавата), тя никога не бе спирала да плаща на клиентите си. Но с отнемането на половината от предвидените за нея облигации кабинетът Виденов я обрече да сподели съдбата на БАЛКАНБАНК - обявяване в несъстоятелност. А БКК безвъзвратно загуби инвестираните и в двете банки облигации.В подписания в средата на 1996 г. договор, с който финансовото ведомство прехвърли облигациите на БКК, бе записано, че това е възмездно финансиране Или, казано с други думи - нещо като безлихвен заем. Консолидационната компания пое ангажимента да връща тези пари със средствата, които ще получи от продажбата на банките. При това не ставаше дума за всички пари от приватизацията, а само за такава част от тях, която отговаря на дела на облигациите в капитала на отделните банки. Например ОББ бе рекапитализирана с облигации с номинал от 118 млн. щ долара, които съставляваха 80% от капитала й. И когато през юли 1997 г. банката бе продадена за 3 млн. щ. долара на БУЛБАНК, ЕБВР и американската финансова компания Опенхаймер и Ко, БКК преведе директно в бюджета 80% от получените пари - 2.4 млн. щ. долара. Същата схема бе повторена и при приватизацията на Пощенска банка (за която в края на 1998 г. АЛИКО/Си И Ейч Болкан Инвестмънт холдингс плати 36 млн. щ. долара); на ЕКСПРЕСБАНК (продадена през 1999 на Сосиете Женерал за 38 .4 млн. щ. долара); и на ХЕБРОСБАНК (купена в началото на 2003 г. от Риджънт Пасифик Груп за 23.5 млн. щ. долара). При нито една от тези сделки, като прибавим и приватизацията на БИОХИМ от Банк Аустрия (за 82.5 млн. щ. долара), БКК не успя да вземе цена, която да й позволи да върне на финансовото ведомство цялото възмездно финансиране по схемата БУЛБАНК. Например при продажбата на БИОХИМ (сега Ейч Ви Би Банк Биохим), която приключи през ноември 2003 г., БКК върна на финансовото министерство 46.5 млн. щ. долара - 56.4% от финансирането, което получи през 1996 г. за увеличението на капитала й.Приватизацията на банките отнецели шест години. Тя започна с продажбата на ОББ в средата на 1997 г., когато БКК се управляваше от Димитър Димитров (сега председател на УС на Насърчителна банка). Мощната приватизационна вълна обаче се надигна при борда с председател - тогавашния финансов министър Муравей Радев и изпълнителен директор Петър Жотев. А през октомври 2003 г., когато БКК вече бе с председател Милен Велчев и изпълнителен директор - Нели Кордовска, продаде Банка ДСК на унгарската ОТР (О Ти Пи) за 311 млн. евро, се видя и краят на раздържавяването. За тези шест и половина години БКК натрупа по сметките си огромни суми и с дивидентите, които плащаше на своите акционери, се превърна в един от солидните източници на приходи на бюджета. Защо на бюджета ли? Тъй като през 1999 г. БНБ прехвърли своите акции на Министерството на финансите и то се превърна в собственик на 97% от консолидационната компания. През следващите две години последваха две увеличения на капитала на БКК. Министерският съвет и Министерството на земеделието прехвърлиха акциите си в Банка ДСК и в Централна кооперативна банка на финансовото ведомство. То от своя страна ги вкара в капитала на консолидационната компания и увеличи дела си в нея до 99.5 на сто.Покрай продажбата на кредитните институции обачеБКК пое солидни ангажиментикъм купувачите и се нагърби с някои неприсъщи за нея операции. При продажбата на ЕКСПРЕСБАНК на френската Сосиете Женерал през 1999 г. БКК се ангажира да събере вземанията на приватизираната банка от обявената в несъстоятелност през същата година Варненска корабостроителница. За целта БКК придоби вземания с номинал 42 млн. щ. долара, като плати за тях на варненската SG ЕКСПРЕСБАНК 6 млн. долара. Пет години по-късно - през лятото на 2004 г., БКК спечели всички съдебни дела, свързани с вземанията от корабостроителницата, и получи от синдика й 38.4 млн. лв. - три пъти повече от сумата, която плати за тях през 1999-а.По-сложен бе въпросът с ангажиментите, които БКК пое към следващите купувачи на продаваните от нея държавни банки. При приватизацията на Пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК и ХЕБРОСБАНК консолидационната компания се ограничи само със заделянето на част от платените от инвеститорите суми по специални (ескроу) сметки. При всяка от трите сделки в тези сметки за срок от три години бяха блокирани между 10 и 15% от платената цена. Впрочем този срок изтече и БКК вече свободно може да разполага със средствата.При сделката за продажбата на БУЛБАНК обаче, приключила през ноември 2000 г., съветът на директорите на БКК бе принуден да поеме по-значими ангажименти към купувача УниКредито. Освен задължителната ескроу сметка, по която за три години бяха блокирани 10% от цената (360 млн. щ. долара), БКК подписа с инвеститора и петгодишно гаранционно споразумениеСъдържанието му бе поверително, докато на власт не дойде коалицията между Национално движение Симеон Втори и ДПС, а на министерския стол във финансовото ведомство не седна Милен Велчев. Точно той извади на показ условията на гаранционното споразумение, като заяви, че предшественикът му в МФ и БКК - Муравей Радев, е подписал неизгоден за държавата договор. Тогава стана ясно, че БКК е поела ангажимент в пет поредни години да поддържа по сметките си големи суми - между 300 и 500 млн. лева. Идеята била с тях консолидационната компания да може да плати на УниКредито, ако бъдат открити неплатени данъчни задължения на БУЛБАНК, които не са били известни на инвеститора. Според някои банкери, наложило се лично шефовете на УниКредито да настояват пред Велчев да спре с раздухването на тази история, ако не иска да изтеглят инвестицията си в БУЛБАНК. И очевидно финансовият министър се е съобразил с молбата им, тъй като никога след това не повдигна публично темата с гаранционното споразумение.Нещо повече, не след дълго самият Милен Велчев се видя принуден като председател на директорския борд на БКК да подпише гаранционни споразумения с Банк Аустрия и с ОТРкоито са почти близнаци на това за БУЛБАНК. През ноември 2002-ра, когато прехвърли на Банк Аустрия акциите си в БИОХИМ срещу 82.5 млн. евро, консолидационната компания подписа с купувача петгодишно споразумение, като гаранцията бе до 35% от платената цена, или около 28.88 млн. лева. Година по-късно подобен ангажимент бе поет и към унгарската ОТР, която купи Банка ДСК за 311 млн. евро. Само че гаранционният договор с унгарците бе шестгодишен, а максималната сума, която БКК се ангажира да покрие, бе не повече от 25% от цената. Такива бяха публично обявените параметри на гаранциите, които Банк Аустрия и ОТР получиха от БКК. Оказа се обаче, че за да започне процедурата по ликвидациятаконсолидационната компания трябва да се разтовари от ангажиментите си към УниКредито, Банк Аустрия и ОТР. В началото на 2004 г. управляващите взеха решение те да бъдат прехвърлени на гърба на държавата. Изпълнителният директор на БКК Нели Кордовска бе упълномощена да се срещне с тримата инвеститори и да уточни условията по това прехвърляне. Преговорите продължиха близо шест месеца, след което проектите за тристранни споразумения между БКК (от една страна), УниКредито, Банк Аустрия и ОТР (от друга) и държавата (от трета) бяха внесени за ратификация в парламента. Тогава стана известно, че в гаранционните споразумения на консолидационната компания има клаузи, които управляващите никога не са смятали да правят публично достояние. Например излезе на бял свят обстоятелството, че БКК (а след ратификацията на споразумението и българската държава), са обещали да компенсират Банк Аустрия, ако в един момент плевенската рафинерия Плама заведе съдебно дело срещу Ейч Ви Би Банк Биохим (че не й дължи 86 млн. щ. долара) и го спечели. Към ОТР пък е поет ангажимент унгарците да бъдат обезщетени, ако частни лица предявят претенции, че са собственици на част от акциите на Банка ДСК. Тези скрити клаузи предизвикаха протестите на опозицията, но в крайна сметка те се оказаха буря в чаша вода и парламентът ратифицира тристранните споразумения непосредствено преди лятната си ваканция. Ето как ангажиментите на БКК към УниКредито, Банк Аустрия и ОТР бяха стоварени върху държавната и по-точно върху гърба на редовия данъкоплатец. За сметна на това бариерите пред ликвидацията на консолидационната компания бяха свалени и държавата получи възможността да пристъпи към разпределянето на парите, натрупани в една от най-големите й спестовни касички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във