Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИВШИТЕ ШЕФОВЕ НА МИНЕРАЛБАНК ЧАКАТ ПРАВОСЪДИЕ

Вероятно още в сряда (26 февруари) ще приключи първото от съдебните дела за банковите фалити у нас. Съдия Владимир Астърджиев ще има нелеката задача да произнесе присъдата срещу бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, Румен Касабов, Кирил Николов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Асен Запрянов и Емил Хърсев. Според обвинителния акт, те са извършили престъпление по служба по чл.282 от Наказателния кодекс, като не са направили икономическа обосновка за финансовото състояние на клиентите си при отпускането на заеми. Става дума за Евроенерджи Ойл, Ангора и Джи Би Ем Текнолоджи - все фирми от кръга на Евроенерджи холдинг. С част от тези кредити е финансирана доставката на суров петрол от холдинга за плевенската рафинерия Плама.Прокуратурата твърди, че с действията си седемте подсъдими са причинили вреди на кредитната институция в размер на 11.533 млн. щ. долара. Обвинителният акт срещу тях бе внесен в съда на 3 април 1997 г. от бившия главен прокурор Иван Татарчев. След близо шест години съдебни процедури бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК най-сетне ще получат правосъдие. На 20 февруари 2003-а съдия Астърджиев прецени, че е безсмислено за пореден път да призовава неявилите се свидетели по делото - Румен Гечев, вицепремиер от правителството на Жан Виденов, и Атанас Коларов, един от управителите на Евроенерджи холдинг. Според получените от Софийската дирекция на вътрешните работи справки, те се намират в чужбина за неопределен период от време. Румен Гечев работи в Кипър, а Атанас Коларов живее в Кувейт. Съдия Астърджиев реши да прочете показанията им, дадени пред следователя Иван Тороманов в досъдебното производство по делото. Макар съсобственикът в Евроенерджи холдинг Атанас Коларов да е привикван три пъти в следствието - на 31 юли 1998 г. и на 16 и 19 ноември 1999 г., показанията му не допринасят за изясняването на обстоятелствата по повдигнатите обвинения срещу подсъдимите. Той е обяснявал, че правомощията му са били свързани само с договарянето на доставката на суров петрол за рафинерията и продажбата на получените от него продукти. За финансовите взаимоотношения с банките отговаряше управителят на холдинга Иван Михайлов, казал Коларов на следователя. Повече информация следствието е получило от двата последователни разпита на Румен Гечев на 22 и 28 юли 1998 година. Тогава той е обяснил на следовател Тороманов какви са причините за лошото финансово състояние на плевенската рафинерия Плама и как то се е отразило на банките у нас. Според Гечев в края на 1995 г. рафинерията е била във фактически фалит, след като задълженията й към държавата и към банките са били общо около 11 млрд. стари лева. В показанията си бившият вицепремиер прави оценка и на проблемите в банковата система, като на първо място сред тях посочва задълженията на губещите държавни предприятия към кредитните институции. Гечев очевидно е забравил, че точно по това време министърът на промишлеността в кабинета Виденов Климент Вучев призова предприятията да не връщат задълженията си към банките. Сред факторите, повлияли негативно на банковия сектор според Гечев, са били лошото управление на кредитните институции, слабият контрол върху дейността им от БНБ и затрудненото обслужване на около 80% от отпуснатите заеми. Тази констатация звучи доста нагло, като се има предвид, че министрите тогава персонално оказваха натиск върху шефовете на държавните банки да кредитират едно или друго предприятие и в частност Плама.И чудеса обаче да се случеха с Плама, за МИНЕРАЛБАНК щеше да е проблем да се възстанови, защото тя беше в по-тежко състояние от останалите банки, е заявил в показанията си Гечев. Това заявление противоречи на твърденията на всички свидетели по делото. Те бяха категорични, че ако плевенската рафинерия бе погасила задълженията си, МИНЕРАЛБАНК щеше да бъде спасена. Основните причини за голямата задлъжнялост на банката, според подсъдимите, пък е нежеланието на няколко правителства да признаят за държавни дълговете на МИНЕРАЛБАНК към чуждестранни финансови институции. Вторият удар върху банката е бил нанесен с преоформянето на задълженията на държавните фирми към нея в дългосрочни държавни облигации. Заключението на счетоводната експертиза по делото категорично подкрепя това твърдение. Според нея приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) през 1993 г. е нанесло сериозни вреди на МИНЕРАЛБАНК, като тя е загубила от замяната 99.3 млн. щ. долара. В показанията си Румен Гечев казва, че с решение на Министерския съвет от 1990 г. Българската външнотърговска банка (преименувана на БУЛБАНК) е била поставена в привилегировано положение спрямо другите две банки, които основно са обслужвали държавните предприятия у нас - МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка. Задълженията на БУЛБАНК през 1994-а са признати за дълг на държавата, докато тези на МИНЕРАЛБАНК и на Стопанска банка не са. В резултат на това двете кредитни институции са продължили да обслужват задграничните си задължения. До обявяването й в несъстоятелност (на 28 март 1997 г.) МИНЕРАЛБАНК е погасила заеми към чуждестранни кредитори на обща стойност 535.3 млн. щ. долара и още 29 млн. щ. долара по издадени банкови гаранции. От 1990-а до затварянето си МИНЕРАЛБАНК е била принудена от правителството да прави огромни разходи, без да й се даде възможност да си събира вземанията. Което е направило фалита й неизбежен.На 24-26 февруари заседанията по делото ще продължат с изслушване на пледоариите на обвинението и защитата. Ако сметките на страните по делото се окажат правилни, на 26 февруари (сряда) ще стане ясна присъдата на бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във