Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БИТКАТА ЗА ВЛОЖИТЕЛИТЕ ВИНАГИ ЩЕ Е ОЖЕСТОЧЕНА

Петър Славов - изпълнителен директор на ПроКредит Банк, пред в. БАНКЕРЪГ-н Славов, според отчетите на ПроКредит Банк за първите шест месеца на 2004 г., отпуснатите от нея кредити формират над 80% от активите й. Това не излага ли банката на твърде голям риск?- Не бих казал. Все пак кредитният ни портфейл е един от най-чистите в банковия сектор. Имайте предвид, че заемите, по които клиентите не плащат редовно, са едва 0.2% от общия размер на отпуснатите от нас кредити.Но дори това да е така в момента, ако се стигне до криза в икономиката или до проблеми дори само в един от секторите й, много от отпуснатите от банката заеми може да спрат да бъдат обслужвани редовно. Не смятате ли, че при такава ситуация можете да се изправите пред големи трудности?- Дори и при такава ситуация ПроКредит Банк няма да има проблеми, тъй като заемите, които сме отпуснали, са много на брой, предоставени са на фирми от различни сектори на икономиката, а средният размер на един кредит - около 11 хил. лв., е много малък. Както се казва, банката е диверсифицирала риска именно с цел, ако има срив в някои от секторите на икономиката, това да не доведе до усложнения за нас. Пък и историята на кредитирането при нас показва, че хората, които вземат заеми, ги погасяват редовно, вземат нови и пак ги връщат... Оказва се, че българинът е добросъвестен платец, поне що се отнася до гражданите и до собствениците на малки и средни предприятия. Това го твърдя на базата на отпуснатите до момента от ПроКредит Банк 100 000 заема, от които 40 хил. са действащи (бел. ред. - останалите 60 хил. броя са погасени).Продължава ли ПроКредит Банк да финансира само фамилния и малкия и средния бизнес, или вече обслужвате и големи компании?- Вижте, ПроКредит Банк е универсална банка и предлага почти всички банкови услуги. В този смисъл, ако при нас дойде голяма фирма и отговаря на нашите изисквания, ние сме готови да поемем финансовото й обслужване. Но е вярно, че повечето от продуктите ни са създадени с идеята, че ще бъдат ползвани от граждани и от малкия и средния бизнес.Все пак при малкия капитал, който има ПроКредит Банк, тя не може да отпуска заеми от по 10-15 млн. лв. на една фирма, нали така?- Е, чак такива големи кредити, поне засега, не можем да предоставяме. Но не съм съгласен и с това, че капиталът на банката е малък. По решение на общото събрание на акционерите, проведено в началото на 2004-а, той бе увеличен от 24 млн. на 34.5 млн. лв., което като размер не е никак малко. Пък и смятам, че това няма да е последното увеличение на капитала за годината. Общият обем на заемите се покачва много бързо, а знаете, че за да се поддържа този ръст, трябва да се увеличава и капиталът.През последния месец се забелязва една тенденция на промяна в поведението на банките. От масирана реклама на кредити те постепенно преминават към засилване на рекламата на депозити. На какво, според вас, се дължи това?- Не знам за другите банки, но ние още от самото си създаване - преди две години, активно предлагаме най-различни услуги за привличане на средства от граждани и фирми. Може да прозвучи нескромно, но според мен ПроКредит Банк е институцията с най-развити депозитни продукти. Предлагаме вече и дългосрочни спестовни влогове. При тях - в зависимост от срока, за който клиентът оставил левовете си при нас, лихвата, която той получава, може да достигне до 7.75% годишно. Спомнете си за кампанията по привличане на средства, която проведохме във връзка с Европейското първенство по футбол. Благодарение на нея за два месеца депозитите на банката нараснаха с близо 12 млн. евро. Това е над 20% ръст на депозитите, което никак не е малко.Смятате ли, че големите разлики между лихвите по депозитите и по кредитите, които понякога достигат до 10%, постепенно ще се свиват?- Тези разлики, или така наречените маржове наистина изглеждат големи, понякога дори са стряскащи. Това обаче само на пръв поглед е така. Всъщност банките правят немалки странични разходи, свързани с привличането на средства от клиенти - заделят задължителни минимални резерви, правят вноски във Фонда за гарантиране на влоговете, извършват административни разходи за обслужване на депозитите. Освен това банките правят големи разходи свързани с информационното осигуряване на всеки нов продукт. В момента не мога да ви кажа точна цифра, но когато се сложат всички тези разходи, които ви изброих плюс лихвата по депозита, разликата между това което банката плаща на своите клиенти и това, което получава като приходи по кредити, въобще не е голяма.Добре. Но защо тогава лихвените маржове в страните от Западна Европа не са толкова големи?- Знаете, че при формирането на всяка лихва в нея се залага и така наречената рискова премия. Това е доходът, който банката иска получи за това, че поема определен риск, като кредитира една фирма. А нали знаете, че кредитният риск при българските фирми, е много по-висок от този за дружествата в Западна Европа. Що се отнася до потребителските кредити, не знам защо у нас се е създала грешната представа, че на Запад тези заеми се предоставят при много ниски лихви. Аз пък ще ви кажа, че германските банки предоставят овърдрафт на физическо лице при 12%-13%годишна лихва. Не мога да отрека, че банките на Запад са много по-ефективни от българските, но и клиентската им база е много по-широка от тази на нашите кредитни институции. В чужбина всеки гражданин има минимум една банкова сметка и постоянно извършва плащания през нея. В Испания един гражданин ползва средно по 4.5 банкови продукта. Затова в един град като Валенсия с население от 1.5 млн. души има 1600 банкови клона и те са пълни с клиенти. А тук знаете как е. Много българи нямат сметка в банка, камо ли да извършват през нея някакви операции. Казахте, че винаги сте водили активна политика за привличане на депозити. Но в същото време те са едва 50% от активите на ПроКредит Банк...- Да останалите средства сме получили по кредитни линии от чужбина.И кое финансиране е по-изгодно за банките - от кредитни линии или от депозити на граждани и фирми?- Не може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. По кредитните линии от чужбина се получават много пари наведнъж с по-дълъг срок на погасяване. Освен това кредиторът няма да си поиска парите, преди да настъпи техният падеж, за разлика от гражданите, които често си теглят депозита преди изтичането на срока, за който е направен. Но пък и разходите по това външно финансиране въобще не са малки, независимо от сравнително ниските лихвени равнища, по които го получаваме. Отделно обаче на кредитиращата банка или на консорциума от банки се плаща такса за управление на кредитната линия, такса за неизползваните от нея средства, които обаче стоят на твое разположение. Плащаме и такси на консултантските къщи, които извършват проверка на финансовото ни състояние, и на адвокатските кантори, които анализират правното състояние на банката. Така че се натрупват доста разходи, които правят ползването на кредитни линии от чужбина не по-малко скъпо от привличането на средства чрез депозити.Набирането на средства от граждани и фирми обаче има едно голямо предимство. Чрез тях привличаме и нови клиенти. А специално за фирмените сметки - те са един вид източник на бизнес за банките. Защото, когато едно дружество открие сметка през нея, то прави преводи, извършва плащания тегли и внася пари... А за всичко това банките събират такси и комисиони. Могат да се предлагат на клиента и допълнителни услуги и т.н. Всичко това носи допълнителни приходи, които банките не могат да получат, ако привличат средства само от кредитни линии или емитират облигации. Затова депозитите и сметките на граждани и фирми си остават предпочитан от банките начин за набиране на средства и борбата на този пазар винаги ще е много ожесточена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във