Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИВША ЗВЕЗДА НА НОМУРА СЕ ОБЪРНА СРЕЩУ ПАЗАРА

Ги Хендс стана известен в лондонското Сити с големите печалби, които донесе на бившия си работодател - Номура Интърнешънъл (Nomura International), в средата на 90-те години на ХХ век, реализирани от търговски операции със закъсали компании. Хендс купува, зле управлявани активи предимно със заемни средства, в това число и вериги от английски кръчми и салони за облози, като плаща с облигации, гарантирани с постъпленията от оперативната дейност на фирмите. След като ги изправи на крака, Хендс ги продава на печалба. Днес обаче 42-годишният Ги Хендс като че ли се качва в последния вагон на един отминаващ влак, вместо да седи до машиниста. Той се бори да създаде собствена фирма - Тера Фирма Кепитъл Партнърс (Terra Firma Capital Partners), която да купува на кредит компании по стратегия, сходна с тази, която вече е прилагал в Номура. Разликата от онези времена обаче е, че този бизнес напоследък почти не се рентира. Хендс се опитва да събере 3 млрд. евро за първия фонд на Тера, с които се надява да разполага към септември тази година. Около 40% от средствата ще бъдат инвестирани в Германия. Хендс планира да осигури две трети от тези пари от САЩ. Щатските фондове, работещи в този бранш, загубиха 16.1% от номинала на инвестициите си през финансовата година, приключила на 30 септември 2001 г., срещу 17.3% ръст на вложенията за предходния отчетен период. Щатските компании, работили основно в Европа, пък докараха едва 0.1% приходи за 12-те месеца до 30 септември 2001 година.Засега Хендс не съобщава колко пари е успял да събере. Той каза единствено, че мотивът да напусне на 1 април тази година Номура Интърнешънъл - английското поделение на най-големия японски брокер Номура Холдингс, е отказът на работодателя да инвестира повече пари в бизнеса му. Инициативата на компанията майка да ограничи операциите на Хендс в Лондон се дължи на две основни причини. От една страна, Номура Холдингс се подготвяше да регистрира книжата си на фондовата борса в Ню Йорк (което стана през декември 2001 година). За целта тя трябваше да отговори на критериите на Банката за международни разплащания, изискващи да се задели допълнителен капитал за високорисков бизнес, каквито са сделките на Хендс. Втората причина беше, че дейността на Хендс започна да носи загуби. За последен път неговият екип реализира печалба през финансовата година, приключила за Япония на 31 март 1998 година. През следващата година загуби пари, а през 2000 и 2001 г. делата му определено не вървяха. Годишната печалба на Номура Холдингс за 2001 г. намаля с 43%, а доходността на всяка нейна акция падна от 92.54 на 52.32 йени. Все пак японците се съгласиха да финансират начинанието на Хендс и да вложат до 300 млн. евро (10% от нужните средства) в Тера. Отделно ще получават комисиона (чийто размер не бе оповестен) и по 10% от всяка реализирана печалба на едро - на тази цена Хендс ще продължи да управлява активите, останали в портфейла на Номура.Критиците на Ги Хендсго обвиняват, че невинаги изпълнявал обещанията си, дадени преди покупката на фирмите. А след това не инвестирал големи суми в тях, защото целта му била единствено да вземе парите и да избяга.Хендс пък, който често ходи на работа с измачкани костюми, вместо в традиционните за лондонските банкери дрехи на тънко райе, твърди, че стилът му дразни конкурентите и някои инвеститори. Ако бях собственик на голяма къща в Лондон, ако ходех на лов и имах 28-годишна жена, всичко щеше да е наред - коментира търговецът и добавя, че живее в лондонско предградие, а съпругата си познава от времето, когато двамата са били на по 18 години. В случая Хендс преиграва, защото в действителност живее в голяма къща с 40 стаи в елитното предградие Севъноук. Той купува имението през 1997 г. и живее в него с жена си Джулия - по професия адвокат, и с четирите си деца.Работя по 12-14 часа на ден, защото обичам работата си и защото съм алчен - споделя Хендс. С което вбесява някои играчи от лондонското Сити, които определят изказванията му като най-безсрамната самореклама.Хендс завършва университета в Оксфорд през 1982 г. с диплома трета степен - най-ниската от четири възможни степени, и същата година започва работа в инвестиционната групировка Голдмън Сакс (Goldman Sachs Group) като търговец на еврооблигации. През 1994 г. напуска и се прехвърля в Номура Интърнешънъл. Според Хендс причината е, че тогавашният главен изпълнителен директор на Голдмън - Джон Корзайн (в момента - член на щатския Сенат), е отхвърлил предложението му да създаде фонд за покупка на закъсали компании. Версията на работодателя му от Голдмън обаче е, че Хендс изобщо не успявал да се сработи с колегите си, винаги искал да се наложи и бил прекалено агресивен. Номура обаче не се притеснила от репутацията на Хендс, макар че той бил постоянно кисел и недоволен служител. Компанията просто следвала свои приоритети, които по онова време били единствено печалбите. През 12-те месеца до 31 март 1998 г. европейските й операции донесли 70% от брутния доход на Номура Холдингс. Основен принос за този резултат имал Хендс. Една от печелившите му сделки е през декември 1997 г., когато продава английската компания за жп вагони Ейнджъл Трейнс (Angel Trains) на Роял Бенк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland) за 1 млрд. англ. лири. Търговецът купил фирмата през януари 1996 г. за 690 млн. англ. лири, а през март същата година продал облигации с нулев купон за 716.5 млн. лири, за да плати придобивката. Ценните книжа били гарантирани с текущите плащания от компаниите, които ползвали на лизинг товарни и пътнически вагони на Ейнджъл Трейнс. Правителството на Великобритания (бивш собственик на продадената фирма) става гарант на лизинговите вноски и така емисията се оказала изключително привлекателна за инвеститорите. Благодарение на този факт тя получи оценка Ааа от международната рейтингова агенция Мудис инвестърс сървис (Moody's Investors Service). Този рейтинг пък намалил цената на обслужване на облигациите, лихвите по които били само с 60 базови точки над ЛИБОР, докато конкурентите на Хендс плащали по 200-300 пункта отгоре. Според запознати със сделката за Ейнджъл Трейнс, в нея Номура е инвестирала 127 млн. англ. лири собствени средства и е получила печалба от 451 млн. лири. От тях 40 млн. лири влезли в личния джоб на Хендс.През финансовата 1999 г. обаче, в резултат на азиатската финансова криза и на руския мораториум върху плащанията по външния дълг, бизнесът на Хендс излязъл на червено, тъй като не успял да продаде нито една от придобитите фирми. През 2000 г. нещата потръгнали и в периода октомври-декември Номура купила четири компании за близо 4 млрд. англ. лири. Те все още са в портфейла на брокера. Няколко седмици преди да напусне Номура, Хендс продаде веригата английски кръчми Юник Пъб (Unique Pub Co.) на Ентърпрайз Инс (Enterprise Inns Plc) за 2 млрд. англ. лири. Брутната печалба на брокера беше 320 млн. лири, а Хендс прибра около 64 млн. лири премия от сделката. През февруари тази година той продаде фирмата Партнършип (Partnership) на Пъбмастър груп (Pubmaster Group) за 523 млн. англ. лири, като спечели 138 млн. лири за Номура. Това пък помогна на Номура Холдингс да реализира почти тройно по-висока печалба през четвъртото тримесечие на фискалната 2001 г., приключило на 31 март 2002 г., в сравнение със същия период на 2000 година. За шестте години служба в Номура Хендс е постигнал 62% вътрешна норма на възвръщаемост (приходите от инвестицията минус цената на придобития актив, разделено на броя години, през които е бил притежаван) за компаниите, които продава. За сравнение, съперникът на Номура Интърнешънъл - Чартърхаус (Charterhouse), е реализирал 60% възвръщаемост на инвестициите за същия период. По оценка на анализатори обаче, резултатът на Хендс е добър, но не смайващ и го нарежда в челните 25 европейски фонда от бранша. Ако към това се прибавят падащите печалби и скептицизмът на инвеститорите, той очевидно ще трябва доста да се поизпоти, преди бъдещите му печалби да достигнат миналите.На 13 май се разбра, че основаната от Ги Хендс нова фирма за частни инвестиции - Тера Фирма, е проявила подчертан интерес към продажбата на изпадналата в затруднено финансово положение немска регионална банка Банкгезелшафт Берлин (Bankgesellschaft Berlin). Тя ще се включи в наддаването само за отделни части от берлинската банка, в случай че местната управа реши да продаде активите й на парче. Засега не е ясно точно за коя част от банката ще претендира Хендс. Градската управа на Берлин, която е собственик на 81% от Банкгезелшафт, оповести преди десетина дни, че планира да продаде дела си в обременената с дългове финансова институция. Без да навлизат в подробности, чиновниците съобщиха, че вече има четирима кандидати за акциите сиТера Фирма би дала мило и драго да докаже на потенциалните инвеститори, че участва в сделки в Германия. Някои експерти от бранша обаче се съмняват, че Хендс ще успее да вложи 40% от парите на първия си фонд в страната, която твърде мудно се отваря за частни капиталови операции. Те напомнят също, че бившият търговец от Номура досега е осъществил една-единствена сделка в Германия - покупката на 114 хил. апартамента от държавната железопътна компания Дойче бан (Deutsche Bahn). В началото на май щатският инвестиционен банкер Кристъфър Флаурс и частната инвестиционна компания Тексас Пасифик Груп (Texas Pacific Group) направиха обща оферта за Банкгезелшафт Берлин. Има само още една групировка, за която се знае, че проявява интерес към берлинския кредитор - консорциумът от немски банки, в който влизат държавната НордЛБ (NordLB) и Асоциацията на спестовните банки DSGV.

Facebook logo
Бъдете с нас и във