Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БКК СЪДИ НИТЕКС ЗА 157 ХИЛЯДИ ЛЕВА

Юристите на Банковата консолидационна компания през седмицата заведоха иск за 157.9 хил. лв. срещу доспатската частна трикотажна фабрика Нитекс. Те са поискали от Смолянския окръжен съд да разпореди блокиране на фирмените й сметки в Банка ДСК и във всички останали кредитни институции. Сумата, за която БКК претендира, е остатък от дивидент, неправилно преведен на Нитекс през 2000 година. Родопската фирма притежава 1368 акции от БКК, които е наследила от времето, когато е била все още държавна. След като през 1998 г. Министерството на промишлеността, начело с Александър Божков, я продава на РМД Нитекс-96 за 584 960 лв., фабриката запазва акциите си в БКК. Странно в случая е поведението на продавача - МП, който е пропуснал да се съобрази с изричните разпоредби на едно специално решение на Министерския съвет от 1995 година. Според него, абсолютно всички фирми с над 50% държавно участие са длъжни преди приватизацията им да прехвърлят акциите си от консолидационната компания на Министерството на финансите. В нашия случай обаче министър Александър Божков, който е и член и на съвета на директорите на БКК, явно е забравил какво е длъжен да направи, защото БКК-акциите остават собственост на Нитекс. Всъщност, ако трябва да бъдем докрай откровени, на Нитекс явно й върви да печели от разсеяността на министрите в правителството на Иван Костов, които по една случайност са и в съвета на директорите на БКК. Две години, след като Божков продава Нитекс барабар с акциите от консолидационната компания, съветът на директорите на БКК й прави още един подарък: през 2000 г. фабриката получава дивидент от БКК в размер на 310 238 лв. - около десет пъти повече от скромните 32 230 лева, които й се полагат. Под превода пък се мъдри подписа на Петър Жотев, който в края на 1999 г. седна във вицепремиерското кресло на Божков, но си запази и постът изпълнителен директор на консолидационната компания.Сега бившите членове на съвета на директорите на БКК твърдят, че грешката е плод на невнимание, проявено от счетоводителката на консолидационната компания Надежда Ходуновска. Интересно защо обаче случайността ощастливява точно фирма Нитекс, а не някой от останалите дребни акционери на БКК? През седмицата медиите заподозряха, че въпросната грешка е свързана с факта, че дистрибутор на продукцията на Нитекс е фирма М.Л. Текс. Тя е създадена през април 1999 г. и съдружнички в нея са Людмила Чаушева (съпруга на председателя на съвета на директорите на текстилната фабрика Сергей Чаушев) и Мина Костова-Христова (дъщеря на бившия премиер Иван Костов). Чудно е обаче защо БКК още през 2000 г. (или поне до парламентарните избори през юни 2001 г.) не се сети да хване Нитекс за гърлото и с всички законови средства да си прибере вересиите? Вместо да възтържествуват логиката и законността обаче, съветът на директорите решава да прихване полагащия се на Нитекс дивидент за 2000 г. от 20 078 лева. След тази фундаментална по своя характер операция Нитекс остава да дължи на БКК само 247 929 лева.През ноември 2001 г. играта загрубява. В новия съвет на директорите на БКК влизат хора, които (засега) са забравили разсеяността си: вицепремиерите Николай Василев, Лидия Шулева и Костадин Паскалев, министърът на финансите Милен Велчев, заместникът му Красимир Катев, заместник-министърката на промишлеността София Касидова и изпълнителната директорка Нели Кордовска. Всички те вкупом настояват Нитекс тутакси да върне и останалите 247 929 лева. Фирмата прави крачка назад и през ноември 2001 г. превежда 90 хил. лв., но настоява да плати останалите 157.9 хил. лв. разсрочено. БКК не приема офертата и в края на януари 2002 г. завежда дело срещу фирмата в Смолянския окръжен съд.Скандалът с неправилно преведените на Нитекс пари едва ли щеше да е толкова голям, ако не бе така политизиран. Друг е въпросът, че той изобщо нямаше да избухне, ако министрите от кабинетите на Виденов и Костов си бяха свършили работата като хората и бяха приложили правителственото решение от 1995 г. (фирмите с над 50% държавно участие задължително да прехвърлят акциите от БКК на Министерството на финансите). Поради незнанието, неумението или нежеланието на червените и сините висши държавни чиновници в момента БКК има стотици дребни частни акционери. Такива са Химимпорт (приватизирано през 1995 г.) и ХЕБРОСБАНК (продадена в края на 1999 г.). Акциите си в БКК е запазила още и обявената през 1997 г. в несъстоятелност Стопанска банка - сега собственост на СИБАНК. Същата е съдбата и на ценните книжа на консолидационната компания, собственост на фалиралите през 1996 г. МИНЕРАЛБАНК и БАЛКАНБАНК - днес те са в ръцете на РОСЕКСИМБАНК, която купи активите на двете кредитни институции.В момента казусът с прехвърлянето на акциите на БКК стои и при приватизацията на БИОХИМ. Държавната банка притежава малък пакет ценни книжа и е редно да ги прехвърли на финансовото министерство, преди да бъде продадена.Едно от оправданията на бившите членове на съвета на директорите на БКК гласи, че държавните фирми и банки много трудно се разделяли с акциите си в консолидационната компания. Подобни думи обаче звучат твърде нелепо, особено на фона на... живия живот. БУЛБАНК прехвърли 4.6-процентния си пакет от БКК още през 1996 година. По същия начин постъпиха БУЛСТРАД и Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК). И какво излиза? Че министрите (независимо от кое правителство) имат лостове, с които да гарантират държавния интерес и да принудят подведомствените им фирми да се разделят с акциите си в консолидационната компания. Факт, от който се налага един съвсем простичък извод - макар и с лостовете в ръце, висшите държавни чиновници невинаги са имали желанието (а може би и интереса) да ги натиснат. Лостовете, де.

Facebook logo
Бъдете с нас и във