Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИЗНЕС ЗА ИГРАЧИ С ЖЕЛЕЗНИ НЕРВИ

Напоследък е много трудно да се открият инвестиционни инструменти с висок доход. И това кара момчетата, влюбени в риска, да ловуват в доста по-екзотични полета. В наши дни консервативната фискална политика, обилните чуждестранни резерви и лесният достъп до капитали намалиха рисковите премии на стопанствата. От началото на годината ценните книжа на повечето развиващи се икономики се търгуват спокойно или с минимални ценови промени, а доходността на облигациите им е само с няколко процента по-висока от тази на щатските ДЦК. Така че инвеститорите с вкус към риска ще трябва да се отклонят от утъпкания път и да потеглят към Казахстан, Сърбия, Украйна и дори Ирак. Разбира се, подобни дяволски игри понасят само на хора с железни нерви и достатъчно пари за губене. Което не пречи интересът към по-екзотичните ценни книжа да расте непрекъснато, особено в средите на хеджинговите фондове и богатите индивидуални инвеститори. Една от привлекателните алтернативи е египетският мобилен оператор Ораском телеком холдингс - най-голямата компания от Близкия изток извън нефтения сектор. По-голяма част от доходите й, които скочиха с 93% през миналата година (до 2 млрд. щ. долара), са дошли от Алжир, Египет и Пакистан. Чистата й печалба почти се утрои (до 298 млн. щ. долара), което помага на компанията да плаща по-големи порции по дълга си, който е 764 млн. щ. долара. От вниманието на инвеститорите пък не убягна фактът, че акциите й, които се търгуват като световни депозитарни разписки в Египет, поскъпнаха с 60 процента. Тук неблагоприятен фактор освен високата задлъжнялост на компанията е и ниската ликвидност на търговия на нейните книжа. Не са за изпускане и търговските сделки, свързани с борсови стоки. Те осигуряват двуцифрен доход. Тук любимци на играчите с влечение към Източна Европа са ценните книжа на украинските стоманени гиганти Азовстал и Запорожстал, които се търгуват като американски депозитарни разписки на борсата в Ню Йорк. Ключовите проблеми за тези сделки са непрозрачният стоманодобивен сектор на Украйна, неясната политика на правителството й и рискът от низходящ обрат на световните цени на стоманата. Засега обаче компаниите са във възход. Оперативните приходи на Азовстал се увеличиха от 690 млн. щ. долара през 2002-а на 1.7 млрд. щ. долара през миналата година, а постъпленията на Запорожстал - от 634 млн. щ. долара на 1.2 млрд. щ. долара. Групировките използват обилните приходи, за да подменят остарялото оборудване на заводите и да увеличат производителността на труда докато, стоманеният бранш в целия свят е в подем. Друг авантюристичен ход е инвестиция в богатия на нефт Казахстан и по-специално - в четирите му най-големи банки, включително и Банк Туран Алем и Казкомертсбанк, които увеличават капитала си, като емитират деноминирани в щатски долари облигации. Хеджинговите фондове и други дръзки инвеститори обичат такива банки, защото те се ползват с преференциална подкрепа от правителството. Това е една от причините международната рейтингова агенция Мудис инвестърс сървис миналата есен да повиши от стабилни на положителни перспективите на близката до инвестиционната категория оценка Ва1 на депозитите в чуждестранна валута на кредитните институции. Разбира се, и тук не липсват отрицателни странични ефекти - понижението на цените на суровия петрол може да пресуши търсенето на казахски ценни книжа. Един от рисковете, присъщ на пазарите със слаб контрол, е липсата на надеждни финансови данни. Изключение от това правило е китайската въгледобивна мина Янчу коъл майнинг, чиито акции са регистрирани на борсите в Хонконг и в Шанхай, а нейни американски депозитарни разписки се търгуват активно на нюйоркското фондово тържище. Котировките на ценните й книжа са се увеличили с 20% през изминалите 12 месеца. Янчу обслужва едри местни потребители като Шангдонг пауър енд фюъл ко. и Шанхай Баошан айрън енд стийл и има процъфтяващ износ за Япония. На този етап пък Китай се нуждае от ръст на енергията, а единственият местен енергиен източник са въглищата. Все пак протестите на защитниците на околната среда могат да принудят Пекин да намали добива на въглища или да премине към други енергийни източници.Ако инвеститорите се разходят по към периферията на пазара на инструменти с фиксиран доход, те неминуемо ще стигнат до Ирак. През 1990 г. правителството на Саддам Хюсеин спря да обслужва чуждестранния си дълг, който е 120 млрд. щ. долара. САЩ и съюзниците им вероятно ще опростят голяма част от него, но ще остане и дял за погасяване. Приключилите с успех избори в страната през януари и прогнозите на МВФ за 9% ръст на БВП през 2006 г. стимулираха инвеститорите да платят до 30% от номинала на иракския дълг на пазар с търговски оборот близо 500 млн. щ. долара годишно (колкото е приблизителната стойност на дълговия пазар на Брега на слоновата кост). Тези книжа се харесват особено на инвеститорите, които правят дългосрочни вложения, макар че някои избягват да търгуват с тях по политически съображения.Сръбският дълг също привлича чужденците, особено след като балканската държава успя да подпише споразумение с кредиторите си за преструктурирането на заемите си в нови облигации през юли 2004 година. В момента обаче доходността на необслужваните сръбски задължения е едва 7% - наполовина по-ниска, отколкото преди две години. Същевременно някои инвеститори се заглеждат по-настойчиво в акциите на сръбски фирми. Чуждестранни инвестиции привличат например производителят на бонбони Бамби в Пожаревац, строителната групировка Енергопроект и фармацевтичната компания Хемофарм. Цените на фирмените книжа и на трите предприятия са скочили двойно през миналите две години. Начин да се изкарат допълнителни пари, без да се увеличава кредитният риск, е да се инвестира в местни валутни емисии, като например в украински ДЦК. Макар че доходността им спадна до 7% през последните месеци заради голямото търсене, поевтиняването на щатския долар към местната валута означава, че еквивалентната доларова доходност е над 12 процента. Тази област е още по-обещаваща днес, защото съществува потенциал за по-нататъшно поскъпване на украинската гривна. Инвеститорите, които гонят високи доходи и са склонни да вложат средства в ценни книжа с по-висок риск, няма защо да навлизат в развиващите се пазари. Те просто могат да си купят катастрофични облигации (cat bonds), които носят около 20% годишна доходност. Това са инвестиционни инструменти с фиксиран доход, създадени чрез замяната на застрахователни полици срещу природни катастрофи с облигации. Този пазар възникна едва в средата на 90-те години на ХХ век, но в наши дни стойността му е 1.1 млрд. щ. долара на година. Основното предимство на тези облигации е, че природните бедствия по правило не боледуват от характерните за всички развиващи се пазари рискове. А според статистиката, досега не е регистрирана загуба на главница от този вид облигации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във