Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИЗНЕСЪТ НЕ УМЕЕ ДА ПРЕРАЗДЕЛЯ ПАРИТЕ СИ

Мария Илиева - изпълнителен директор на БИОХИМ, пред в.БАНКЕРЪВизитка: Мария Илиева е изпълнителен директор на БИОХИМ от средата на октомври 2002 година. Родена е в София, завършила е ВИИ Карл Маркс (сега Университет за национално и световно стопанство). Омъжена е. Има син на седем години.Г-жо Илиева, как се озовахте в банковата индустрия, след като е известно, че сте започнали работа в транспортна компания?- Стана малко случайно. Работих в авиокомпания Ер София, където се занимавах с всичко, което опираше до финанси. Бях главен счетоводител и финансов директор. След това заминах на специализация в Лондон и на връщане в самолета пътувах с една моя позната, която работеше във френското посолство. Заговорихме се и тя ме попита какво смятам да правя, като се върна в България. Отговорих й че тепърва ще се оглеждам за работа. Два дни след като кацнахме в София тя ми се обади и ми каза, че една френско-германска банка открива офис в България и търси служители. Ставаше дума за БНП-Дрезднербанк (България). По-късно ми позвъниха от офиса на БНП-Дрезднербанк (България) и ме поканиха на интервю на следващия ден. Това се случи през 1995 година. Банката точно бе открила офис в един апартамент срещу Руската църква в София, в който работеха седем човека. Прие ме изпълнителният директор Ксавие дьо Бос и ми предложи да стана главен счетоводител. Първоначално не смятах да приема предложението му, тъй като никога не бях работила в банка, и макар че съм била главен счетоводител, до този момент не бях съставяла банков баланс и отчет. Ксавие дьо Бос обаче ми поясни, че банката търси млади хора и каза да не се притеснявам, защото ще бъда обучена. Почувствах се длъжна да обясня, че въпреки това не мога да се ангажирам с дейността главен счетоводител. Тогава Ксавие дьо Бос ми предложи да изпълнявам тази длъжност временно - до идването на друг човек, след което да стана негов заместник. Приех това предложение и започнах работа, но човекът който трябваше да стане главен счетоводител, така и не се появи. След като минах обучение във Франция и Германия от временно изпълняващ станах постоянно изпълняващ длъжността главен счетоводител. Работих в банката две години, но така се случи, че излязох по майчинство. Като се върнах, БНП-Дрезднербанк (България) вече имаше друг главен счетоводител и аз започнах да работя по проекта за развитие на продуктите за банкиране на дребно. Защо избягахте от БНП-Дрезднербанк и преминахте в редиците на Хипоферайнс (ХФБ България)?- През 2000 г. Дрезднербанк прехвърли на БНП-Париба дела си в нашата банка и тя се преименува в БНП-Париба (България). Новият собственик реши да не се занимава с банкиране на дребно и да съсредоточи усилията си в частното банкиране, което е ориентирано към по-големите корпоративни клиенти. По това време ме потърсиха от една международна агенция Евиън Зендер, която набираше персонал за банка ХФБ България. Отидох на две интервюта - едното в България, другото във Виена (в централата на Банк Аустрия, която бе 100% собственик на ХФБ България), където разговарях с Антон Кнет (б.ред. - изпълнителен директор на Банк Аустрия). Харесаха ме и ме назначиха за изпълнителен директор на тяхната структура в България. В края на 2002 г., когато Банк Аустрия купи БИОХИМ и вля в нея ХФБ България, станах изпълнителен директор и на консолидираната кредитна институция. От тогава отговарям за банкирането на дребно и финансирането на малкия и семеен бизнес.Работите и с чужденци, и с българи. Усещате ли някаква разлика в отношението им към хората, с които правят бизнес?- С българите може да се споделят личните проблеми. Те ще те изслушат и ще се опитат да те разберат и да ти съдействат. Лошото е, когато трябва да водите разговор по неприятни теми. При българите има повече скандали, викове, невъздържано поведение. Такова нещо не може да се случи, ако разговаряте с чужденци. Те са по-консервативни, когато се обсъждат чисто житейски проблеми, но винаги спазват добрия тон, когато се водят разговори по неприятни теми. Тогава няма избухвания, няма обиди, няма излизане от контрол. Емоциите задължително се владеят независимо колко голям е проблемът.Кое е най-голямото огорчение, което сте преживявали в банковата си кариера?- Не мога да се сетя за такова. Както виждате, кариерата ми досега се развива много добре. Аз винаги съм приемала висшия банков мениджмънт като много висок връх. Може би съм имала късмет да се окажа на подходящото място - в подходящото време, за да стигна до длъжността изпълнителен директор на банка. Уверявам ви обаче, че не ми е било фиксидея достигането на висши длъжности в банковия сектор. Никога не съм се стремяла към тях, колкото и невероятно да звучи това. Твърди се, че банковият мениджмънт е мъжка професия. Пречеше ли ви с нещо обстоятелството че сте жена?- Да си призная, когато започвах работа в банка, винаги съм усещала някакво недоверие или снизхождение от страна на колегите от мъжки пол. Но то е било за кратко време и е изчезвало с първите резултати от моята работа. Какво - в личен план, ви струваше кариерата на банкер?- Имам по-малко време за сина си, който е на седем години и през септември ще бъде впърви клас на френското училище Виктор Юго. Връщам се вкъщи изморена, прегръщам го и това ми зарежда батериите.До момента успявам всяка събота и неделя да съм със семейството си. Обичам до пътувам в чужбина, уча се да играя тенис, отскоро ходя на йога. Препоръчаха ми го колеги и се оказа, че много ме разтоварва.А защо решихте да се учите да играете тенис?- Повечето ми колеги практикуват този спорт и аз се почувствах малко изолирана. Затова започнах. Между другото, през живота си, до момента не съм спортувала. За разлика от сестра ми, която е спортна натура. Като дете аз се занимавах с други работи. Пеех в хор Бодра смяна, свирих на цигулка и нямах време за спорт. Сега обаче си давам сметка, че отдавна съм забравила цигулката и... вече играя тенис.Каква е административната структура в БИОХИМ, която е на ваше подчинение?- Имаме дирекция Продажби, която отговаря за цялата клонова мрежа - за малките и семейните фирми, както и за дружествата, с които банката си партнира. Началник на тази дирекция е Илиян Иванов. Другата голяма дирекция е Продуктово развитие и контрол върху продажбите. Тя се ръководи от Димитър Бундаков. Под негово ръководство работят четири екипа. Единият разработва продукти за физически лица, вторият създава услуги за малки и средни фирми, третият отговаря за маркетинга, а четвъртият се занимава с контрол върху продажбите на услугите.Освен двете големи дирекции има и два отдела, които са на мое пряко подчинение. Единият отдел, с началник Хукарит Панусян, която дойде от БУЛБАНК, се занимава с продажбата на дебитни и кредитни карти, а другият, начело на който е Дочо Карадочев, отговаря за частното банкиране.Кои са фирмите, с които БИОХИМ си партнира при предлагането на своите продукти?- Става дума например за застрахователни компании, чиито услуги ползваме при предлагането на нашите продукти. Винерщетише прави застраховка Живот на получателите на потребителски заеми. Хората, които вземат ипотечни заеми се застраховат в БУЛСТРАД. Работим и с някои фирми, чиито продукти могат да бъдат закупувани с кредит от банката. Клиентът си поръчва стоката от фирмата, но няма възможност да я плати веднага, затова си попълва документи за заем от БИОХИМ. В случай че одобрим кредита, превеждаме парите на търговеца, а той предоставя стоката на клиента. По този начин работим с фирмата Рехау, която произвежда и монтира дограми; с Рока България, продаваща оборудване за бани; с Интерсервиз Узунов, предлагаща електроника за бита, и с фирмата Стемо, която продава компютри. С какви проблеми се сблъсквате при отпускането на заеми за малките и семейните фирми?- Основният проблем е, че тези фирми не могат да представят документи, с които да покажат реалното си финансово състояние и възможностите си за развитие на пазара. Затова кредитните ни инспектори трябва внимателно да преценяват риска при отпускането на заеми за тях. В момента например предлагаме ипотечен кредит за бизнес. Той дава възможност на малките и семейни фирми да получат заем за инвестиции или за оборотни средства, като го обезпечат с ипотека върху магазина, офиса или жилището си. Прави впечатление обаче, че дребните бизнесмени понякога не могат да разпределят правилно парите, които вземат на кредит. Случва се така, че те хвърлят по-голямата част от средствата в закупуване на машини и съоръжения или на работни помещения и не си оставят средства за оборотен капитал. Вследствие на това те дори не успяват да започнат работа, тъй като нямат пари за суровини и материали. Добре е българските бизнесмени да се научат, че трябва да разширяват дейността си постепенно, крачка по крачка, а не изведнъж. Ако не осъзнаят това, дейността им винаги ще е свързана с неоправдано висок риск и вероятността да преживеят огорчението от провала ще е много голяма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във